Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 333 от 06.08.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 960/2021
Вид
Решение № 333
Подписан
06.08.2021
Състав
Еманоел Василев Вардаров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Горна Оряховица , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20214120100960 по описа за 2021 година

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД; чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.

Ищцата ЦВ. Т. Н. (чрез адв.М.А..П. от ВТАК) твърди в исковата молба, че ЦВ. Т. Н. и Б.

КР. Б. са били в граждански брак, който е прекратен с Решение№226/11.06.2018г.(влязло в сила на 14.07.2018г.) по гр.дело№383/2018г. на ГОРС. След разтрогването на брачната връзка е родено тяхното дете - Т.Б. Б.а с ЕГН****. С Решение№568/10.01.2020г. по гр. дело№15/2019г. на ГОРС упражняването на родителските права по отношение на детето ЦВ. Т. Н. е предоставено на майката ЦВ. Т. Н. и е определен режим на лични контакти с бащата. Поради неразбирателства между родителите, бащата категорично и нееднократно отказва да даде съгласие и да подпише нотариално заверена декларация за пътуване в чужбина на дъщеря им и за снабдяване с международен паспорт, което е пречка тя да бъде отведено на кратко посещение в съседни държави и такива от Европейския съюз, да гостува на близки и роднини живущи там. Родителите били говорили майката ведно с детето да посети нейния баща, който живее във Ф.Р.Германия през лятото, но отговорът на Б. КР. Б. е бил отрицателен. Момичето страдало от астма, което налагало постоянни грижи и лечение като е имало възможност да посетят Р.Гърция, за да прекарат известно време в клиника като му се направят съответните изследвания и процедури, но бащата отново се е противопоставил. Допълнителна пречка да се осъществяло излизането в чужбина бил фактът, че бащата дългосрочно живее и пребива във Ф.Р.Германия. За да може детето при определени обстоятелства да напусне страната, то следва да има съгласие от другия родител и да притежава издаден от компентния орган паспорт. Майката не може да остави детето само и да осъществява такива пътувания. При това положение, доколкото бащата не желае да прояви активност и между родителите има разногласие по този въпрос, което те не можели да преодолеят, в интерес на детето е да се снабди с разрешение за излизане от страната и с паспорт за задгранично пътуване. Майката 1 има близки роднини във Ф.Р.Германия, които имат установено местоживеене и са адресно регистрирани там, работят и притежават необходимите условия за осигуряване престоя и да се защити интереса на детето, неговата сигурност(касае се за хора, които имат постоянен дом, средства, осигурен статус и живот, при това в страна, която е член на Европейския съюз).

Конкретен интерес от такова пътуване бил свързан и с осигуряване на условия за лечение, изграждане на контакт с родителите на Цветелина. Ако детето има възможност да посещава и пребивава във Ф.Р.Германия щяло да се улесни общуването и контактите с баща му, който също трайно се е установил в гр.Нитендорф - на разстояние от 250км от гр.Ерфурт, където пък живее Б.Б.. Майката не можела да вземе самостоятелно решение за пътуване на детето в чужбина, тъй като по закон това решение се взема от двамата родители. Детето има право на свободно придвижване, но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на само единия от родителите. Ищцата има осигурени работа и жилище и нямала намерение да емигрира или да извежда детето от страната дългосрочно. В държавите членки на ЕС поначало съществува спокойна и сигурна обстановка, добре изградена социална мрежа и здравно осигуряване, с поддържане на висок стандарт на живот и нива на образование.

Според чл.38 ал.1 т. от ЗБЛД за преминаване на държавната граница и пребиваване в чужбина на лица, които пътуват в чужбина от МВР се издава паспорт. Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗБЛД заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители(лицата, които следва и да получат издадения паспорт или заместващ го документ). Когато поради отсъствие, неизвестно местопребиваване или друга причина единият родител не е дал съгласието си, се изисква препис от влязло в сила съдебно решение по чл.127а от СК. Поведението на бащата преценено в контекста на чл.17 от СК, можело да се определи и като отказ да даде съдействие спрямо грижите за детето си чрез несъгласието за издаване на документ за излизане от страната. Този продължителен(приравнен на пълен) отказ ограничавал правото на детето, гарантирано по чл.10 ал.2 от Конвенцията за правата на детето на свободно придвижване и напускане на страна въобще, което не е в негов интерес, а последният според чл.3 ал.1 от същата и чл.127а от СК е висше благо и първостепенно ръководно начало при всички разрешения отнасящи се до деца, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилища, административни или законодателни органи. Предявени са искове по: чл.127a от СК ввр. чл.45 от ЗБЛД; чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД: -да бъде разрешено на ЦВ. Т. Н. - майка и законен представител на Т.Б. Б.а с ЕГН**** да снабди Т.Б. Б.а с ЕГН****, с документ за самоличност - паспорт по реда на Закона за българските лични документи, без съгласието на бащата Б. КР. Б. , при необходимост и преди навършване на пълнолетието на детето поради изтичане, изгубване или увреждане този личен документ да бъде подменян; -да бъде заместено липсващото съгласие на бащата Б. КР. Б. , детето Т.Б. Б.а с ЕГН****, да напуска пределите на Р.България, придружена от своята майка и законна представителка ЦВ. Т. Н. пределите на Р.България неограничен брой пъти в срока на действие на паспортите или заместващите ги документи в държавите - членки на Европейския съюз, както и Република Сърбия и Северна Македония за срок от 5 години с цел посещаване на роднини, лечение, екскурзия вкл. и улесняване на режима на лични отношения с бащата Б. КР. Б. . Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание на 03.08.2021г. дава съгласие за изготвяне на съдебно решение, с оглед постигнато принципно споразумение между родителите за издаване на паспорт за детето и за условията за напускане от страна на детето територията на Р.България, съобразени с осъществяването на контактите между бащата и детето.

2

Ответникът Б. КР. Б. (чрез адв.Н.П. от ВТАК) не спори принципно правото на детето за свободно придвижване на територията на ЕС. Бащата на детето, заедно със своите родители живее и работи във Ф.Р.Германия, като в Р.България се завръщал един месец през лятото, когато е в годишен отпуск, през Коледните и Новогодишни празници и по възможност по Великден. За него била потребност и радост да общува с детето си. Той желае естествено да го видят и неговите баба, дядо и близки по бащина линия, не само близките роднини на майката. Не се спори, че между двамата родители не било постигнато разбирателство не само по отношение пътуването на детето в чужбина, но и дори относно регламентираните контакти между бащата и детето. Бащата желаел да прояви активност, но тъй като майката желае да пътува първо интересът бил неин и би следвало инициативата да е нейна и второ бащата, подпомогнат от своите близки би се грижил за детето в отсъствие на майката, но тя до момента не е показвала желание и готовност в тази насока. Бащата е съгласен с престой на детето и майката във Ф.Р.Германия в дома на родителите на ищцата, който при взаимно спазване на определение режим на контакти, би му осигурил по- добра възможност да контактува с дъщеря си. Освен това той също смята, че ако детето му има здравословен проблем, за който по делото няма приложени доказателства, би било добре то да бъде изследвано и лекувано във Ф.Р.Германия. Счита, че бъдещето поведение на родителите на детето представлява бъдещо несигурно събития от гледна точка на правото. Ответникът имал притеснения, че е налице опасност майката да наруши определения му режим на контакти и той си има своите основания за тези страхове. Предлага да бъде постигнато споразумение. Прави предложение(в случай, че майката желае да живее в Р.България с детето през следващите 5 години): -малолетното дете да има право да пътува извън територията на Република България до два пъти през всяка календарна година за срок на всяко пътуване до 30 дни, като майката се съобразява с определения режим на лични контакти на бащата с детето, поради което тези пътувания да бъдат по преценка на майката, без месец август на всяка календарна година и по Коледните и Новогодишните празници. Желае ищцата да го уведомява за пътуванията си, с детето които биха били във Ф.Р.Германия, за да можел бащата да вижда дъщеря си по уредения от съда начин. Прави предложение(в случаи, че майката желае да живее извън Р.България с детето, през следващите 5 години): - ответникът е съгласен детето му да живее в чужбина, заедно със своята майка за следващите пет години/или помалък период от време/, ако се установят във Ф.Р.Германия и живеят на адреса на родителите на майката във Ф.Р.Германия. В съдебно заседание на 03.08.2021г. дава съгласие, с оглед постигнато принципно споразумение между родителите за издаване на паспорт за детето и за условията за напускане от страна на детето територията на Р.България, съобразени с осъществяването на контактите между бащата и детето.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

ЦВ. Т. Н. и Б. КР. Б. са имали сключен граждански брак около една година, който е прекратен с Решение№226/11.06.2018г.(влязло в сила на 14.07.2018г.) по гр.дело№383/2018г. на ГОРС. След разтрогването на брачната връзка е родено тяхното дете - Т.Б. Б.а - родена на ****, с ЕГН****. С Решение№568/10.01.2020г. по гр.дело№15/2019г. на ГОРС упражняването на родителските права по отношение на детето ЦВ. Т. Н. е предоставено на майката ЦВ. Т. Н. и е определен режим на лични контакти на детето с бащата.

Безспорно е, че Б. КР. Б. ищецът живее във Ф.Р.Германия - град Ерфурт, в общо жилище 3 заедно със своите родители, като Б. КР. Б. работи по сключен безсрочен трудов. ЦВ. Т. Н. живее в Р.България с.Б. “Ч.”№26 Общ.С., като малолетното дете Т. живее в семейната среда на майката, която единствена полага преки и ежедневни грижи за него, считано от раждането на детето досега.

По делото е депозиран социален доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето относно положението на детето Т.Б. Б.а. Основни грижи за детето в момента полага майката.

Помощ при отглеждане и възпитание за детето Т. оказва Т.Г. (бабата по майчина линия), която живее в едно домакинство с тях. Mайката споделя, че бащата редовно изпраща присъдената издръжка за детето, обажда се и се интересува от развитието на детето Т.. Детето страда от бронхиална астма, като майката желае да се снабди с международен паспорт на детето и предприеме лечение в Р.Гърция в клиника, като му се направят съответните изследвания и процедури. Дядото по майчина линия на детето Т. живее и работи във Ф.Р.Германия и майката заедно с детето желаят да го посетят през лятото, но отговорът на бащата бил отрицателен. ЦВ. Т.

Н. живее в жилище собственост на родителите си - къща, състояща се от три стаи, хол, кухня, санитарни помещения. Къщата е електрифицирана и водоснабдена. Хигиенно-битовите условия на живот са добри. Детето не се оставя без надзор от възрастен. Майката не съобщава за финансови затруднения, които биха могли да се отразят негативно върху задоволяване на ежедневните грижи за детето. Помощ в отглеждането на детето оказва Т.Г. Тодорова(баба на детето по майчина линия), с която майката и детето живеят в едно домакинство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие.