Решение № 23149 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23149 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110135948 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „............ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. .............., обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу М. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... и А. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ........., искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 63058/2024 г. на СРС, 157 състав, в условията на разделна отговорност при следните квоти:

М. К. А. – 1/4 или 647,79 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ........., за който е открита партида с аб.№ ............., за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.10.2024 г. до окончателното заплащане на вземането, 146,28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 17.10.2024 г., 9,90 лв., представляваща възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.10.2024 г. до окончателното заплащане на вземането и 2,91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 17.10.2024 г.

А. К. А. – 1/4 или 647,79 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ........., за който е открита партида с аб.№ ............., за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.10.2024 г. до окончателното заплащане на вземането, 146,28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 1

17.10.2024 г., 9,90 лв., представляваща възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.10.2024 г. до окончателното заплащане на вземането и 2,91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 17.10.2024 г.

Ищецът „............ ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят сумите за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 31.12.2022 г., за които всеки отговаря съобразно квотата в съсобствеността, а именно по 1/4 или сумата от по 647,79 лв. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава за периода от 15.08.2022 г. до 17.10.2024 г. в размер на по 146,28 лв. от всеки. Поддържа също така, че топлоснабденият имот се намира в сграда в режим на Етажна собственост, поради което в същата се извършва услуга дялово разпределение, която услуга е възмездна. В тази връзка сочи, че ответниците не са заплатили дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г., за което всеки от тях отговаря съобразно квотата в съсобствеността, или по 9,90 лв. Поддържа, че същите са изпаднали в забава, поради което всеки от ответниците дължи и обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на по 2,91 лева за периода от 15.11.2021 г. до 17.10.2024 г.

Претендира и законната лихва от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

Ответниците М. К. А. и А. К. А. са подали общ отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове при възражение, че към исковата молба не са представени доказателства за наличието на облигационно правоотношение между страните, доколкото липсват данни за откриване на партида на тяхно име. Не се оспорва, а се признава доставеното количество топлинна енергия.

Оспорва се иска дължимостта на възнаграждение за услуга дялово разпределение с доводи, че сключеният с „......“ АД договор за извършване на посочената услуга е с изтекъл срок на действие. Релевират възражение за изтекла в тяхна полза кратка погасителна давност.

Третото лице – помагач „......“ АД в предоставения му от съда срок изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в Апартамент 18 на адрес: гр. .......... за процесния период са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти законови нормативи. Посочва, че етажните собственици в процесната сграда са избрали дяловото разпределение на топлинна енергия да се извършва, съгласно чл. 71, ал. 1, и ал. 2 на Наредбата за топлоснабдяването.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том III, рег.

№6568, дело № 232 от 15.12.2022 г. длъжникът в заповедното производство А. А. Г.

2 като собственик на ½ ид.ч., ответникът А. К. А. като собственик на ¼ ид.ч. и ответникът М. К. А. като собственик на ¼ ид.ч., прехвърлят собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент ............ находящ се в гр. ............ и стар адрес: гр. ............., на трети на спора лица (л. 15-19 от делото).

Владението на имота е предадено на новите собственици на 09.01.2023 г., видно от приложения приемо-предавателен протокол с нотариална заверка на подписите, в който са отразени и показанията на топломерите и водомерите, монтирани в имота, както и на електромера.

По делото е представено Удостоверение за наследници изх.№ 33/09.01.2023 г., издадено от Столична община, видно от което А. Г. А., починал на 08.04.2019 г. като вдовец, е общ наследодател на ответниците, които са негови внуци и невъзразилия длъжник в заповедното производство А. А. Г., който е негов син.

От приложеното по делото удостоверение на ГИС – София (л. 31-32 от делото) се установява, че стар адрес: ж.к. „............. има следния настоящ адрес: ж.к. „.............

Представените е Договор от 30.09.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. ............ и третото лице - помагач „......“ АД с предишно фирмено наименование „...... .........“ ООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 20.09.2002 г., както и Договор № Д-068/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от ЗЕ,сключен между ищцовото дружество и третото лице – помагач.

По делото е представен списък на етажните собственици с отразяване на броя радиатори и монтирани разпределители.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.............“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени съобщение към фактура № 1016599771/30.06.2022 г., в която е отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г.

– 30.04.2022 г., както и дължимата сума след приспадане на извършените плащания; съобщение към фактура № 1025051978/30.06.2023 г., в която е отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. – 30.11.2022 г., както и дължимата сума след приспадане на извършените плащания; извлечение от счетоводна сметка с отразено задължение за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г до 30.11.2022 г.; изравнителни сметки за периода, както и талони за отчет на електроуредите и документ за лиценз на топломера.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 2317,95 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 2591,16 лв. Вещото лице е установило, че не са постъпвали плащания от ответниците. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 17.10.2024 г. – 581,01 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г. е 25,09 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 15.02.2021 г. – 30.11.20242 г. е в размер на 39,60 лв.

Начислените суми за топлинна енергия само за периода 01.09.2021 г. до 31.12.2022 г. са в размер на 2446,45 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответниците в забава – 15.08.2022 г. до 17.10.2024 г. – 543,75 лв.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Съдът намира, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства (Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том III, рег. №6568, дело № 232 от 15.12.2022 г. и Удостоверение за наследници изх.№ 33/09.01.2023 г., издадено от Столична община) по делото беше доказано, че собственици на имота през процесния период са били длъжникът в заповедното производство А. А. Г. с ½ ид.ч. и К. А. А. с ½ ид.ч. След смъртта на К. А. А. на дата 22.07.2022 г. по силата на наследственото правоприемство собственици на неговия дял са станали ответниците А. К. А. и М. К. А. с по ¼ ид.ч. Следователно може да се обоснове извод, че за задълженията, свързани с доставката на топлинна енергия до 22.07.2022 г. ответниците отговарят, в качеството си на наследници на К. А. А., който до смъртта си е имал качеството потребител на топлинна енергия в имота му, до размера на притежаваните права (общо 1/2), а след тази дата ответниците са придобили самостоятелно качество на потребител на топлинна енергия в имота, тъй като са придобили собствеността върху същия при квоти от по ¼ ид.ч. и до момента на прехвърляне на собствеността на топлоснабдения имот, същите отговарят вече в качеството си на собственици.