Решение № 390 от 08.10.2020, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

Номер 390

08.10.2020 г.

Град Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Шумен

XVII-и състав

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Надежда Д. Кирилова

Т. Б. Д. като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно наказателно дело № 20203630201676 по описа за 2020 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 1729 – 0039 от 21.08.2020 г. на Директора на ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А. П. Б. , ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Георги Сава Раковски“ № 90 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл.

209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, като поддържа жалбата пред Районен съд - Шумен на изложените в нея съображения, въпреки, че същата е адресирана до Директора на ОД на МВР – Шумен, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

За ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание също не се явява представител. Със съпроводителното писмо претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.04.2020 год. около 13.10 часа жалбоподателката А. П. Б. , заедно със своя съпруг – Т. М. Б. посетили открито обществено место – градинка за отдих, находяща се на ул. “Цар Освободител“ в гр.Шумен, зад ДКЦ - 1. По същото време свидетелите А. С. Д. и Д.

П. А. – и двамата служители към група „ООР“, сектор „ОП“ при РУ - Шумен се намира в близост, като възприели поведението на жалбоподателката и съпруга Б. и по-точно, че двамата са седнали на пейка, намираща се на посоченото обществено место и се хранели. В тази връзка на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 39, бланков номер 312162/16.04.2020 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Актът е бил подписан от нарушителката, като същата е посочила, че няма възражения. На същата дата на лицето били снети писмени обяснения, в които посочила, че е на посочения ден е била със съпруга си в парка до новата поликлиника – хапнали по нещо набързо, тъй като имали час за лекар и трябвало да тръгват към поликлиниката, както и че имала защитна маска. Впоследствие не се е възползвала от законното си право и в срока по в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирала допълнителни писмени възражения. След съставяне на акта административно-наказателното производство е било прекратено на основание разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и преписката е била изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 29.04.2020 г. било отказано образуване на наказателно производство, а преписката била върната на ОД на МВР – Шумен с оглед преценка относно реализиране на административно-наказателната отговорност на лицето. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 1729 – 0039 от 21.08.2020 г. на Директора на ОД на МВР – гр.

Шумен, с което на А. П. Б. , ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Георги Сава

Раковски“ № 90 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А. С. Д. , на свидетеля Д. П. А. – свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта за установяване на административно нарушение и на свидетеля Т. М. Б., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на 2 събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите А. Д и Д. А.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Също така съдът не кредитира възраженията, направени от страна на жалбоподателката, че прилошало и затова са седнали на пейка, намираща се на посоченото обществено место, тъй като са недоказани. В снетите писмени обяснения собственоръчно е посочила, че „На 16.04.2020 г. бях в парка до Нова поликлиника. Бяхме със съпруга си хапнахме нещо набързо на една пейка и трябваше да тръгваме към поликлиниката, имахме час за лекар.“. Т. е. целта е била да „хапнат набързо“. Още повече, в случая за съставомерността на нарушението е без значение каква е целта на пребиваването в парка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 1729 – 0039 от 21.08.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на ОД на МВР – гр. Шумен по силата на разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава 3 установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в сила към датата на извършване на деянието/, при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. В тази връзка със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изм. и доп. със заповеди №№ РД-01-153 от 25.03.2020 г. и РД-01-167 от 30.03.2020 г., РД-01-188 от 09.04.2020 г., РД-01-196 от 10.04.2020 г. , РД-01-239/26.04.2020 г., РД-01-248/ 01.05.2020 г. и РД-01-251/05.05.2020 г. – всички на Министъра на здравеопазването и поконкретно в т. 1 от раздел I на същата били преустановени посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно разпоредбата на чл. 73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване на живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието /16.04.2020 г./, като същата е била отменена едва след това със Заповед № РД-01263/14.05.2020 г., считано от 14.05.2020 г.

От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита както на полицейските служители свидетелите А. Д и Д. А., така и на свидетеля Т. Б. – съпруг на жалбоподателката, се установява по безспорен начин, че на 16.04.2020 г. по време на действие на въведената с посочената по-горе заповед забрана за посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места жалбоподателката се е намира на пейка в градинката на ул.“Цар Освободител“ в гр. Шумен, зад ДКЦ1, което место представлява „обществено место“ по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето. С оглед на изложеното се налага извода, че А. Б.а е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към

16.04.2020 г., във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в сила към 16.04.2020 г./ и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно посочените разпоредби по 4 време на обявеното извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващия орган.

Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.