Решение № 103 от 03.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20245300101020 по описа за 2024 година

Ищецът А. Й. Й. с ЕГН **********, от с. ****, представляван от пълномощника му **** В. Й., твърди, че с Присъда № 47/18.05.2023 г. по нохд 20235300200227 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2023 г., влязла в сила на 01.03.2024 г., А. Г. Г. е признат за виновен в това, че на **** г., в землището на с. ****, област ****, е причинил по непредпазливост **** на О. Й. Й. вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди - счупване на костите на корена на носа и счупване на девето и единадесето ребро вляво по директен механизъм, причиняващ единично или в съвкупност разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и множество кръгловати охлузвания по кожата на челото вляво, клепачите на двете очи, кожата на лявата скула, дясната половина на брадичката, кожата над десния клон на долната челюст; овално охлузване на върха на брадичката, кръвонасядания на горната и долната устни на устата, множество точковидни охлузвания по дясната странична повърхност на шията, точковидни охлузвания по предната повърхност на гръдния кош, обширни охлузвания по задната повърхност на гръдния кош, лентовидно охлузване по задната повърхност на гръдния кош; охлузвания по дясната странична и предна повърхност на корема, точковидни охлузвания по предна повърхност на корема и охлузване в областта на кръсцовата кост; охлузване, драскотина и кръвонасядане по предната повърхност на дясната предмишница; кръвонасядане на дълбоките меки тъкани на вътрешната повърхност на лявата предмишница, които са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 124 ал. 1, 1 предложение 3 във връзка с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, както и че от **** на **** О.

Й. търпи неимуществени вреди.

Към датата на **** му О. Й. бил едва на ********, като ищецът се виждал с него почти ежедневно - живеел през няколко пресечки от къщата на **** и почти всеки ден били заедно, най-често вечер. Бил свикнал всеки ден да вижда ****, да разговаря с него, много си споделяли, допитвал се за съвети до него. Почти всяка вечер сядали заедно на масата, вечеряли, общували. **** му бил негова опора, знаел, че винаги когато има нужда от помощ, той е насреща. Давал му съвети, напътствал го. Двамата имали изключително силна връзка, привързаност и обич. Внезапната смърт на **** му е повод за страданията на ищеца.

От момента, в който разбрал за **** на **** ищецът е неутешим, а болката става по-силна с всеки изминал ден. Болката му е нетърпимо силна, загубил опората си, човекът, на когото е разчитал, виждал всеки ден и с когото споделял. Ищецът ежедневно изживява болката от загубата на ****, защото последният бил много грижовен и всеотдаен. Внезапната му смърт го шокирала и той изживял силен стрес, не вярвал, че **** му е ****, изоставен и така е настъпила **** му, не вярвал, че това е възможно. И в делници, и в празници били двамата, помагали си, били щастливи.

В първите дни след **** на **** ищецът не разговарял с никого, затворил се в себе си. Звучало му невероятно скъпият му **** да е бил **** и изоставен. Няколко дни след случилото се не можел да се опомни. Завинаги в съзнанието му се запечатала гледката на **** му, положен в **** едва на **** възраст. Този спомен го преследва ежедневно.

За ищеца почти всяка нощ след **** на **** му е безсънна - не може да спи повече от 4-5 часа на денонощие, буди се и единствените му мисли са насочени към спомена за О..

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от **** на **** му в размер на 30 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането – **** г., до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски, а пълномощникът му моли да му бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът А. Г. Г. с ЕГН **********, от с. ****, община ****, област ****, ул.

****, представляван от пълномощника му **** В. В., не оспорва, че с влязла в сила присъда е признат за виновен в това, че е причинил по непредпазливост **** на ****а на ищеца, но изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като последният не е материалноправно легитимиран по него – между ищеца и покойния му **** приживе не е създадена трайна и дълбока емоционална връзка, поради което от **** му той не търпи болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за родствената им връзка, а в случай, че същият бъде 2 приет за доказан по основание, той моли съда да редуцира размера му съобразно принципа на справедливост прогласен в чл. 52 ЗЗД.

Съдът като обсъди твърденията на страните и признанието на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Един от основните принципи в действащото право гласи, че не трябва да се вреди другиму, поради което при нарушаването му законът - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, разпорежда, че всеки дължи да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Или съобразно цитираната разпоредба елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане са следните : противоправност; действие/бездействие; вреда; причинно-следствена връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат; вина.

Не се спори, а и се установява от приложения към исковата молба заверен препис на Присъда № 47/18.05.2023 г. постановена по нохд 20235300200227 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2023 г., влязла в сила на 01.03.2024 г., че А. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 124 ал. 1, предложение 3 във връзка с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, изразяващо се в това, че на **** г., в землището на с. ****, област ****, е причинил по непредпазливост **** на О. Й. Й. вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди - счупване на костите на корена на носа и счупване на девето и единадесето ребро вляво по директен механизъм, причиняващ единично или в съвкупност разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и множество кръгловати охлузвания по кожата на челото вляво, клепачите на двете очи, кожата на лявата скула, дясната половина на брадичката, кожата над десния клон на долната челюст; овално охлузване на върха на брадичката, кръвонасядания на горната и долната устни на устата, множество точковидни охлузвания по дясната странична повърхност на шията, точковидни охлузвания по предната повърхност на гръдния кош, обширни охлузвания по задната повърхност на гръдния кош, лентовидно охлузване по задната повърхност на гръдния кош; охлузвания по дясната странична и предна повърхност на корема, точковидни охлузвания по предна повърхност на корема и охлузване в областта на кръсцовата кост; охлузване, драскотина и кръвонасядане по предната повърхност на дясната предмишница; кръвонасядане на дълбоките меки тъкани на вътрешната повърхност на лявата предмишница, които са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

Съгласно чл. 300 Граждански процесуален кодекс влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, с оглед на което по силата на посочената норми и въз основа на приетия като доказателство заверен препис на присъда 3 постановена по нохд 20235300200227 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2023 г. настоящият състав приема за установено, че на **** г. ответникът противоправно, нарушавайки общото правило да не се вреди другиму, виновно – по непредпазливост, е причинил **** на О. Й. Й..

Последният съобразно приетото като доказателство заверено копие на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 35, издадено на 29.03.2024 г. от Кметство с. **** е **** на ищеца.

Принципно законът – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, постановява, че всеки има право на обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В случая, обаче, се търси обезщетение не от самия увреден, а се иска обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на увредения. Въпросът за имащите право на такова обезщетение лица не е законодателно решен, но отговор на същия е даден от съдебната практика.

Така в т. 1 от задължителното по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт за всички съдилища Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. постановено от ВКС на РБ, ОСНГТК по т. д. № 1/16 г. е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са : лицата посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. - най-близките на пострадалия : низходящи /деца/, съпруг и възходящи и то след като се установи, че действително са претърпели вреди; лицата посочени в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд - отглежданото, но неосиновено дете, отглеждащият го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с **** при непозволено увреждане, без да е бил сключен граждански брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала; по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с **** и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с **** и действително претърпени от **** му вреди.

Следователно въз основа на горното задължително разрешение настоящият състав приема, че за уважаване на предявения иск съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца бе да установи, че е създал трайна и дълбока емоционална връзка с **** и търпи от **** му продължителни болки и страдания.

В тази насока бяха разпитани свидетели, според показанията на които : св. В. Ю. Й. - **** на ищеца : А. и О. били в много добри отношения, имали много хубави моменти; загубили **** много млади и А. е намерил опора в О.; на всички мероприятия били заедно - на рождени дни, Байрям, Гергьовден; всеки ден се срещали в парка, за да ходят на работа и ако О. не видел А. веднага се обаждал; всеки ден се виждали; веднъж О. не видял семейството на А. на един събор и отишъл до дома им да пита защо ги няма, а в отговор на казаното от тях, че нямат пари, той 4 осякъл : „Аз не съм умрял още и като умра, тогава нямате вече баща!“; много обичали А.; свидетелката се омъжила за А. през 2008 г. и първоначално всички седем ****я живеели в един двор в село ****, на ул. ****, **** живеела в собствена къща; през 2012 г. свидетелката и съпругът й си купили самостоятелна къща в същото село и тогава А. дал тяхната наследствена част от стра къща на О.; „...А. много обича **** и още го обича и милее за него...“; двамата ****я много си помагали; А. бил слабост на О., който е по-големият, тъй като загубили **** рано и не усетили бащинство /последният починал 7 – 8 години преди да се оженят/; А. и О. работели заедно в една бригада до юни 2022 г., когато свидетелката и съпругът й заминали за ****, където А. започнал работа в кланица и искал да вземе **** да помага, споделяйки : „Батко е як, здрав, искам да му помогна.“, дори говорили да го вземе там, защото бил работлив, не бил лош човек и много държал на него; след като О. починал А. всеки ден плаче, събужда се нощем и споделя, че го е видял на сън, не се храни редовно; вече ****ята и **** не се събират, а и А. не се среща нито с приятели, нито излиза някъде; поддържа връзка с другите ****я, но с О. били по–близки; О. подпомагал А. не само с пари, но и със съвети; взаимно се допитвали; св. Ф. А. Й. - *** на ищеца : *** и **** се виждали почти всеки ден, защото работели на едно място; винаги се срещали преди да отидат на работното си място и след работа се виждали в махалата; когато се нанесли в новата къща О. идвал у тях и с *** се виждали постоянно дори и без повод; *** се допитвал до **** за съвети за земеделската работа и за животните; отношението на **** към *** било по–различно – помагали си не само финансово, но и се подкрепяли, много се обичали; през 2011 – 2012 година *** и **** му подарили на **** О. старата къща в махалата, защото той живеел под наем; след **** на **** *** е много по–затворен - няма желание да общува и да се среща с приятели през последните две години; като му дойде на ума за О. започва да плаче; с другите ****я се среща, ако се срещнат на улицата; *** приел много тежко новината за **** на О. – дошло му тежко, питал се : „Какво се случи и как се случи, искам да знам подробности?“