Решение № 846 от 07.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Пазарджик, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220103571 по описа за 2024 година

Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС от В. В. Л. - В. против А. В. Л., Б. Х. Л., Л. Б. Л. и Х. С. Г. за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., с адрес Пазарджик, ********, с площ 585 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м,/, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план 527, кв. 40, при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори ***********, ведно с построените в имота: 1./ жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ******.1 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в страдала няма данни, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; 2./ жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ******.2, по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ 49 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в страдала няма данни, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; 3./ сграда с идентификатор ******.3, по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ: 12 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор няма; номер по предходен план няма, на основание давностно владение, считано от 1970г., евентуално от 07.08.1981г., в продължение на 1 десет години.

Ищцата твърди, че с ответниците са наследници по закон на общите наследодатели В.Н. Л., починал на 07.08.1981г. и съпругата му В.С. Л., починала на 01.04.2013г.

Излага, че през време на брака си наследодателите са придобили, на основание давностно владение и придаване по регулация, поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., с адрес Пазарджик, ********, с площ 585 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м,/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 527, кв. 40, при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори ***********. По приращение станали собственици и на построените в имота жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ******.1 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ: 57 кв. м., брой етажи - 1, жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ******.2, по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ 49 кв. м., брой етажи 1 и сграда с идентификатор ******.2, по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ: 12 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване.

Излага, че приживе двамата съпрузи живеели с децата си- А. Л., Х. Л., Н.

Л. и В. Л. в процесния имот. Съпрузите решили, че на синовете си ще помогнат с пари и труд да се сдобият със собствени жилища, а имотът ще оставят в собственост на дъщеря си В.. В изпълнение на това свое решение през 1970 г. двамата й предали доброволно владението върху имота с уговорката, че последният остава за нея, но докато са живи и родителите й ще останат да живеят в имота. На синовете си двамата родители помогнали и всеки от тях да се сдобие с жилище извън имота.

Поддържа, че е установила владение върху имота още през 1970г., владяла го непрекъсвано, явно и необезпокоявано повече от 10 години и още преди смъртта на баща си В. Л., станала собственик по силата на изтекла в нейна полза през 1980г. 10-годишна придобивна давност. Евентуално счита, че най – ранният момент, в който е установила владение върху имота е непосредствено след смъртта на баща си през 1981г.

Сочи, че се е възприемала за единствен собственик на имота и недвусмислено демонстрирала спрямо майка си и братята си намерението си да го свои целия единствено и само за себе си. Дори останалите наследници първоначалното да са осъществявали владение върху наследените от В. Л. идеални части от имота, с действията си В. Л. категорично, ясно и недвусмислено отрекла това владение и е обективирала спрямо тях, че владее техните идеални части за себе си. Това й поведение е било манифестирано и спрямо всички останали - съседи, познати и роднини. Всички те знаели, че ищцата е единствен собственик на имота. Само тя разполагала с ключ от дворната врата и от сградите в имота. Извършвала, ремонти и подобрения в 2 него. Заплащала всички режийни разноски в имота — ток, вода и др.

Обработвала двора със земеделски култури. След смъртта на майка си В. Л. през 2013г. само ищцата и нейният син В. останали да живеят в там. Тримата й братя отдавна били напуснали същия, живеели другаде и не се интересували за съС.ието и съдбата му.

Едва през 2024г. ответницата Х. Г., внучка на Х. Л. /брат на ищцата/ предявила претенции за права върху имота, който никога не е владяла, като завела искова молба за делба на същия. По нея било образувано гр. д. № 2915/2024г. на Районен съд - Пазарджик. С това оспорвала собственическите права на В. Л. върху имота, поради което за нея възниквал правен интерес да предяви настоящия иск.

Иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на А. В. Л., Б. Х. Л., Л. Б. Л. и Х. С. Г., че В. В. Л. – В. е собственик на на поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр.

Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., с адрес Пазарджик, *****, с площ:

585 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м,/, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план 527, кв. 40, при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори ***********, ведно с построените в имота: 1./ жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ******.1 по КККР на гр.

Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в страдала: няма данни, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; 2./ жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ******.2, по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ 49 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в страдала: няма данни, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; 3./ сграда с идентификатор ******.2, по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ:

12 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма; номер по предходен план, на основание давностно владение, считано от 1970г., евентуално от 1981г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. Б. Л. оспорва основателността на иска.

Не отрича, че като съпруга на починалия Х. Л. /брат на ищцата/ двете с В.

Л. – В. са наследници на В.Н. Л. и В.С. Л..

Не оспорва, че имотите са придобити от общите наследодатели на сочените от ищцата правни основания – давностно владение и придаване на реални части от съседен имот по регулация.

Оспорва твърденията, че наследодателите са имали намерение или че е имало уговорки имотите да останат за ищцата.

3

Оспорва твърденията, че общите наследодатели, в изпълнение на това си намерение, са помагали с пари на синовете си, за да си закупят свои къщи.

Поддържа, че е сключила брак с брата на ищцата Х. Л. през 1970 г. и през 1973 г. и с техни средства и труд и с финансова помощ и труд на родителните й, са построили къща в имот на *****.

Оспорва твърденията, че само ищцата се е грижила за наследодателката В.

Л..

Оспорва твърденията, че някога е обсъждано и че пред нея ищцата е заявявала, че имотът е само неин.

Излага, че през 1970 г. В. Л. - В. заминала за ..., после за Тюмен, където се омъжила за А. В. и двамата се завърнали в България през 1981 г., месеци преди да почине баща й. Родила дъщеря си и двамата пак заминали за CCCP. Пред нея ищцата споделяла, че се е развела фиктивно със съпруга си, който живеел в къщата до последно.

Поддържа, че след като се омъжила, по настояване на свекърва си, А. и Д. Л.и, построили малката къща в имота и заживели там с двете си деца. От 2008 г. - 2009 г. голямата къща била необитаема, а ищцата и майка й /преди да почине през 2013 г./ живееели в малката къща, след получено разрешение от А. и Д. Л.и.

Поддържа, че през 2018 г. ищцата предложила да прехвърли дела си от имотите на внучката й - ответницата Х. С. Г..

Поддържа, че съпругът й, а след това и ответницата, като негов наследник, е плащала данъци за имота.

До 2013 г., когато починала свекърва й и когато починал съпругът й, посещавала поС.но имота. След 2013 г. първите години поддържала много добри отношения с В. Л. и често ходила в имота. Тогава вратата не се заключвала и не е имало проблеми да се влезе в него. Никога ищцата не й е пречила да влиза в този имот. Катинар бил сложен в последните 2-3 години, заради проблемите на ищцата със сина й, който употребявал алкохол, биел и тормозил майка си.

Поддържа, че процесните недвижими имоти са наследствени, от които притежава 2/48 ид.ч.

Оспорва претендираните от ищцата собственически права върху целия недвижим имот.

Оспорва, че ищцата го е придобила по силата на изтекла в нейна полза през 1980 г. десет годишна придобивна давност.

Оспорва, че В. Л. е установила владение върху целия имот непосредствено след смъртта на баща си през 1981 г. и недвусмислено е демонстрирала спрямо майка си и братята си намерение да свои целия имот единствено за себе си.

Оспорва твърдението на ищцата, че е отрекла владението на останалите съсобственици и е обективирала, че владее техните идеални части за себе си.

Обстоятелство, че към момента В. Л. живеела в имота, не можело да се приеме за действие, с което отрича правата на останалите наследници. Ищцата 4 никога не е отричала неследствените права на останалите наследници, включително и на ответницата Л. Л. нито чрез разговори, нито по друг явен и недвусмислен начин и не е обективирала, че владее техните идеални части за себе си. Никога не била казвала лично на нея, че е едноличен собственик на имота. От провеждани разговори с останалите наследници знаела, че и те възприемали имота като съсобствен, както и че и спрямо тях не е имало отричане на собственостга им от В. Л. с действия предприети от нея, които да са узнали по някакъв начин. Спрямо ответницата ищцата не е предприемала никакви действия, отблъскващи владението й. За демонстриране на собственическо намерение върху целия имот от страна на ищцата ответницата разбрала едва след предявяване на настоящия иск.

Възприемайки имота като съсобствен, през годините Л. Л. заплащала данъци. Имотът бил деклариран като съсобствен.

Поради изложеното счита, че имотът не е загубил наследствения си характер. Искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.