Определение № 546 от 05.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. Ловеч, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора В. Ст. В. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20254300200494 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е Молба от С. Р. Б., с която моли да бъде условно предсрочно освободен. В молбата си излага, че към настоящия момент е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, работи доброволен труд и има награда за добро поведение. Моли да бъде условно предсрочно освободен.

Упълномощеният от началника на Затвора – Ловеч инспектор „РД“ Д.С. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение по изложените доводи в становището, представено от началника на Затвора – Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч окръжен прокурор В. счита, че не са налице доказателства за трайно поправяне и превъзпитание на лишения от свобода, поради което моли молбата на С. Р. Б. да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на С. Р. Б. – адв.

В.Г. от АК-Ловеч, моли да бъде уважена молбата на подзащитния й, тъй като са налице условията на чл. 70 от НК. Сочи, че рискът е висок, тъй като според нея това се дължи на постановените преди това присъди, като с оглед събраните по делото доказателства, приема, че поведението на подзащитния й е безупречно и той е осъзнал престъпното си деяние.

Лишеният от свобода С. Р. Б. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището 1 на страните, заявени пред нас, и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

В момента лишеният от свобода изтърпява наказание „лишаване от свобода“, наложено с Присъда № 41/30.06.2025 г. по НОХД № 986/2025 г. по описа на РС-Шумен в размер на 1 година, от което наказание към днешна дата фактически е изтърпял 7 месеца и 11 дни, от работа 29 дни, или всичко 8 месеца и 10 дни и има остатък към днешна дата 3 месеца и 20 дни.

Установено по делото е, че към датата на съдебното заседание лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното наказание „лишаване от свобода“, съгласно изискването на чл. 70 от НК.

От приложеното към делото становище от началника на Затвора – Ловеч е видно, че изготвената първоначална оценка на риска от рецидив е висока – 88 точки. Зоните, попадащи в риск са:

- настоящо правонарушение – поредно осъждане за кражба;

- криминално минало – осъждан многократно, включително и като непълнолетен;

- жилищно устройване – без постоянно жилище, живее при приятели или под наем;

- нагласи – признава, но омаловажава вината си, затруднява се да рационализира действията си и да прави необходимите изводи с цел превенция и бъдещо недопускане на правонарушения;

- емоционални проблеми – в миналото е правил опити за самонараняване;

- умения за мислене – разполага с ограничени възможности за решаване на проблемите, следва стереотипни модели за справяне;

Последваща оценка на риска от рецидив не е правена, тъй като е актуална първоначалната, изготвена на 22.07.2025 година.

Видно от становището на началника на затвора, корекционната работа с лишения от свобода С. Б. е насочена към осъзнава необходимостта от поведенческа промяна и повишаване мотивацията за недопускане на нови правонарушения. Лишеният от свобода С. Б. не е включван в специализирана програма, тъй като за периода не е сформирана групова работа, кореспондираща с нуждите му. Провеждани са индивидуални консултации с цел поддържане на позитивно поведение и снемане на напрежението.

В становището е посочено, че от постъпването си в общежитието лишеният от свобода С. Б. работи по линия на доброволния труд, тъй като има данни, че при предходен престой в Затвора – Бургас не се завърнал от отпуск.

Целта на устройването му на работа е да бъде ангажиран с полезни дейности, осмислящи престоя в затвора. Б. се справя без проблем с трудовите си задължения и с готовност изпълнява задачите, които му се възлагат.

2

Видно от становището, С. Р. Б. няма наложени наказания. Награден е веднъж, както следва със:

- Заповед № 670/15.10.2025 г. – „Извънредна хранителна пратка“ за съвестно изпълнение на трудовите задължения и добро поведение.

Според становището няма как задачите, заложени в плана на присъдата, да бъдат изпълнени за краткия престой. Лишеният от свобода С. Б. е с добро поведение и работи, като по този начин се отчита частично изпълнение на плана. В корекционен аспект обаче няма промени.

Видно от становището е, че въпреки доброто поведение, корекционната работа все още не постига желания ефект. Б. е в затвора за пореден път.

Осъждан е през годините за аналогични деяния, но не си е взел поука. Рискът от рецидив остава висок, от вреди също е без промяна. Б. е трайно институционализирана личност и трудно може да се направи прогноза за поведението му извън МЛС. От психологическото заключение е видно, че липсват предпоставки за успешно корекционно въздействие, а прогнозата остава неблагоприятна. Наложените предходни присъди не са имали нужния възпиращ ефект. Ресурсите за положителна промяна са оскъдни, предвид необратимите криминални нагласи. Лишеният от свобода С. Б. няма постоянно жилище и близки, с които да поддържа връзка, което допълнително би затруднило процеса на ресоциализация.

В заключение, становището на началника на затвора е, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне на основание чл. 439а, ал. 1 от НПК, и на основание чл. 70 от НК, изразява отрицателно становище С. Р. Б. да бъде условно предсрочно освободен.

В подкрепа на становището на началника на затвора е и докладът на инспектор „СДВР“ Й.П., която посочва, че отношението на лишения от свобода Б. към плана на присъдата е формално. Заложените цели и задачи не са изпълнени, поради сравнително краткия престой, ограничените ресурси и липсата на устойчива мотивация за промяна от страна на Б.. Провежданата корекционна работа е насочена към постигане мотивация за недопускане на нови правонарушения, осъзнаване последиците от собственото поведение и промяна в начина на мислене. През периода на изтърпяване на наказанието спрямо Б. не са осъществявани кризисни интервенции. Емоционалното му състояние от постъпването му в затвора е стабилно. Не се е налагала намеса на психолог или психиатър.

В доклада е посочено, че въпреки доброто поведение на лишения от свобода С. Б., в хода на поправителния процес резултатите са незначителни.

Рискът от рецидив все още е висок, рискът от вреди също е без промяна.

Планът на присъдата е изпълнен частично. Вероятността от рецидив след освобождаването е твърде висока, а реално ресурсите за положителна корекция са оскъдни.

3

От правна страна:

Съдът, като съобрази постъпилата молба на лишения от свобода С. Р. Б., становището на страните в процеса, както и доказателствата по делото, счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не помалко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като Б. е изтърпял повече от половината от наложеното наказание. Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното наказание не е единственият и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в Затвора – Ловеч по отношение на Б., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.

Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване и с поведението си Б. не е доказал, че наказанието „лишаване от свобода“ му е оказало нужното корекционно въздействие.

Действително, както се сочи от страна на защитника адв. Гечева, а в този 4 смисъл е и доклада на ИСДВ Й.П. и становището на началника на затвора, че лишеният от свобода С. Б. е с добро поведение, както и с оглед получената награда за примерно поведение и добросъвестно отношение към труда. От значение обаче за уважаване на молбата е най-вече липсата на риск, което обстоятелство не е налично е конкретния случай. И към настоящия момент рискът от рецидив е във високи стойности от 88 точки, но така или иначе проблемните зони:

- настоящо правонарушение – поредно осъждане за кражба;

- криминално минало – осъждан многократно, включително и като непълнолетен;

- жилищно устройване – без постоянно жилище, живее при приятели или под наем;

- нагласи – признава, но омаловажава вината си, затруднява се да рационализира действията си и да прави необходимите изводи с цел превенция и бъдещо недопускане на правонарушения;

- емоционални проблеми – в миналото е правил опити за самонараняване;

- умения за мислене – разполага с ограничени възможности за решаване на проблемите, следва стереотипни модели за справяне, са налични и към настоящия момент, поради което настоящата инстанция приема, че с изтърпяване на повече от половината от наказанието към настоящия момент не са изпълнени целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и най-вече на специалната превенция. Нещо повече, ИСДВР Й.П. сочи, че заложените цели и задачи не са изпълнени, поради краткия престой, органичените ресурси и липсата на устойчива мотивация за промяна от страна на осъдения (л.9-10).

Все в тази връзка е и експертното психологическо заключение, изготвено от инсп. психолог Христо Кавалски, който сочи, че осъденият проявява ниска критичност към криминалните си действия и липсва устойчива мотивация за промяна, също така не са налични и предпоставки за успешно корекционно въздействие.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. Р. Б. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 месеца и 20 дни от наложеното му наказание с Присъда № 41/30.06.2025 г. по НОХД № 986/2025 г. по описа на РС-Шумен в размер на 1 година „лишаване от свобода“, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Р. Б., роден на 5