Решение № 87 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. С., 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110206455 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „О. С.“ АД срещу ЕФ серия Г, № 0051184, на СДВР, с който на дружествотожалбоподател за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т.

1 от КЗ се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. Делото се разглежда повторно от районния съд след като решение на друг негов състав е било отменено от касационната инстанция. От страна на въззивника се иска оспорваният фиш да бъде отменен (като се претендира и присъждане на разноски), във връзка с което се излагат конкретни доводи за процесуална незаконосъобразност. Въззиваемата страна СДВР претендира потвърждаване на фиша и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, излагайки доводи за материална и процесуална законосъобразност на процесния ЕФ.

От предявените по реда на чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав материали, както и от писмените доказателствени материали, приобщени към доказателствената съвкупност въз основа на протоколно определение също на настоящия състав с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН - освен спазването при издаване на процесния фиш на съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец на ЕФ от съответния вид, както и освен това, че обжалваният фиш е издаден на 26.01.2023 г. и е връчен на нарушителя на 18.08.2023 г. – се установява още управлението на посоченото в ЕФ МПС по времето и на мястото, указани също във фиша (в това число, че се касае за път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, т. е. път, отворен за обществено ползване, имайки предвид дефиницията по чл. 2, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, а именно бул. „В. В.“ /или „Г. В. В.“/ в гр. С. /това е и общоизвестен факт, т. е. известен на много широк кръг от лица/), собственическото качество към процесната дата 02.11.2022 г. по отношение на въпросното МПС на дружеството-въззивник, както и това, че по отношение на съответния автомобил задължителна застраховка (застрахователен договор) „Гражданска отговорност“ към посочената преди малко процесна дата не е била сключена (не е имало валиден застрахователен договор от съответния вид).

1

Правилно (с оглед изложеното до момента) е приложен при издаване на ЕФ материалният закон. Следва да се има предвид, че в чл. 638, ал. 4 от КЗ в действителност е предвиден особен състав на административно нарушение, който е свързан не само с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка, но и с управляването на съответното МПС и това е съвсем очевидно при обикновен прочит на самия нормативен текст. Следва да се уточни, че налагането на имуществена санкция (а не на глоба – съобрази и чл. 83 от ЗАНН!) и позоваването в самия фиш на разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ еднозначно сочи, че ЕФ е издаден в действителност срещу юридическото лице, явяващо се собственик на заснетото МПС, а не срещу посочения във фиша законен представител на това юридическо лице и няма никаква база за съмнение в тази връзка, като действително санкционираното юридическо лице е упражнило надлежно процесуалното си право на защита посредством процесното обжалване (поради което няма как да се говори за някакво ограничаване на процесуалните му права в тази насока). В процесния ЕФ е налице и съдържание, което очевидно е неотносимо към нарушението, което в крайна сметка е санкционирано (касателно скоростния режим и приспадане на толеранс), но това по никакъв начин не води нито до съмнение за това за какво нарушение е издаден фишът, нито (респективно) води до ограничаване на процесуалното право на защита на нарушителя – ясно са посочени в ЕФ съставомерните елементи на административното нарушение, съответстващо на правната квалификация, дадена във фиша (за която стана дума по-горе).

Въобще, липсват каквито и да било съществени нарушения на процесуалните правила, изхождайки от уредбата по чл. 335 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, в това число като никакво съмнение не е налице, че се търси отговорност във връзка със самото управление на превозното средство. Вярно е, че съставеният в случая протокол по чл. 10, ал.

1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата формално не съответства напълно на образеца съгласно приложението към така посочената разпоредба, доколкото липсва изобщо графа относно приемане на протокола и сваляне на изображения от конкретен служител (респективно служител от конкретно звено), за сметка на която информация е налична такава за автоматично прехвърляне; такова автоматично прехвърляне в никакъв случай не се забранява от чл. 9, ал. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (нито пряко, нито косвено разпоредбата формулира подобна забрана), при което положение съответната графа съгласно приложението, за чиято липса в приложения в случая протокол стана дума преди малко, не би имало изобщо каква информация да съдържа, щом е осъществено допустимо автоматизирано прехвърляне (каквото прехвърляне впрочем дори дава доста по-значителни гаранции за обективност, респективно за автентичност и достоверност, а мястото, където е съхранена информацията в случая, имайки предвид конкретното съдържание на съставения протокол, е проверимо посредством самата използвана автоматизирана система). Отделен е въпросът за това, че чисто фактически абсолютно никакво основание не е налице за съмнение досежно автентичността и достоверността на приложения в случая снимков материал касателно самото административно нарушение (липсва каквото и да било оспорване на това, че съответният автомобил е бил управляван в съответното време и на съответното място), а смисълът на процесуалната уредба по коментираната тук наредба е свързан именно с гарантиране на истинността на информацията, която ще се ползва в административно-наказателното производство. Следва да бъде отбелязано още, че липсва разнопосочна информация в ЕФ досежно индивидуализацията на техническото средство/система – отбелязани са както неговото типово (търговско) наименование, така и конкретният уред с неговия №.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи каквито и да било основания за отмяна или за изменение на 2 обжалвания ЕФ, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН същият фиш следва да бъде потвърден, при който изход на делото основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя липсват, но на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, имайки предвид относително ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, както и това, че – за разлика от общия случай – по конкретното административно-наказателно производство в неговата съдебна фаза участието на процесуален представител на въззиваемата страна не се свежда само до депозиране на писмено становище (възражение срещу жалбата), изготвено „по бланка“, а е свързано и с обжалване на решението на предходния състав на районния съд, то следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР в размер на 80 лева.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалвания ЕФ серия Г, № 0051184, на СДВР.

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Не присъжда разноски в полза на жалбоподателя.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – С.-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3