Решение № 7790 от 01.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7790 гр. София, 01.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110121235 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителна такава от 15.04.2024 г., подадени от Б. Х. Б., ЕГН: **********, с които срещу Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“ - гр.София, БУЛСТАТ: 000673114 е предявен конститутивeн иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за признаване на незаконно и отмяна на наложеното със Заповед № РД-09-171/11.03.2024год. на Министъра на младежта и спорта на ищеца дисциплинарно наказание „забележка“ ,за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,ал.1,т.1 от КТ вр. чл.126,т.1 от КТ,връчена му на 14.03.2024год.

В исковата молба е посочено, че ищецът понастоящем изпълнява длъжността „директор“ на спортното училище, а дисциплинарното наказание било наложено със заповед от 11.03.2024 г. на Министъра на младежта и спорта, в качеството му на орган по чл. 61, ал.

2 КТ.

Ищецът твърди, че вследствие на спечелен конкурс по КТ, по силата на споразумение № ЧР-19-829 /27.12.2019 г. бил назначен за Директор на училищетоработодател (ответник по делото) от Министъра на младежта и спорта. Сочи, че със заповед № ЧР-22-128/10.03.2022 г. на Министъра на младежта и спорта, на основание чл. 328 ал. 1, т.

6 от КТ, трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 11.03.2022 г. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 16910/2022 г. на СРС, потвърдено с решение по в. гр. д. № 13016/2022 г. на СГС уволнението било отменено и със заповед № ЧР-23318/24.08.2023 г. на Министъра на младежта и спорта ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като със заповед № ЧР-24-61/22.02.2024 г. на Министъра на младежта и спорта на ищеца било определено и актуално месечно възнаграждение. Посочва, че по силата на трудов договор № 742/13.09.2023 г., сключен между ищеца като служител и Народното събрание, представлявано от Председателя му като работодател, приел да изпълнява длъжността „Главен експертен сътрудник“ към Комисията по образованието и науката, при 4 часов работен ден, което трудово правоотношение било прекратено по взаимно съгласие със заповед № 841/18.12.2023 г. Твърди, че във връзка с постъпило в Министерството на младежта и спорта писмо с вх. № 01-00-84/2/24.11.2023 г. (което не му било връчено), със заповед № РД-09-949/07.12.2023 г. на Министърът на младежта и спорта, била назначена проверка на трудовата дисциплина на ищеца като директор, за която същият 1 бил уведомен (с писмо изх.№ 17-00-410 / 08.12.2023 г. на Министърът на младежта и спорта) и му били изискани съответните документи и информация, които ищецът представил с писмо вх. № 17-00-410/1//20.12.2023 г. Твърди, че с писмо с изх. № 01-00-84/4/16.01.2024 г. на Министъра на младежта и спорта му били изискани писмени обяснения и му била предоставена възможност да се яви за лично изслушване. Сочи, че с писмо с изх. № 01-0084/5/19.01.2024 г. е представил писмените си обяснения с приложени писмени доказателства, а на 23.01.2024 г. се е явил лично и е бил изслушан от Министъра на младежта и спорта. Посочва, че с писмо с изх. № 01-00-84/8/15.02.2024 г. Министъра на младежта и спорта му представил писмо от Народното събрание с № АД-49-303-234/30.01.2024 г., като му поискал писмени обяснения по повод същото, които с писмо с изх. № 01-00-84/9 / 20.02.2024 г. ищецът представил. Твърди, че със заповед № РД-09-171/11.03.2024 г. на Министъра на младежта и спорта му било наложено дисциплинарно наказание по чл.

188 т. 1 от КТ „забележка“, която заповед му била връчена на 14.03.2024 г. Твърди, че в процесната заповед било записано, че деянието за което била ангажирана отговорността на ищеца се изразявало в сключване на трудов договор с друг работодател за извършване на работа в част от установеното за него работно време по основното трудово правоотношение, респективно било извършено нарушение на чл. 111 КТ. Твърди, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в противоречие с чл. 195 КТ, доколкото мотивите на същата били в колизия един с друг, респективно не била мотивирана и от съдържанието й не ставало ясно за какво е бил санкциониран ищецът. Освен това било извършено нарушение и на чл. 193 КТ, доколкото ищецът не е разбрал за какво му се искат обяснения и съответно за какво е следвало да даде същите, с което на същия било нарушено правото на защита. Твърди, че наказанието било наложено и в нарушение на чл. 186 КТ, доколкото ищецът не бил извършил виновно неизпълнение на трудовите си задължения, както и в нарушение на чл. 189 КТ, като прекомерно тежко. Твърди, че наказанието е наложено извън установените в чл. 194, ал. 1 КТ срокове. Предвид изложените съображения иска от съда да признае за незаконно наложеното му със Заповед № РД-09-171/11.03.2024 г. на Министъра на младежта и спорта, дисциплинарното наказание по чл. 188, т. 1 КТ „забележка“, както и да отмени същите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения от съда на основание чл. 29, ал. 4, изр. 1 от ГПК особен представител – адв. М. Й. Г., ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

По същество оспорва иска като неоснователен, като твърди, че процесната заповед е законосъобразна, като наложеното с нея дисциплинарно наказание е наложено в срок и при спазване на всички правила. Твърди, че ищецът е извършил нарушение на чл. 27 ЗДСл, доколкото не е уведомил работодателя си за започване на друга работа успоредно със задълженията му като държавен служител, както и че е нарушил задължението си за спазване на работното време по чл. 23 ЗДСл. Твърди, че ищецът е сключил втори трудов договор № 742/13.09.2023 г. за длъжността „Главен експертен сътрудник“ към Комисията по образованието и науката към Народно събрание, при 4 часов работен ден, но не е представил споразумение между него и органите по назначаването му, съгласно изискването на чл. 16а, ал. 4 ЗДСл. С оглед изложените аргументи, моли съда да отхвърли предявения иск и да потвърди наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание.

Съдът, съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че са обвързани от валидно трудово правоотношение по безсрочен договор,по силата на което ищецът изпълнява длъжността „директор“ на Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“ - гр.София, БУЛСТАТ: 000673114 ,както и че със Заповед № РД-09-171/11.03.2024 г. на Министъра на младежта и спорта на ищеца е 2 наложено дисциплинарно наказание „забележка“, която заповед е надлежно връчена на ищеца на 14.03.2024 г.

Атакуваната заповед е представена по делото, като от същата се установява, че е издадена на основание чл. 195. ал. 1 във връзка с чл. 188,т. 1 и чл. 189, ал. 1 от КТ ,като е наложено дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“ на Б. Х. Б. - директор на СУ „Генерал Владимир Стойчев“ гр. София ,поради нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка е чл. 126, т. 1 от КТ .

Като мотиви е изложено ,че ищецът Б. Х. Б. като директор на СУ „Генерал Владимир Стойчев" гр. София бил сключил трудов договор с друг работодател за извършване на работа в част от установеното за него работно време по основното трудово правоотношение. Основният му трудов договор като „директор“ бил с дневно работно време 8 часа и 40 часа месечно при 5-дневна работна седмица

.Работното време било установено в Правилника за вътрешния трудов ред на СУ „Ген. Владимир Стойчев“. Същевременно налице бил сключен втори трудов договор от Б. Б. като „главен експерт“ е работодател Народното събрание и била с договорена продължителност на работния ден 4 (четири) часа и време за полагане на труд от 13:30 ч. до 17:30 ч. Сключеният от страна на Б. Б. втори трудов договор с работодател Народното събрание бил в нарушение на чл. 111 от КТ, което наред е обстоятелството, че му е било заплащано възнаграждение за отработеното време от страна на Народното събрание, се явявало неспазване на работното време по основния трудов договор и припокриване на част от работното време по основното и второ трудови правоотношения.

В заповедта за дисциплинарно наказание ,работодателя се е позовал на Доклад № РД- 09-949/5/10.01.2024 год. ,в който са отразени резултати от извършена проверка ,назначена със Заповед № РД-09-949/07.12.2023 г. на министъра на младежта и спорта, Инспекторатът по чл. 46 от ЗА в ММС във връзка с постъпило писмо с вх. № 01-0084/2/24.11.2023 г. ,които се са представени по делото.

С писмо от 08.12.2023год. на ищеца е информиран ,че е образувана проверка по постъпил сигнал в Министерство на младежта и спорта като му е връчена Заповед № РД-09949/07.12.2023 г. и от същия е поискана писмена информация и документи .

В отговор на същото е депозирано писмо ,вх.№17-00-410/20.12.2023год. в което Б. Б. е посочил ,че спазва работното си време и изпълнявам всички задължения включени в трудовата ми характеристика като към 20.12.2023год. няма допълнителен трудов договор.

С писмо изх.№ 01.00.84/4/16.01.2024год. са поискани от ищеца писмени обяснения до 22.01.2024год. като е поканен на 23.01.2023год. от 16,00часа да се яви да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган относно констатациите в утвърден от министъра Доклад № РД-09- 949/5/10.01.2024 г. като е посочено ,че е предложено да се потърси дисциплинарна отговорност от г-н Б. Х. Б., директор на СУ „Ген. Владимир Стойчев“ гр.

София за системно нарушаване на трудовата дисциплина в периода от 14.09.2023 г. до 18.12.2023 г., съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 10 от КТ, изразяващо се в преждевременно напускане на работното място, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на други трудови задължения, в правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникването на трудовото правоотношение“.

3

Писмени обяснения са депозирани на 19.01.2024год. в които ищецът е посочил ,че не е извършил посочените дисциплинарни нарушения като е представил и доказателства.

В показанията си св. Светослава Дамянова Ангелова ,заместник директор

„административно стопанска дейност“ в СУ““Ген.Владимир Стойчев“ , сочи ,че има преди наблюдения над работата на Б. Б. в периода от м.09.2023 г. до м.12.2023 г. като твърди ,че той е бил на работното си място и след 13.00 часа.За това свидетелката съди ,предвид че в този период имало най[1]много работа , защото било началото на учебната година.

Трудовият му договор бил за 8 часа, както на директора, така и на учителите,но нямало дни, в които директорът да си е тръгвал към 13.00 часа и да не се връщал, работил е всеки ден следобедите и уплътнявал работното си време. Свидетелката сочи ,че за втория трудов договор разбрала когато инспектората на Младежка и спорта изпратили писма и в последствие извършили проверка в училището.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявен e конститутивeн иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложено със Заповед № РД-09-171/11.03.2024год. на Министъра на младежта и спорта на ищеца дисциплинарно наказание „забележка“ ,за нарушение на трудовата дисциплина.

Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ исковете по трудови спорове се предявяват в едномесечен срок - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал.

2. В чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ е предвидено, че сроковете по ал. 1 започват да текат за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от деня на прекратяването ,като в случая срокът е спазен,а така също не е направено възражение от ответната страна за погасяване на иска по давност.