Решение № 16 от 10.02.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Силистра, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело № 20253400100171 по описа за 2025 година

ИЩЕЦЪТ В. С. М., представляван от адв. И. Русчева, моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае по отношение на ответника, че ДЪРЖАВАТА НЕ Е Собственик на ИМОТИ С ИДЕНТИФИКАТОР ***, с площ от 68600 кв.м.;

*** с площ от 3302 кв.м. и *** с площ от 8684 кв.м., всички находящи се в с.

Зафирово, община Главиница Област Силистра.

Твърди, че през 2014 г. е сключил договор, по силата на който е закупил от ЕТ „Тилкомекс - Кирил Тилев“, представлявано от собственика К.К.Т., и неговата съпруга С.А.Т., редица сгради в землището на село Зафирово, община Тутракан, а именно:

МАСИВНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА със застроена площ от 142 кв.м. /сто четиридесет и два кв.м./ и разгъната площ 192 кв.м. /сто деветдесет и два кв.м./, ОВЧАРНИК /МАСИВНА/ със застроена площ 145 кв.м. /сто четиридесет и пет кв.м./, ОВЧАРНИК /МАСИВНА/ със застроена площ 303 кв.м. /триста и три кв.м./, ОВЧАРНИК /МАСИВНА/ със застроена площ 489 кв.м. /четиристотин осемдесет и девет кв.м./, ОВЧАРНИК /МАСИВНА/ със застроена площ 151 кв.м. /сто петдесет и един кв.м./, ОВЧАРНИК /МАСИВНА/ със застроена площ 122 кв.м. /сто двадесет и два кв.м./, ОВЧАРНИК /МАСИВНА/ със застроена площ 645 кв.м. /шестстотин четиридесет и пет кв.м./, ОВЧАРНИК /МАСИВНА/ със застроена площ 120 кв.м. /сто и двадесет кв.м./, ТРАФОПОСТ /МАСИВЕН/ със застроена площ от 44 кв.м. /четиридесет и четири кв.м./, всички построени в държавен терен с площ 81.857 дка /осемдесет и един дка осемстотин петдесет и седем кв.м./ съставляващ имот с №001025 /хиляда сто и пет/, с начин на трайно ползване: Овцеферма по плана за земеразделяне на землището на село Зафирово, при съседи 1 за терена по скица: пасище, мера №001050- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, полски път №001043, пасище , мера №001044 - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и полски път №001041.

Сделката е обективирана в НА за покупко - продажба на НИ от 15.08.2014 г., том VII общ per. № 6592 , н.д. 1022 / 2014 г. на нотариус А.Н. - Р., вписана в НК под № 315, с район на действие ТРС, като актът е вписан в Служба по вписвания с вх. № 1905 от 15.08.2014 г., акт№ 87, том VII н.д. № 1262/2014 г., № имотна партида 31982 -31990.

От тогава и до настоящия момент ищецът лично и чрез трето лице- „Ламбардин“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Зафирово, ул. „Васил Левски“ 54, ЕИК 203265212- владее както сградите, така и целият имот с площ от 81.857 дка, представляващи поземлен имот № 001025 по плана за земеразделяне на землището на с. Зафирово, ЕКАТТЕ 30377, върху който имот са изградени всички сгради, които е закупил с цитираният по - горе нотариален акт.

Още през 2014 г. се разбрал с продавача К.Т., че ще закупи и терена, за който Т. му заявил категорично, че му принадлежи и му показал документи, установяващи покупката на терена от Държавата с Договор за продажба на недвижим имот от 03.11.1995 г. като тогава тази площ е била в два парцела № 31 и № 32, с ясното обозначение, че върху тях има изградени селскостопански сгради - овцеферма, находяща се в Зафирово, Община Главиница. Сега този имот е с идентификатор *** в землището на с. Зафирово, община Главиница. Към него момент представител на Държавата е била Н.К.Д., като в договора е отразено, че е била пълномощник на Министъра на земеделието и хранителната промишленост по чл. 52 ал. 8 от ППЗСПЗЗ, с пълномощно от 26.09.1995 г. Разполага и с копие на платежен документ от 28.12.1995 г., от което е видно, че К.Т. е заплатил цената на сделката. Поради това, счита, че от 1995г. имотът е престанал да бъде държавна собственост.

Това, че договорът за продажба на недвижим имот от държавата не е вписан, по никакъв начин не ограничава правата на купувача - К.Т. и не променя обстоятелството, че имотът няма статут на Държавен.

През всички тези години ищецът, а преди него праводателят му, са ползвали имота и никой по никакъв повод не е притеснявал владението им.

Твърди, че още преди сключване на предварителния договор през 2015 г. вече владеел мястото, в съответствие с уговорката постигната с продавача на сградите.

През 2024 г., с Заповед № РД -237/26.09.2024 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ - Силистра, на Дружеството „Ламбардин“ ЕООД, което ползва имота въз основа на Договор за наем на сградите, сключен с ищеца, е разпоредено да се изземе от това дружество имот № ***, с площ от 21.000 дка.

По повод на това е разбрал, че има издаден АЧДС - 4547/08.02.2023 г., относно имота или по - точно за обособена част от него като се приема, че тя е с площ от 68.600.00 дка, с номер от предходен план 001214 и се счита за прилежащ терен към административни и селскостопански сгради за животновъдна ферма. При справка в КАИС установил, че този имот е с такава площ, а още един имот с идентификатор *** е с площ от 8684 кв.м. и 2 с имот ***, с площ от 3302 кв.м.

От 1995 г. този имот, като част от имот 001025 с площ от 81.857 дка е негова собственост, тъй като го е придобил по давност, предвид началния момент на установяване на владението- 23.02.2015г.

Министерството на земеделието и храните, не оспорва факта, че имотът е с бивш номер 001025 по предходния план. Сборът между тези 68600 кв.м. , 8684 кв.м. и 3302 кв.м. дава приблизително 81000 дка което означава че имот с № 001025 е идентичен с имотите, които според сегашните картографски данни са с идентификатори ***, *** и ***.

Това го мотивира да предяви иска си.

Претендират и разноските, направени по делото.

В срока по чл.131 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, чрез пълномощника си Г. С. К. - Директор на Областна Дирекция „Земеделие „ – Силистра, е подала отговор, с който заявява, че депозираната искова молба е изцяло е неоснователна и недоказана и като такава следва да остане без уважение.

Ищецът обосновава своите права, с давност като заявява, че присъединява своята давност към тази на праводателя си К.К.Т., но както в Агенцията по вписванията, така и в регистрите към Министерство на земеделието и храните, няма данни дворното място да е било обект на сделка - т.е Договор за продажба на недвижим имот от 03.11.1995 г. по силата на който Министерството като представител на Държавата, продава на К.К.Т. 81.857 кв.м. площ. държавна земя, ситуирана в кв. 31 и 32, върху които е изградена овцефермата в с.

Зафирово. В същия този договор е указано, че той се вписва в НС към съответния PC, в случая Тутракански Районен съд, но няма данни това да е станало! Договорът не е вписан по съответния ред, съгласно Правилника за вписванията и липсва правна възможност да се прехвърля свободен парел, тъй като това е касаело имоти - незастроена част от земя около нормативно определени размери на сгради, при условията на чл. 27 ал. 5 ЗСПЗЗ тогава.

Счита, че е без значение факта, че т. нар. „Купувач“ е заплатил определената с договора цена още тогава и това се установява от договора.

СЪДЪТ, след като прецени становищата на страните и сочените от тях писмени доказателства, прие за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В първото съдебно заседание, ищецът обоснова правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск и установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, съгласно дадените в Определение №757/2025г., постановено по делото. В хода на производството бяха доказани фактите, от които това право произтича,каквото е изискването на ТР № 8/27.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ №8/2012т., ОСГТК. Според посочените и доказани твърдения, ищецът заявява самостоятелни права върху недвижимите имоти, предмет на спора, което се оспорва от ответника. Заявява и намерение да придобие 3 имота на оригинерно основание след като отрече претендираните от ответника права.

Предвид на това съдът счита предявения иск за допустим. Разгледан по същество, същият се явява и основателен.

По делото безспорно е установена следната фактическа обстановка:

На 03.11.1995г. между Министъра на земеделието и хранителната промишленост, представляван от Н.К.Д. /продавач/ и К.К.Т., с ЕГН ********** /купувач/, е сключен Договор за продажба на недвижим имот /л.11 по делото/, с който на основание чл.27, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, се прехвърля правото на собственост върху 81.857 дка държавна земя- парцел 31 и 32, върху който има изградени трайни активи-селскостопански сгради- овцеферма на заличеното ТКЗС в с.Зафирово,общ. Главиница. Посочена е цена на имота 1 730 150 лева, като е отбелязано, че тя е платена от купувача по банкова сметка на ДФ “Земеделие“.

Представено е и копие от самото платежно нареждане, с което е наредено плащане на сумата. /л.22/. Въпреки, че в договора е посочено, че същият подлежи на вписване в нотариалната служба на районния съд, такова не е осъществено.

Страните не спорят, че в тези имоти се намират сградите, посочени в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, т.VII,рег. № 6592,д.№1022/2014г. по описа на нотариус А.Р., вписан в Службата по вписванията с Акт № 87/15.08.2014 г. т. VII, д. № 1262/2014г. /л.17 по делото/, които ЕТ “Тилкомерс-Кирил Тилев“, представляван от К.Т. е продал на ищеца В. С. М.. В НА е отбелязано, че сградите са построени върху държавен терен с площ от 81.857 дка, съставляващ имот № 001025 по плана за земеразделяне на землището на с.Зафирово.

Събраните по делото доказателства и назначената съдебно-техническа експертиза установиха по безспорен начин идентичността на имот № 001025 и парцел №31 и 32, както и с имотите, посочени в исковата молба, съдържаща актуалната им индивидуализация, а именно, с идентификатор ***, с площ от 68600 кв.м.; ***, с площ от 3302 кв.м. и ***, с площ от 8684 кв.м., всички находящи се в с. Зафирово, община Главиница, Област Силистра.

На 23.02.2015г. К.Т. /продавач/ и В. М./купувач/ са сключили предварителен договор, с който се задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба на поземлен имот №001025, в землището на с.Зафирово, ЕКАТТЕ 30377, с начин на трайно ползванеовцеферма. Посочено е, че владението над имота е предадено на купувача с подписване на договора. Уговорената цена на имота е заплатена, което се установява с приложената по делото разписка от 23.02.2015г. /л.18/.

Разпитаните по делото свидетели, водени от ищеца, И. А.И.ов, С.А.А. и Д.Г.М., заявиха, че след закупуване на имота от Т. през 2014г.-2015г., В.М. ползва имота – сградите и терена край тях – около 80 дка – без да е смущаван от някого. Имотът е ограден, има служебен портал.

На 01.06.2015г. В.М. е отдал под наем на „Лимбардин“ЕООД овчарника с площ от 489 кв.м. /Договор за наем –л.13/.

4

На 07.02.2023г. и 08.02.2023г. са съставени Актове за частна държавна собственост за имоти с идентификатор ***, с площ от 68600 кв.м. /л.12/ ; ***, с площ от 3302 кв.м. /л.72/ и ***, с площ от 8684 кв.м. /л.73/. Като правно основание за придобИ.е на имотите е посочено: чл.68,ал.1 и чл.70, ал.1 от ЗДС, във връзка с чл.27,ал.10 и ал.11 от ЗСПЗЗ и чл.45,ал.10 от ППЗСПЗЗ.

На 26.09.2024г. Директорът на ОД“Земеделие“ –Силистра е издал Заповед №РД-04237/26.09.2024 г. /л.10/, с която нарежда да се изземе от „Лимбардин“ЕООД имот с идентификатор № ***, като принадлежащ към държавния поземлен фонд и ползван неправомерно от търговското дружество.

На 08.10.2024г. В.М. е подал възражение до Директора на ОД“Земеделие“ /л.24/ против издадената заповед, към което прилага документите, описани по-горе, които го легитимират като собственик на имота и моли да бъде възстановена на дружеството неправилно взетата сума.

Именно тези действия, предприети от страна на държавата, в лицето на министъра на земеделието и храните и директора на ОД“Земеделие“-Силистра, с които се оспорва правото му на собственост върху имотите, го провокират да сезира съда, за да защити правата си.

От правна страна се налагат следните изводи:

Държавата се легитимира като собственик на процесните имоти с посочените по-горе актове за частна държавна собственост /АЧДС/, съставени през 2023г. От посоченото в самите актове основание за издаването им е видно, че е прието, че се касае за земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, останали след възстановяване правата на собствениците. /чл.45,ал.10 от ППЗСПЗЗ/. С оглед на това е сезиран Областния управител, който е упражнил правомощията си по чл.27,ал.11 от ЗСПЗЗ и е издал актовете за държавна собственост.