Определение № 4206 от 18.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4206 гр. София, 18.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Гроздева

Членове:

Геновева Николаева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Частно касационно гражданско дело № 20258003104963 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

С определение № 4386 от 25.09.2025 г. по в.гр.д. № 465/2025 г. Окръжен съд- Варна е оставил без уважение молбата на адвокат В. за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските.

Определението се обжалва с частна жалба от адвокат Д. В., пълномощник по делото на Т. Д., с оплакване за незаконосъобразност. В жалбата се поддържа, че неправилно въззивният съд е определил занижен размер на адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по делото. Поддържа се, че съдът не е съобразил извършената от адвоката работа по защита на правата на страната, че съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на спора, както и че като примерно възнаграждение не е изследвал размера на възнагражденията за адвокатска защита по Наредба № 1. Моли обжалваното определение на ОС-Варна да бъде отменено и решението по делото – изменено, като бъде определено повисоко възнаграждение на адвоката.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

По делото се установява, че в.гр.д. № 465/2025 г. е образувано по жалба на К. и Д. К., подадена против решение № 4454/ 09.12.2024 г. по гр.д. № 512/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което са отхвърлени исковете им против Т. П. Д. с правно основание чл. 31, ал.

2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за осъждане последната да им заплати обезщетение за ползване за 1 периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г. на собствената им идеална част от съсобствени недвижими имоти на обща стойност от 40 000 лева.

Адвокат В. е била упълномощена от ответницата по иска и по въззивната жалба Т. Д. и двете са подписали договор за правна защита и съдействие при условията на чл.38, ал.2 ЗА. Пред въззивната инстанция адвокат В. е представлявала Д. в три съдебни заседания, изготвила е отговор на въззивната жалба, участвала е в събирането и обсъждането на доказателства пред въззивната инстанция, осъществила е защита по съществото на спора.

С решение № 839 от 25.07.2025 г. по делото обжалваното първоинстанционно решение е изцяло потвърдено и съдът е присъдил на адвокат Д. В. възнаграждение в размер на 600лева.

Със сега обжалваното определение молбата на адвокат В. за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.

Частната жалба е основателна.

Обсъждайки справедливия размер на възнаграждението на адвоката на ответника, съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. Съобразно цитираното решение при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител на Т. Д. се е явил като представител на въззиваемата страна в три съдебни заседания, упражнил е защита на правата на страната по дело за присъждане на обезщетение за ползване на съсобствен имот, което се явява фактически усложнено. Адвокатът е предоставил качествена защита на правата на ответника, като е участвал в събирането на доказателства по делото и е вземал становище по тях, както и по основателността на заявената искова претенция. З. интерес по делото е с цена от 40 000 лева, а според Наредба № 1 при този интерес размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сума от 3850лв., според редакцията на чл.7, ал.2 към момента на подписване на договора за правна защита и съдействие. Липсват данни за размера на възнаграждението, което е получил пълномощникът на въззивниците. При тези съображения настоящият състав счита, че справедливото възнаграждение за осъществената правна помощ от пълномощника на Д. е в размер от 1500 лв. Този размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и предоставената защита от пълномощника на ответника.

Ето защо, налице са основания обжалваното определение да бъде отменено и постановеното решение по делото да бъде изменено в частта за разноските, като върху К. и Д. К. бъде възложено плащането на сумата от още 900лева , възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита от адвокат В. на ответника по делото.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр.Отделение ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение № 4386 от 25.09.2025 г. по в. гр. д. № 465/2025 г. на Окръжен съдВарна, с което молбата за изменение на решение № 839 от 25.07.2025 г. по в. гр. д. № 465/2025 г. по описа на Окръжен съд- Варна е оставена без уважение И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 839 от 25.07.2025 г. по в. гр. д. № 465/2025 г. по описа на Окръжен съд- Варна, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА К. В. К. с ЕГН [ЕГН] и Д. Б. К. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на адвокат Д. Х. от АКВ. сумата от още 900 лева, представляващи левова равностойност на 460.16 евро /четистотин и шестдесет евро и шестнадесет евроцента/ - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита, на основание чл. 81 вр. чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4206 гр. София, 18.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Гроздева

Членове:

Геновева Николаева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Частно касационно гражданско дело № 20258003104963 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

С определение № 4386 от 25.09.2025 г. по в.гр.д. № 465/2025 г. Окръжен съд- Варна е оставил без уважение молбата на адвокат В. за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските.

Определението се обжалва с частна жалба от адвокат Д. В., пълномощник по делото на Т. Д., с оплакване за незаконосъобразност. В жалбата се поддържа, че неправилно въззивният съд е определил занижен размер на адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по делото. Поддържа се, че съдът не е съобразил извършената от адвоката работа по защита на правата на страната, че съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на спора, както и че като примерно възнаграждение не е изследвал размера на възнагражденията за адвокатска защита по Наредба № 1. Моли обжалваното определение на ОС-Варна да бъде отменено и решението по делото – изменено, като бъде определено повисоко възнаграждение на адвоката.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

По делото се установява, че в.гр.д. № 465/2025 г. е образувано по жалба на К. и Д. К., подадена против решение № 4454/ 09.12.2024 г. по гр.д. № 512/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което са отхвърлени исковете им против Т. П. Д. с правно основание чл. 31, ал.

2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за осъждане последната да им заплати обезщетение за ползване за 1 периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г. на собствената им идеална част от съсобствени недвижими имоти на обща стойност от 40 000 лева.

Адвокат В. е била упълномощена от ответницата по иска и по въззивната жалба Т. Д. и двете са подписали договор за правна защита и съдействие при условията на чл.38, ал.2 ЗА. Пред въззивната инстанция адвокат В. е представлявала Д. в три съдебни заседания, изготвила е отговор на въззивната жалба, участвала е в събирането и обсъждането на доказателства пред въззивната инстанция, осъществила е защита по съществото на спора.

С решение № 839 от 25.07.2025 г. по делото обжалваното първоинстанционно решение е изцяло потвърдено и съдът е присъдил на адвокат Д. В. възнаграждение в размер на 600лева.

Със сега обжалваното определение молбата на адвокат В. за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.

Частната жалба е основателна.

Обсъждайки справедливия размер на възнаграждението на адвоката на ответника, съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. Съобразно цитираното решение при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител на Т. Д. се е явил като представител на въззиваемата страна в три съдебни заседания, упражнил е защита на правата на страната по дело за присъждане на обезщетение за ползване на съсобствен имот, което се явява фактически усложнено. Адвокатът е предоставил качествена защита на правата на ответника, като е участвал в събирането на доказателства по делото и е вземал становище по тях, както и по основателността на заявената искова претенция. З. интерес по делото е с цена от 40 000 лева, а според Наредба № 1 при този интерес размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сума от 3850лв., според редакцията на чл.7, ал.2 към момента на подписване на договора за правна защита и съдействие. Липсват данни за размера на възнаграждението, което е получил пълномощникът на въззивниците. При тези съображения настоящият състав счита, че справедливото възнаграждение за осъществената правна помощ от пълномощника на Д. е в размер от 1500 лв. Този размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и предоставената защита от пълномощника на ответника.

Ето защо, налице са основания обжалваното определение да бъде отменено и постановеното решение по делото да бъде изменено в частта за разноските, като върху К. и Д. К. бъде възложено плащането на сумата от още 900лева , възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита от адвокат В. на ответника по делото.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр.Отделение ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение № 4386 от 25.09.2025 г. по в. гр. д. № 465/2025 г. на Окръжен съдВарна, с което молбата за изменение на решение № 839 от 25.07.2025 г. по в. гр. д. № 465/2025 г. по описа на Окръжен съд- Варна е оставена без уважение И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 839 от 25.07.2025 г. по в. гр. д. № 465/2025 г. по описа на Окръжен съд- Варна, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА К. В. К. с ЕГН [ЕГН] и Д. Б. К. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на адвокат Д. Х. от АКВ. сумата от още 900 лева, представляващи левова равностойност на 460.16 евро /четистотин и шестдесет евро и шестнадесет евроцента/ - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита, на основание чл. 81 вр. чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________