Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 105 от 20.04.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 333/2026
Вид
Решение № 105
Подписан
20.04.2026
В сила
11.05.2026
Състав
Светлана Кирилова Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 134, ал. 2 · Закон за храните
  • чл. 9 · Закон за храните
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Сливен, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20262230200333 по описа за 2026 година Производството е по повод жалба от „ДМ Т.и“ ЕООД, с ЕИК:

207509945, представлявано от управителя на дружеството Д. Т., чрез упълномощен процесуален представител против НП № 003/07.08.2025 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните-гр.

Сливен, с което на търговеца, за нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 2/2021 за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева (511,29 евро).

Дружеството жалбоподател, редовно призовано се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.Претендира заплащането на разноски.

В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление се представлява от упълномощен юрисконсулт.

Моли съда НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към 1 предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.01.2025 г. инспектори от ОДБХ-Сливен, на основание чл. 109 от Закона за храните, извършили проверка по официален контрол на обект:

Бюфет, находящ се в ******, находящ се до НУ „Васил Левски“, стопанисван от „ДМ Т.и“ ЕООД. Констатирано било несъответствие, като част от приеманите храни (подробно описани в АУАН и НП) проверяващите приели за установено, че не отговарят на специфичните изисквания, разписани в Наредба № 2 от 20.01.2021 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. Установено било, че се доставяли захарни и шоколадови изделия, съдържащи палмови мазнини, хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини, с което инспекторите от ОДБХСливен приели за установено, че са нарушени изискванията на чл. 22, ал. 2, т.

1 и т. 2 от Наредба № 2 от 20.01.2021 г.

За извършената проверка на дружеството нарушител бил съставен Констативен протокол № 31 /13.01.2025 г.

За извършеното бил съставен АУАН № 000440/ 18.02.2025 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 2/2021 за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. Актът бил предявен на представляващия дружеството жалбоподателя на 18.02.2025 г., който след като се запознал със съдържанието му вписал като възражение, че „Агенцията отказва да му предостави копие от жалбата“.

Въз основа на съставения АУАН № 000440/ 18.02.2025 г. било издадено и обжалваното НП № 003/07.08.2025 г. от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните-гр. Сливен, с което на „„ДМ Т.и“ ЕООД, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на в размер на 1000 лева (511,29 евро), чл. 134, ал. 2 от Закона за храните, за нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 2/2021 за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Д. Г., Ю. А. и В. М., доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си относно основните подлежащи на доказване факти.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е извършило описаното в НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 2/2021 за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици.

В разпоредбата на 22, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че не се разрешава предлагането на храни, съдържащи: т. 1 - мазнини извън посочените в ал. 1 на чл.22 от Наредбата, /т.е разрешените краве масло, слънчогледово, рапично, царевично масло и зехтин/; т. 2 - хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини; т. 3- растителни мазнини, за които на етикета не е посочен видът на преработката им, като от тълкуването на ал.1 на същия член става ясно, че това ограничение се отнася до обектите, предлагащи храни по чл.1 от Наредбата, т.е детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, както и за храни, предлагани в извънучилищни педагогически заведения за деца.

По делото не е спорно, че дружеството жалбоподател „ДМ Т.и“ ЕООД има качеството „бизнес оператор“ по смисъла на чл. 9 от Закона за храните, тъй като извършва дейност по дистрибуция на храни. В дефинитивната норма на § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на Закона за храните е определено понятие то „дистрибуция на храни“, а именно: „всеки етап на 3 разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни“. Безспорно е установено, че „ДМ Т.и“ ЕООД има регистриран обект за търговия на дребно с храни с регистрационен номер 202700448, позициониран на територията на Начално училище „Васил Левски“ – гр.Сливен, в който е извършена процесната проверка.

Следователно, като лице, стопанисващо обект за продажба на пакетирани храни, търговското дружество има качеството „бизнес оператор“ по смисъла на закона и като такова следва да отговаря на изискванията на Наредба № 2 от 20.01.2021 г.,поради което съдът не споделя възражението за допуснато процесуално нарушение изразяващо се в санкциониране на грешен субект на административната отговорност.

От показанията на св.Г. се потвърждава, че при проверката на 13.01.2025 г. в обекта, стопанисван от дружеството жалбоподател, намиращ се на територията на училище „Васил Левски“-Сливен са били налични в обекта описаните храни, в съдържанието на които е било налично съставката на хидрогенирани и частично хидрогенирани мазнини, към които принадлежи и палмовата мазнина. Тези обстоятелства се потвърждават и от описаното по време на проверката в Констативен протокол № 31 /13.01.2025 г. Това категорично води до извода, че така проверените продукти съдържат масла и мазнини извън разрешените по чл.22, ал.1 от Наредбата.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че в Наредбата за изискванията към какаото и шоколадовите продукти, приета с Постановление №367 на МС от 2021 г., има допустимо количество до 2 % палмово масло в този вид продукти, тъй като така дадените изисквания не са приложими към настоящия казус.

Действително в чл. 38, ал. 2 от Наредба 2/2021 г. е записано, че „В училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата се предлага само шоколад, отговарящ на Наредбата за изискванията към какаото и шоколадовите продукти, приета с Постановление № 367 на Министерския съвет от 2021 г. (ДВ, бр. 91 от 2021г.).В чл. 13, ал. 2 от същата е записано: „Количеството на растителни мазнини в шоколадовите продукти не може да превишава 5 % от общата маса на крайния продукт, която се изчислява след изваждане на масата на добавените хранителни съставки по чл. 12. “ В приложенията към чл. 13 от Наредбата е посочено, че за растителна мазнина се смята и палмовото масло. Макар жалбоподателят да изтъква този довод като основание за отмяна на наказателното постановление, следва да се вземе предвид факта, че в АУАН и НП са изброени 24 различни вида хранителни продукти. От тях единствено №5 „Млечно-шоколадов бар Рошен с фъстъков пълнеж“ и №13 „Млечен шоколад Своге“ подадат под обхвата на Наредбата за изискванията към какаото и шоколадовите продукти, 4 приета с Постановление №367 на МС от 2021 г.

Предвид горното, дори да се възприеме, че административно наказаващият орган не е събрал достатъчно доказателства за наличието/неналичието на минимално изискуемия процент палмово масло в тези продукти, съдът не може да отмени НП на това основание, доколкото се установи,че се касае за два от общо 24 броя артикула. Това обстоятелство не може да повлияе и на размера на наложеното административно наказание, предвид факта, че същото е определено в минимален размер.

С оглед изложеното съдът приема, че установените факти правилно са подведени под хипотезата на сочената като нарушена норма от Закона за храните, обвързана със съответните разпоредби от нормативния акт, издаден за прилагането й, а именно Наредба № 2 от 20.01.2021 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването на описаното в АУАН и в НП административно нарушение, поради което съдът счита, АНО правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността му като го е санкционирал на основание чл. 134, ал. 2 от ЗХ.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на извършеното нарушение.

Съдът, счита, че искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение се явява своевременно и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130,00 до 190,00 лева.