Решение № 220 от 27.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Русе, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Мария Велкова

Силвия Павлова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20244500500374 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК .

Постъпила е жалба от длъжникът по изпълнението

ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.С. против постановление от 05.04.2024 г. по изп.д. №20249140400236 по описа на ЧСИ В. Н.- рег.№ *** на КЧСИ, с което е отказал да намали по реда на чл.78, ал.5 от ГПК адв. възнаграждение- за образуване и водене на изпълнителното дело, претендирано от взискателя, както и в частта относно определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Твърди се, че постановлението е незаконосъобразно по съображенията, изложени в жалбата и се иска неговата отмяна над сумата от 200 лв. , както и да се коригира таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Ответникът по жалба и взискател по изпълнението Д. С. М. от гр.Русе чрез пълномощника си адв. Б. С. от АК-Русе е подал писмени възражения по реда на чл.436 от ГПК, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното постановление за законосъобразно и иска жалбата срещу него да се остави без уважение. Претендира и разноски за 1 настоящото производство.

Приложени са и мотивите на съдебния изпълнител.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото, мотивите на съдебния изпълнител и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжника, в законоустановения срок и срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Изпълнителното производство е образувано на 28.03.2024 г. по молба на Д. С. М. чрез п. му адв. Б. С. от АК-Р. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.03.2024 г. по гр.д.№ 20234500100120/2023 г. по описа на ОСРусе за събиране на сумата в размер на 130 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.05.2019 г. до окончателното плащане, както и за сумата в размер на 5500 лв. разноски.

В молбата за образуване на делото взискателят е посочил способ за изпълнение- запор върху банкови сметки на застрахователното дружестводлъжник и е поискал присъждане на разноските за изпълнението. Към молбата е представено пълномощно и договор за правна защита, от който се установява, че платеното от взискателя адв. възнаграждение е в размер на 5980 лв.

До длъжника е изпратена ПДИ, връчена на 01.04.2024 г.

На 01.04.2024 г. взискателят е подал молба, в която е заявил, че получил от длъжника сумата в размер на 203 841.65 лв. и е поискал същата да бъде приспадната от задължението. На 02.04.2024 г. длъжникът е подал възражение като е приложил и препис от платежно нареждане, видно от което на 29.03.2024 г.- преди получаване на ПДИ, същият е превел в полза на взискателя сумата в общ размер на 203841.65 лв. с основание- гр.д.№ 120/2023 г. на ОС-Русе. Длъжникът е поискал и намаляване на адв. възнаграждение, както и коригиране на размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Препис от възражението е връчено на взискателя, който е взел становище 2 за неговата неоснователно.

С обжалваното постановление от 05.04.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да намали претендираното адв. възнаграждение и е намалил таксата по т.26 до размер на 8738.48 лв.

Със запорно съобщение от 02.05.2024 г.. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника за сумата от 261.55 лв. главница, законна лихва в размер на 3.41 лв., 6034 лв. разноски и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 8738.48 лв.

Постановлението е незаконосъобразно.

Въпросът за отговорността за разноските може да се поставя във всяко съдебно производство, предвид правната уредба - Част първа – „Общи правила“ на ГПК. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство.

Съгласно нормата на чл.79, ал.1 от ГПК таксите и разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, но същите се събират авансово от взискателя и само по изключение – от длъжника.

Задължението на длъжника да понесе разноските за изпълнението е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността му за разноските. Процесуалният закон урежда отговорността за разноски като вид гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от него и регламентирано в него.

В полза на длъжника е налице и правото, регламентирано в чл.78, ал.5 от ГПК- да възрази против платеното адв. възнаграждение поради неговата прекомерност, каквото право същият е упражнил.

Незаконосъобразно ЧСИ не е съобразил доводите на длъжника и е отказал да намали разноските за изпълнителното производство като определи адв. възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело.

Данните по делото сочат, че длъжникът е застрахователно дружество, което има банкови сметки и задължения да поддържа определен финансов ресурс. Посоченият от взискателя способ за изпълнение е имено запор върху банковите сметки на длъжника, който е наложен със запорно съобщение на 02.05.2024 г.

3

Доказателствата по делото сочат, че преди получаване на ПДИ- на 29.03.2023 г. длъжникът е превел по сметка на взискателя сума в общ размер на 203 841.65 лв. или сума с 211.76 лв. по- малко от посочената в ПДИ.

Длъжникът е погасил задълженията си в срока за доброволно изпълнение и с оглед на извършеното от него плащане по изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия, поради което взискателят има право на платеното от него адв. възнаграждение само за образуване на изпълнителното производство. Същото е в размер на 200 лв. съгласно Наредба №1/2004 г. – по чл.10, т.1. Същият няма право на разноски за процесуално представителство по чл.10, т.2 от Наредбата, тъй като такова се дължи само при извършване на принудителни действия, с цел да се удовлетвори вземането на взискателя. Както вече се посочи такива действия не са извършвани, поради което на взискателят не се дължат разноските, направени от него за процесуално представителство, уговорени и платени съобразно разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г.

Обжалваното постановление, с което е отказано да се намали адв. възнаграждение до размер на 200 лв. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено над посочената сума.

Неправилно е определен размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно цитираната норма размерът на дължимата от длъжника такса възлиза на 7305.07 лв., поради което над тази сума до определение размер от 8738.48 лв. постановлението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Разноските за настоящото производство са тежест на всяка от страните така, както са направени.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 05.04.2024 г. по изп.д. №20249140400236 по описа на ЧСИ В. Н.- рег.№ ***на КЧСИ по описа на ЧСИ В. Н.- рег.№ *** на 4

КЧСИ, с което е отказано да се намали по реда на чл.78, ал.5 от ГПК адв. възнаграждение, дължимо на взискателя над сумата от 200 лв. до размер на 5980 лв., както и в частта, с която е определен размер на дължимата такса по т.26 от ТТРЗСЧИ над сумата от 7305.07 лв. до размер на 8738.48 лв. като незаконосъобразно.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5