Решение № 1902 от 20.09.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1902 гр. Бургас, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120102898 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на Ю. А. В. против А. К. К., за осъждането й да му заплати сумата от 24000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от неоснователно налагане на възбрана върху негови имоти и последвало разваляне на предварителен договор от 19.08.2021 год. за продажба на същите, ведно със законната лихва върху горното обезщетение, начиная от 18.01.2022 год. до окончателното плащане.

Правното основание на исковете е в чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С нарочна молба процесуалният му представител поддържа исковете; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Пълномощникът на ответницата оспорва исковете; също ангажира доказателства и моли за присъждане на разноските.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, необходими за правилното решаване на спора, намира за установени следните факти:

На 19.08.2021 год. ищецът-продавач е сключил с трето за спора лице-купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който се е задължил да прехвърли на купувача собствеността върху УПИ .....и УПИ ...., двата в кв.114 по плана на с......, срещу продажна цена от 120000 лв., от които капаро от 12000 лв., платимо в срок до 30.09.2021 год., а остатъкът - при сключване на окончателен договор.

1

Крайната дата за изповядване на сделката в нотариална форма е определена от страните на 30.11.2021 год., като за купувача е уредена възможност, ако установи наличие на вписани тежести върху продаваемите имоти, да развали договора и поиска връщане на капарото в двукратен размер. С нарочен анекс към договора, страните са удължили срока за сключване на окончателния договор до 21.02.2022 год.

Капарото по предварителния договор е платено по банков път, по сметка на ищеца, на 27.09.2021 год.

Собственик на продаваните два имота, посочени по-горе, е продавачът по предварителния договор, придобил правото на собственост по силата на наследяване по завещание.

УПИ ...., съседен на продаваните, е бил собствен на М..Л..С.., починал на ... год., б.ж. на гр...., съгласно нот. акт № ../..год. на нотариус, вписан под № 267 в НК.

На 18.03.2021 год., по гр.д. № 361/2021 год., Бургаският окръжен съд е допуснал обезпечение на иска за бащинство на детето Н..А..К., предявен от ответницата А. К. против двамата родители и наследници на покойния предполагаем баща - М..С.., посредством налагане на възбрана върху три недвижими имота, собствени на последния, в т.ч. и върху 849/3792 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ....по КК и КР на с......

Обезпечителната заповед е издадена на същата дата, а възбраната е наложена/вписана на 22.03.2021 год.

С предизвестие, датирано на 25.11.2021 год., позовавайки се на уговорката, даваща му право да развали договора, в случай, че имотът е обременен с вещни тежести, купувачът по предварителния договор е уведомил продавача, че имотите - предмет на предварителяни договор, попадат в общ поземлен имот, заедно с имота на М..С.., както и за наличието на наложената върху 849 кв.м. ид.ч. възбрана. Поради това е поискал връщане на платеното капаро в двукратен размер, в срок от 10 дни, считано от получаване на предизвестието.

Представена е и обратна разписка, в която не е отразена конкретната кореспондентска пратка от купувача за продавача-настоящ ищец, която е придружавана от разписката. Очевидно е обаче, че това не е предизвестието, т.к. същото е с дата, следваща датата на изпращане на пратката с разписката - 02.11.2021 год. и датата на получаването й 08.11.2021 год.

С две платежни нареждания - от 10.11.2021 год. и от 12.11.2021 год. (отново преди изявлението за разваляне), ищецът-продавач е превел по банков път на купувача сума в общ размер от 24000 лв., с основание „връщане капаро анулирана сделка“ и „неустойка по капаро договор ......“.

Няма спор между страните, че УПИ ...., УПИ ...., УПИ .... и УПИ ...., са попадали в общ имот - ПИ с идентификатор .... по КК и КР на с...., общ...., бивш ПИ ...по плана на с......., до изменението на КК и КР със заповед на началника на СГКК - гр....от 28.05.2021 год., след което имотът на покойния М..С..(УПИ .-....) е отделен от общия имот с идентификатор 2

....., получавайки свой.

Въз основа на така приетите за установени факти, исковете се явяват неоснователни.

Израз на всеобщата забрана да се вреди другиму е чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки трябва да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като до доказване на противното, т.е. по силата на оборима презумпция, вината при увредата се предполага.

В случая не би могло да се говори за наличие на вина у ответницата и нейно незаконосъобразно поведение, което да е причина за увреждане на ищеца, доколкото обезпечителната мярка възбрана е наложена от компетентен български съд и в рамките на законоустановена процедура по допускането и налагането й. За страната, засегнатата неоснователно от обезпечението (заинтересована по см. на чл.402, ал.1 от ГПК), е съществувала възможността по посочената разпоредба - да поиска отмяна на обезпечението.

Освен това, разваляне на договора, по начина, предписан в чл.87, ал.1 от ЗЗД, не е извършено, доколкото няма доказателства т.нар. „предизвестие“ да е достигнало до продавача, за да е възникнало за него задължението да върне полученото капаро в двукратен размер. Следователно, връщането на капарото на купувача е по инициатива на продавача, а не по вина на ответницата. Още повече, че очевидно продавачът не би дължал връщането му и поради обстоятелството, че до сключване на окончателен договор не се е стигнало не по негова (на продавача) вина, а евентуално поради нежеланието на купувача.

Тъкмо той, а не продавачът, се е отказал от сключване на сделката, и то доста преди края на дадения срок. Самото наличие на възбрана, вписана далеч преди сключване на предварителния договор, не съставлява пречка за изповядване на сделката пред нотариус и придобиване на собствеността на уговорената дата, понеже както се каза, е съществувала възможност обезпечението върху продаваните имоти да се отмени, още повече, че към този момент имотът на М..С..вече е бил кадастрално обособен в самостоятелен.

Освен това, при полагане на дължимата грижа, купувачът е могъл, предвид публичността на вписванията, да се осведоми за наличието на възбрана и да съобрази действията си. Независимо от това, няма и доказателства той да е дал разумен срок, в който продавачът да поиска отмяна и заличаване на възбраната, а неизпълнението да му бъде вменено в неизпълнение и да послужи като основание за разваляне.

В обобщение - не се доказа твърдяното от ищеца незаконосъобразно поведение на ответницата, което да е в причинна връзка с претърпени от него вреди.

Впрочем, съвсем отделен и извън този коментар (предвид основанията за неоснователност на исковете), е въпросът доколко вредите за ищеца могат да се изразят в двукратния размер на капарото.

Ето защо, исковете следва да се отхвърлят, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на К. се присъди адвокатски хонорар в размер на 500 лв.

Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Ю. А. В. от гр......, ЕГН - **********, предявени против А. К. К. от гр......, ЕГН - **********, за осъждането й, на основание чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да му заплати сумата от 24000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от неоснователно налагане на възбрана върху негови имоти и последвало разваляне на предварителен договор от 19.08.2021 год. за продажба на същите, ведно със законната лихва върху горното обезщетение, начиная от 18.01.2022 год. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Ю. А. В. да заплати на А. К. К. деловодни разноски в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4