Решение № 111 от 07.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Търговско дело № 20245300900037 по описа за 2024 година

Ищцата Ж. Н. И. с ЕГН **********, ог ****, представлявана от пълномощника й адвокат П. Д., твърди че с влязла в сила присъда № 61/03.10.2022 г. по нохд № 1007 на **** И. А. Д. с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на **** г., на главния път **** – **** , при управляване на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на сина й Н.И.И. с ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние — с концентрация на алкохол в кръвта 2,17 промила, както и че от смъртта му тя търпи неимуществени вреди, каквито винаги възникват при внезапна и неочаквана загуба на дете, при което се прекъсва завинаги връзката майка – син, която е известно, че е изключително силна.

Тъй като към **** г. гражданската отговорност на И. А. Д. за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди свързани с притежаването и/или използването на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, рег. № ****, е била застрахована по сключен със ЗД „БУЛ ИНС“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите във формата на застрахователна полица № ****, с период на покритие от 07.11.2020 г. до 06.11.2021 г., на **** г. ищцата предявила претенция към дружеството за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, по която е отказано плащане, с оглед на което и предвид 1 гореизложеното с настоящата искова молба тя моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина й в размер на 200 000 лв. ведно със законната лихва от **** г. до окончателното изплащане на сумата.

Адвокат П. Д. в качеството му на управител на „Адвокатско дружество З.З. и П. Д.“, последното упълномощено от ищцата да я представлява по делото, моли съда на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата да определи на дружеството адвокатско възнаграждение.

Иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със съдебен адрес - гр.

София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2, представляван по делото от пълномощника му адвокат М. Г., оспорва предявения иск само по размер, като изразява становище, че справедлив в случая е размер на обезщетението от 150 000 лв. и за тази сума предлага постигане на съдебно или извънсъдебно споразумение. В подадения по делото отговор е направено оспорване и на началния момент на претендираното обезщетение за забава, във връзка с което е наведено и твърдение, че след предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение дружеството е изискало допълнителни доказателства от ищцата и от пълномощника й, каквито не са представени, в това число и с исковата молба, поради което бездействие лихва се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда.

Третото лице-помагач на страната на ответника И. А. Д. с ЕГН **********, от ****, в предоставения му от съда срок не депозира отговор, а в единственото проведено по делото открито съдебно заседание не взе становище по предявения иск.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, а също и признанието на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Предмет на делото е иск за заплащане на обезщетени за неимуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което се твърди да е покрит посредством сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, предявени срещу застрахователя на причинителя на вредите, поради което за уважаването му следва да се установят както 2 елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД : непозволено увреждане /протИ.правно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са настъпили неимуществени вреди/, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие и спазване на изискването по чл.

380, ал. 1 КЗ за предявяване на писмена застрахователна претенция за плащане на застрахователно обезщетение преди завеждане на исковата молба в съда.

Ответникът не оспорва, а и видно от събраните по делото доказателстава, наличието на горните предпоставки за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение и в частност, че : с влязла в сила на 11.01.2024 г. Присъда № 61/03.10.2022 г. по нохд № 20225300201007 по описа на ****, заверен препис на който е изискан служебно и приет като доказателство по делото, третото лице-помагач И. А.

Д. е признато за виновно в това, че на **** г., на Главен път ****, км. 9+400 /пътя гр. **** – гр. ****/, област ****, при управление на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ****, движейки се в посока запад-изток, нарушило правилата за движение по пътищата, а именно : чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е длъжен : когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движащи се по нея“, като при изпреварване навлязъл в насрещната пътна лента, предназначена за насрещно движение, при което създал пречка за насрещно движещия се лек автомобил „БМВ 730Д“ с рег. № **** и чл. 43, т. 4 от ЗДвП – „Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено : при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента“, като изпреварил моторно превозно средство, използвайки пътна лента за насрещно движение, когато не можел да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, вследствие на което по непредпазлИ.ст причинил смъртта на Н.И.И., Г.А.К. и на Р.Р.У., като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2,17 на хиляда, от деянието е 3 настъпила смърт на повече от едно лице и случаят е особено тежък – престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 1-во и предложение 5-то , б. „б“, предложение 2-ро във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение 3-то във връзка с чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54 НК; ищцата е майка на пострадалия при пътния инцидент Н.И.И. – факт, който се констатира и от приетия като доказателство заверен препис на Удостоверение за раждане **** г., издадено въз основа на Акт за раждане № **** г., съставен от ****; гражданската отговорност на третото лице-помагач И. А. Д. за причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и/или използването на лек автомобил марка „БМВ“, модел “Х5“, рег. № ****, към **** г. е била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответника, във формата на Застрахователна полица № ****, със срок на действие от 07.11.2020 г. до 06.07.2020 г. – обстоятелство, което се констатира от представения с исковата молба и приет като доказателство заверен препис на разпечатка от 01.06.2021 г. за проверка на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от електронната страница на Гаранционен фонд; ищцата е отправила към ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, заведена с вх. № ОК-345882/**** г., по която не се спори, че плащане не е извършено; ищцата е претърпяла и търпи вреди от смъртта на сина си.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца, като поради обстоятелството, че съобразно чл. 343, ал. 3 НК пияното състояние на дееца към момента на извършване на престъпното деяние е елемент от фактическия състав на последното, то на основание чл. 300 ГПК и на постановената от **** Присъда № 61/03.10.2022 г. по нохд № 20225300201007/2022 г., влязла в сила на 11.01.2024 г., съдът приема за установено, че е налице протИ.правно деяние на третото лице-помагач на страната на ответника И. А. Д. – нарушение на установените в Закона за движението по пътищата правила за движение – чл.

42, ал. 2, т. 2 и чл. 43, т. 4, извършено на **** г. на Главен път ****, км. 9+400 4

/пътя гр. **** – гр. ****/, област ****, при управление на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ****, в пияно състояние, в причинно-следствена връзка с което деяние е произтекла смъртта на сина на ищцата на същата дата, като поради обстоятелството, че деянието е осъществено в пияно състояние, то при уважаване на предявения иск и изплащане на застрахователно обезщетение на ищцата от ответника, по силата на чл. 500, ал. 1 КЗ, постановяващ, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, в правната сфера на застрахователя ще възникне вземане за връщане на платеното от застрахования.

Предвид гореизложеното следва да се пристъпи към разрешаване на единствения спорен по делото въпрос относно размера на дължимото обезщетение, който съобразно чл. 52 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ съдът следва да определи по справедлИ.ст.

Съобразно дадените задължителни разрешение в т. ІІ от Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. : „ …Понятието „справедлИ.ст“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД … не е абстрактно … То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. … При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедлИ.ст да присъди за неимуществени вреди. …“

Според трайната съдебна практика при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат и конкретните обществено-икономически условия към момента на настъпване на произшествието /решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 5

3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25.03.2014 г. по т. д.

№ 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о./ За установяване на претърпените и търпени от ищцата неимуществени вреди се разпитаха свидетели, според чиито показания : св. М.Б. И. – бивш колега на ищцата в ****, работили заедно повече от 25 години, чиито контакти са по-редки през последната година, тъй като ищцата е пенсионер : „... Ж., мисля, че през **** дойде при нас. Впоследствие станах много близка с нея. Много сме си споделяли, много сме контактували.

Един изключителен човек, добронамерен. Ако може да направи добро, ще направи и ще помогне. Н., нейният син, беше ученик в *** най-напред, след това и казармата. Също много хубаво момче, с чувство за хумор, открит, честен, даже като беше в казармата всички колежки бяхме съпричастни, защото беше по време на кризата и кой с каквото намери, помагахме. Двамата поддържаха едни много хубави взаимоотношения като майка и син, топли взаимоотношения, Н. беше много внимателен. ... Ж. и Н. живееха заедно. До развода живееха всички заедно. Н. беше женен и със семейството му живееха в дома на майка му. След развода, детето беше при майката, но много често беше при баща си. Н. продължи да живее след развода при майка си. Ж. има и дъщеря. Дъщерята на Ж. живее в ****. Ж. и дъщеря й се виждат различно.