Акт от 08.03.2010, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 92/2010
- Подписан
- 08.03.2010
Цитирани разпоредби
- чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 11, ал. 2, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 35, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 42б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
Решение № 61
Номер
61
Година
13.10.2010 г.
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
09.30
Година
2010
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Деян Георгиев Събев
Секретар:
Славея Топалова
Прокурор:
Дафин Каменов като разгледа докладваното от
Ангел Фебов Павлов
Въззивно наказателно общ характер дело номер
20105100600233 по описа за
2010 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 90/22.07.2010 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 686/2010 г. по описа на РС – К., същият съд е признал подсъдимия С. Г. Г., роден на * г. в Г. К., живущ в същия град, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ като монтьор в „С. 96” ООД – К., неосъждан, ЕГН *, за виновен в това, че на 21.05.2010 г. в с. С., общ. К., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено Клио” с ДК № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,49 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му е наложил наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години и 6 месеца при периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и 6 месеца. Съдът, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, е приспаднал при изпълнение на наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан със Заповед за задържанÕ на лице № 177/21.05.2010 г. На подсъдимия, на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 месеца. Със същата присъда посоченият подсъдим е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 30 лева. Делото е разгледано при условията на чл. 372, ал. 4 от НПК.
В законоустановения срок срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подс. Г. – А. И. Б. от АК - К.. В жалбата е изложено становище за необоснованост на обжалваната присъда, както и за противоречие на същата с материалния и процесуалния закон. В този смисъл са посочени конкретни доводи. Въз основа на горното се моли въззивният съд да измени атакувания първоинстанционен съдебен акт, като срокът на наложените на подсъдимия наказания бъде намален.
В срока по чл. 322 от НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба. Не са постъпили и допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата, по реда на чл. 320, ал. 3 от НПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа така подадената жалба. Счита, че наложените наказания не са съответни на извършеното престъпление.
Прокурорът от ОП – К. счита жалбата за неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Излага становище, че първоинстанционният съд правилно е определил гореспоменатите наказания на подсъдимия.
Въззивният съд намира, че процесната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, при спазване на изискванията за форма и съдържание, а по същество е частично основателна. Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното:
По делото се установява следната фактическа обстановка:
На 21.05.2010 г., вечерта (в неустановени с точност по делото час и минута, около 20:30 часа), подс. С. Г. Г. се намирал в с. С., общ. К., където управлявал лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с ДК № *. Движейки се с това моторно превозно средство (МПС), близо до дом № 16 в с. С., подсъдимият не спазвал необходимата дистанция от превозното средство пред него и се блъснал в лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК № *, управляван от водача И.М.М., при което настъпили материални щети. На мястото на настъпилото пътно-транспортно произшествие (ПТП) в с. С. пристигнал дежурният автопатрул при сектор КАТ-ПП, Г. К., в състав св. В.Х.П. и св. М.П.М. Последните установили, че подсъдимият С. Г., управлявайки горепосочения лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, е нарушил правилата за движение по ЗДвП. И на двамата водачи била направена проверка за установяване на употреба на алкохол с техническо средство. Подс. Г. бил проверен с техническо средство „Дрегер” с № 0095, като уредът отчел положителен резултат от 1,44 на хиляда. На водача Г. бил издаден талон за медицинско изследване № 0276147. В СПО при МБАЛ „Д-р А. Д.”, Г. К., С. Г. бил освидетелстван, била му взета и кръвна проба за анализ. В пробата кръв се установило наличие на етилов алкохол в количество 1,49 на хиляда. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 381/21.05.2010 г. по чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, в който били отразени установените от полицейските служители нарушения на правилата за движение. Със Заповед № 152/21.05.2010 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) временно било отнето удостоверението му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му.
Подсъдимият не е осъждан, има добри характеристични данни, работи като монтьор. С. Г. е правоспособен водач на МПС от 11.07.2006 г., като не е извършвал други нарушения на правилата за движение по пътищата до момента на инкриминираното деяние.
Горната фактическа обстановка се установява от признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено от подсъдимия Г. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства (възприятията на свидетелите Мил¾шев и Петков, заключението на назначената съдебно-химическа експертиза, приложените АУАН, заверено копие от заповед за задържане, справка за нарушител, справка за съдимост, характеристична справка, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, заповед за прилагане на ПАМ), в който смисъл се е произнесъл първоинстанционният съд по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Специално що се отнася до времето на извършване на инкриминираното деяние (около 20:30 часа), както и до това, че от споменатото ПТП са настъпили материални щети, тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите М. и П., както и от съдържанието на приложения АУАН, а, що се отнася до посоченото по-горе за това откога подсъдимият е правоспособен водач на МПС и относно липсата на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, това е видно от приложената справка за нарушител (л. 25 от делото по досъдебното производство); тези уточнения се налагат предвид липсата на отразяване на визираните факти в обвинителния акт.
При така установената фактическа обстановка следва правният извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като Г., на инкриминираната дата, е управлявал горепосоченото МПС – лек автомобил марка „Рено” - с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,49 на хиляда, установено по надлежния ред. От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК – подс. Г. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Касателно определените на подсъдимия с първоинстанционната присъда наказания, настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Действително, относно подс. Г. са налице многобройни смекчаващи обстоятелства. Както правилно е приел районният съд, такива в случая са младата възраст на подсъдимия (роден през 1988 г.), добрите му характеристични данни, липсата на минала съдимост, както и сравнително ниската концентрация на алкохол в кръвта му – 0,29 промила над минимума по чл. 343б, ал. 1 от НК. Настоящата съдебна инстанция прибавя към тях и липсата на предходни нарушения, извършени от подсъдимия, на правилата за движение по пътищата. Изброените тук смекчаващи обстоятелства са многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.
Въззивният съд, като съобрази и изложеното в процесната жалба, намира, че причиненото ПТП действително има характер на отегчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 54, ал. 2 от НК. То обаче е такова обстоятелство, само доколкото е относимо – в отрицателен аспект - към личността на дееца и по-специално – дисциплината му като водач на МПС. Именно на тази плоскост – личността на дееца но в положителен аспект - следва да се разглежда и споменатата вече липса на предходни нарушения от страна на подсъдимия на правилата за движение по пътищата, което пък се явява смекчаващо обстоятелство. Необходимо е да бъде подчертано, че това, че причиненото произшествие не е съставомерно обстоятелство, по никакъв начин не е аргумент в полза на твърдението, че същото обстоятелство не може да се явява отегчаващо такова; тъкмо напротив – ако то беше съставомерно, нямаше как да се явява и отегчаващо, защото законодателят щеше да е отчел по този начин съответната степен на обществена опасност (например със създаването на съответния квалифициран състав на престъпление по чл. 343б от НК). В процесния случай обаче, от гледна точка на оценката на причиненото от Г. ПТП като отегчаващо обстоятелство, следва да се има предвид и друго, а именно - че няма никаква установена връзка между управлението на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и настъпилото ПТП. Що се отнася до посоченото в мотивите на атакуваната присъда в смисъл, че само случайността е помогнала да не настъпят по-тежки последици от визираното произшествие, то се налага да се уточни, че е напълно допустимо съдът да обсъжда създаденото според него от дееца с дадено негово поведение състояние на опасност (опасност от настъпване на някакви отрицателни последици), но на практика почти при всяко едно ПТП само случайността спомага да не настъпят някакви по-тежки последици, поради което и наличието на такава опаснос‗ в конкретния случай не може да представлява някакъв белег на завишена обществена опасност било на дееца, било на извършеното деяние.
Що се отнася до въпроса за времето от денонощието, в което е извършено инкриминираното деяние (според първоинстанционния съд деянието е извършено през нощта, при намалена видимост, което завишава опасността му за живота и здравето на околните), то тук следва да се имат предвид показанията на свидетелите М. и П. (дошлите на мястото на произшествието полицейски служители), а именно - че са били изпратени (по сигнал за ПТП) в с. С. около 20:40 часа, както и посоченото в приложения по делото АУАН, където като време на настъпването на ПТП е отбелязано „около 20:30 часа”. Ноторно известно е, че инкриминираната дата двадесет и първи май е отдалечена само с един месец от най-дългия ден в годината, т. е. – на датата двадесет и първи май времето около 20:30 часа все още се намира в светлата част от денонощието. Във връзка с горното настоящият съдебен състав не може да приеме наличието на такова отегчаващо обстоятелство, а именно - че инкриминираното деяние било извършено през нощта, при намалена видимост, което завишава опасността му за живота и здравето на околните.
Видно от изложеното по-горе, по делото, от една страна, са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, а от друга – само едно отегчаващо (причиненото ПТП), значението на което освен това е минимално. Това налага извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, в конкретния случай се явява несъразмерно тежко, до който правилен извод е стигнал и районният съд. Предвид това съвсем правилно при определяне на наказанието е приложен редът по чл. 55 от НК, като наказанието „Лишаване от свобода” е заменено с „Пробация” (чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК). Тук следва само да се уточни това, че съгласно чл. 42а, ал. 4 от НК налагането на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” спрямо всеки, осъден на „Пробация”, е задължително. Периодичността два пъти седмично на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес” пък е минималната възможна – съгласно чл. 42б, ал. 1 от НК. Настоящата инстанция обаче намира, че размерът на наказанието „Пробация” (срокът на така определените пробационни мерки) се явява несъразмерно висок, поради което и определеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Това е така, защото първоинстанционният съд, както беше посочено по-горе, обсъждайки въпроса за индивидуализацията на наказанието, неправилно е отчел като отегчаващи обстоятелства времето на извършване на инкриминираното деяние и създадената при настъпването на произшествието опасност, като, от друга страна, не е отчел това, че настъпилото ПТП няма особено голямо значение като отегчаващо обстоятелство. Така се е стигнало до определяне на такъв срок на наказанието „Пробация”, който не е в съответствие с целите на наказанието съгласно чл. 36, ал. 1 от НК и въобще на извършеното престъпление (както изисква чл. 35, ал. 3 от НК). Предвид посоченото въззивният съд счита, че наказанието „Пробация” следва да бъде намалено с второинстанционното решение, като бъдат определени същите пробациони мерки, но за срок от 1 година и 6 месеца.
Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b54e5c77-a18c-4b11-a33e-72b28805c7b9