Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 04.02.2025, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Административно наказателно дело 261/2024
Вид
Решение № 20
Подписан
04.02.2025
В сила
18.02.2025
Състав
Ъшъл Лютфи Ириева

Цитирани разпоредби

  • чл.2, ал.3 · Закон за автомобилните превози
  • чл.24, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178а, ал.7, т.5,пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Бяла, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20244510200261 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по искане, вх.№3309/02.07.2024г. от В. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“К. Ф.“ №. с характер на жалба срещу НП №380004541 от 27.03.2023г., издадено от Директор на РД“АА“ Русе, с което за нарушение по чл. 44, ал.1, т.4, пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 178а, ал.7, т.5,пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, твърди в с.з., че НП е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. На посочените основания, молят НП да бъде отменено. Претендират се направените разноски по делото.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

РП-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-12-64 от 09.01.2023г. на Директора РД „АА“-Русе била възложена проверка на адрес гр.Б., бул.К. Ф.“ №. на фирма „А. Г.“ООД, притежаваща разрешение №827 за извършване на периодични прегледи за 1 проверка на техническата изправност на ППС. Заповедта била издадена във връзка с определеният по Заповед №РД-01-342 от 07.09.2022г. на изп.директор на ИА“АА“ служебен ред за осъществяване на контрол чрез видеонаблюдение на контролно-техническите пунктове, извършващи периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В съответствие с първата заповед, на 09.01.2023г., св.В. С. Д.-главен инспектор в РД“АА“-Русе, след като предварително прегледал предоставен му от служител от РД“АА“ запис на извършен технически преглед на л.а. „Ауди А4“ с рег.

№......, извършил документална проверка в пункта на съставения протокол №29922762 от 20.09.2022г. за технически преглед на автомобила, както и на останалите свързани с този преглед документи. Въз основа на събраните данни, св.Д. съставил на 09.01.2023г. АУАН на жалбоподателя В. П. Г. за това, че на 20.09.2022г., около 13:10 часа, в гр.Б., обл.Р., бул.“К. Ф.“ №., като технически специалист, участващ в комисия за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства на фирма „А. Г.“ООД, с Разрешение №827 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, валидно до 27.11.2024г., видно от направените дигитални записи от информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС и протокол от извършен периодичен преглед за техническата изправност на ППС №29922762 от 20.09.2022г., жалбоподателя Г., при извършване на периодичен преглед за техническата изправност на автомобил „Ауди А4“ с рег.

№.........- не извършва проверка на техническата изправност на ППС, спазвайки изискванията на Методиката на чл.31, ал.1, приложение №5, част първа, т.4.1.2 от Наредба Н-32 на МТИТС, като не използва уреда за проверка на регулировката на фаровете или електронният интерфейс на превозното средство, за да определи в нормите ли е хоризонталната насоченост на всеки фар за къса светлина. Актът бил съставен за нарушение на чл. 44, ал.1, т.4, пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС в присъствието на нарушителя, който го подписал с възражения. Въз основа на акта, на 27.03.2023г., АНО издал обжалвано НП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средствапоказанията на св.Д., св.П., АУАН, НП, оправомощителни заповед, заповед за извършване на проверка, констативен протокол, протокол от извършен периодичен преглед, разрешение за извършване на технически прегледи, СДдиск, както и останалите материали по преписката.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 49 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС контролът по прилагане на наредбата се осъществява от ИА „Автомобилна администрация“. Съгласно чл. 51 от Наредбата за констатираните нарушения контролните органи 2 съставят АУАН. Това кореспондира с разпоредбите на чл. 189, ал. 1 и чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, които определят съответно компетентните актосъставител и АНО при нарушение на ЗДвП. В тази насока съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП – инспектор на РД „АА“-Русе, а обжалваното НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП –Директор на РД „АА“-Русе, упълномощен със Заповед № РД-08-30/24.01.20 на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед №РД08-108/29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията. Следователно АУАН и НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които създават неяснота относно нарушението и нарушителя. На първо място следва да се отбележи, че от данните по делото безспорно се установява, че нарушението е извършено на дата 20.09.2022г.

Същата дата ясно е посочена както в АУАН, така и в НП. Фактът, че нарушението е установено от контролните органи на 09.01.2023г., когато е извършена проверката в пункта по документи и е съставен АУАН, не води до различен извод и не поражда неяснота относно момента на извършване на нарушението. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението- 09.01.2023г., а именно след проверка на документите в пункта, когато са станали известни на контролните органи всички обстоятелства, въз основа на които да съставят акта, което опровергава твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН е съставен извън тримесечния срок. Действително е налице доклад от 03.01.2023г. от старши инспектор Нина Христова, извършила периодичен контрол през м.декември 2022г. на записите от пунктовете за проверка на техническата изправност на ППС, което не променя обстоятелството, че окончателно всички съставомерни обстоятелства на нарушението се установяват на дата 09.01.2023г. и срока за съставяне на АУАН се явява спазен. Срокът по чл. 34 от ЗАНН започва да тече не от момента, в който за контролния орган възникне хипотетичната възможност да разкрие нарушението, а от момента, в който той действително е узнал кой е нарушителят. При всички случаи обаче, дори и да се приеме, че тримесечният срок е изтекъл, считано от датата на извършване на нарушението, то не е изтекъл по-дългият срок, а именно - едногодишен срок от извършване на нарушението, който е предоставен на контролните органи когато липсват данни за нарушителя, както е в случая.

Същевременно обаче, от съвкупния анализ на доказателствата се установява, че е нарушен принципът на чл.24, ал.1 от ЗАНН, съгласно който административно-наказателната отговорност е лична. От огледа на представения СД-диск, твърденията на жалбоподателя и на св.П., присъствали при извършване на процесуално действие-оглед, извършено от съда, се установява, че прегледът на процесния автомобил не е извършен от соченото като нарушител лице-технически специалист, а от св.П.-председател на комисията, който лично е потвърдил, че той е лицето, извършило прегледа.

Актосъставителят в с.з. е твърдял, че нарушителят е извършил прегледа, но 3 показанията му се оборват от останалите събрани доказателства, посочени погоре. При това положение става ясно, че техническият специалист не е извършил преглед, т.е.субекта на нарушението несъмнено не е посоченият в АУАН, което е било пречка да се състави акт на това лице. АНО, от своя страна е нарушил принципа на чл.53, ал.2 от ЗАНН, като е издал НП въпреки, че не е била безспорно установена самоличността на нарушителя, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на НП.

Отделно от това, не се установява по несъмнен начин, точно в какво деяние е обвинен нарушителя, тъй като му се вменява, че не използва уреда за проверка на регулировката на фаровете или електронният интерфейс на превозното средство. Касае се до две различни хипотези, като от събраните доказателства не може безспорно да се установи имал ли е или не автомобилът електронен интерфейс. Актосъставителят не е бил сигурен имал ли е автомобила интерфейс, като е изразил мнение в с.з., че не е налице такъв, тъй като автомобилът бил по-стар. Св.П. е заявил в с.з., че има съвременни автомобили със саморегулиращи се фарове, но в конкретния случай е проверил визуално фаровете, т.е. този свидетел също не е установил с категоричност наличието или не на интерфейс. Установява се по делото, че в пункта е имало уред за проверка на фаровете, който на записа действително не се вижда да се използва при прегледа на процесния автомобил, което кореспондира с показанията на актосъставителя, че този уред не е използван.

За коя от двете хипотези се санкционира обаче нарушителя остава неизяснено, тъй като те са посочени алтернативно, което е нарушило правото на жалбоподателя да разбере какво точно му се вменява във вина.

Също така, съгласно вменената като нарушена норма на чл. 44, ал.1, т.4, пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС При извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията: работи с оборудване, уреди и средства за измерване, които са изправни, като ги използва правилно и не манипулира или изменя техните показания, която категорично не кореспондира с фактическите констатации и описанието на деянието. На жалбоподателя е вменено с описанието на нарушението, че при извършване на преглед на ППС не е използвал уред или електронен интерфейс, докато с цитираната като нарушена норма му се вменява, че следва уреда, с който работи да е изправен. По този начин е допуснато съществено нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН по 4 отношение на акта и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН по отношение на НП, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя да разбере обвинението, за което му се налага санкция.

С оглед изложеното съдът приема, че НП страда от съществени пороци, които не могат да бъде отстранени от съда. НП се явява неправилно и обосновано, издадено в противоречие с процесуалните правила, и следва да бъде отменено.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, на последния следва да се присъдят направените разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Претендирани са такива в размер на 800лв., като с оглед направеното възражение за прекомерност от страна на АНО, което съдът счита за основателно предвид фактическата и правна сложност на делото, на жалбоподателят се дължат разноски в минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 450лв. Разноските са в тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която има качеството на юридическо лице, в чиято структура е АНО съгласно чл.2, ал.3 от Закона за автомобилните превози.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №38-0004541 от 27.03.2023г., издадено от Директор на РД“АА“ Русе, с което за нарушение по чл. 44, ал.1, т.4, пр.1 от Наредба № Н32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 178а, ал.7, т.5,пр.1 от ЗДвП, на В. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.“К. Ф.“ № . е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.