Определение № 493 от 03.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20261100600671 по описа за 2026 година В Софийски градски съд е депозирана частна жалба от служебния защитник на подсъдимия Д. А. срещу определение ,от 17.12.2025г., по НОХД 16585/2025г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 111 състав, с което искане на служебния защитник на подсъдимия А. за промяна на мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава е било оставено без уважение.

Частната жалба на служебния защитник на подсъдимия А. е подадена от легитимирана страна в процеса и в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, въззивния съд намира, че същата е неоснователна.

Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу Д. Т. А. и М.Г.С. за престъпление по чл.198,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК, като спрямо подсъдимия А. в това наказателно производство, в неговата досъдебна фаза, на 20.08.2025г., е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В проведеното на 17.12.2025г. разпоредително заседание по делото районния съд е потвърдил търпяната от подсъдимия А. мярка за неотклонение „задържане под стража“, като е оставил без уважение отправеното от страна на служебния защитник на А. нарочно искане за нейната промяна.

Въззивният съд намира,че това определение на районния съд, с което 1 искането на служебния защитник на подсъдимия А. е било отклонено и спрямо последния е продължило действието на мярката му за неотклонение „задържане под стража“, следва да бъде потвърдено, тъй като се явява правилно и обосновано. Несъмнено е това,че доказателствата по делото позволяват и на въззивния съд обективно и безпристрастно да заподозре подсъдимия А. в съпричастност към престъпната дейност предмет на делото, което становище се основава най-вече върху показания на свидетеля К. и извършените от него разпознавания на подсъдимите лица. Съобразявайки обстоятелството, че макар А. да е лице с установена самоличност при същия не се установява трайна уседналост на територията на страната, доколкото А. не пребивава на конкретен адрес, а обитава различни неустановени места, въззивния съд приема,че е налице опасност от неговото укриване от органите на наказателното производство.

Правилно районния съд е отчел и това,че А. е лице с обременено съдебно минало, като същия е бил осъждан на няколко пъти за различни по вид престъпления, включително и за такива против собствеността, в каквото е обективно заподозрян и по настоящото съдебно производство, което обстоятелство действително сочи на опасност от извършване на престъпление от негова страна, при това опасност със значителен интензитет. Наред с това въззивния съд отчита и обстоятелството,че задържането под стража на подсъдимия А. по настоящото наказателно производство е в рамките на разумен срок, през който период от време досъдебната му фаза е приключила и то е било пренесено от прокурора в съдебната му такава. Също така съдебното производство пред районния съд е в своя начален етап, поради което участието на подсъдимия А. в него е от значение за неговото своевременно приключване. С оглед горните обстоятелства направения от районния съд извод, че единствената мярка за неотклонение, способна да гарантира постигане целите на чл.57 НПК спрямо А. продължава да бъде „задържането под стража“, е правилен, а оспореното съдебно определение, с което търсеното й/на мярката/ изменение е било отказано, се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Поради горните съображения и на основание чл.341,ал.2;вр.чл.249,ал.3 НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение , от 17.12.2025г., по НОХД 16585 / 2025г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 111 състав, с което искане на служебен защитник за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подсъдимия Д. Т. А. е било оставено без уважение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3