Решение № 110 от 01.07.2026, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20251880100131 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от М. В. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Д. П. от САК, против Община Своге, представлявана от кмета. В нея, съгласно уточненията, направени с молба от 16.01.2026 г. и в открити съдебни заседания от 11.02.2026 г., и от 01.06.2026 г., се твърди, че ищецът е наследник по закон на В. Ц. Ш., ЕГН **********, бивш жител на **, починал на *** г., и на А. И. Ц., ЕГН **********, бивш жител на **, починала на *** г., които по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 268, том I, дело № 403/1961 г. на Свогенски народен съдия, са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: 1 500 кв.м. от бивша ливада, а към момента на сключване на договора за покупкопродажба – празно дворно място в землището на с. Габровница, местн. „Лаго“ от 0,6 дка – шест ара по нотариален акт, а по измерване от около 4 дка, при граници на цялото: ж.п. линия, П. Н. и от останалите страни продавачът К. П.

М., а при граници на продаваемото: дере, продавачът К. П. М., р. Искър и шосе. Твърди се още, че владението е предадено от продавача К. П. М. на наследодателите на ищеца в деня на сключване на договора за покупкопродажба, които от месец юни 1961 г. са установили владение върху площ, поголяма с 380 кв.м. североизточно от закупения имот, с граници на завладяното място: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и дворно място на В. Ш., която площ оградили същата година с бетонни колове и мрежа. В периода 1972-1986 г. в закупения имот построили двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 142 кв.м. и РЗП от 249 кв.м., 1 която е била семейното им жилище, а през 1982 г. в имота, върху който установили владение в деня на покупко-продажбата през юни месец 1961 г., с площ от 380 кв.м., построили гараж за автомобили със застроена площ от 35 кв.м. Излагат се твърдения, че наследодателите на ищеца за периода от месец юни 1961 г. до смъртта на В.Ц.Ш. на ** г., са упражнявали давностно владение върху процесния недвижим имот с площ от 380 кв.м., а след тази дата до смъртта на А. И. Ц. на *** г., имотът е владян от нея и от ищеца, а след това и до днес – само от ищеца. С оглед на горното се твърди, че наследодателите на ищеца са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху процесния недвижим имот с площ от 380 кв.м. през месец юни 1971 г., на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ищецът – по наследство. Твърди се също, че съгласно скица-проект № 15-72614916.07.2024 г., проектен имот с идентификатор ***, с площ от 380 кв.м. попада изцяло в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, местност „Габровница-регулация“, одобрена със заповед № РД-18-822/22.03.2018 г. на ИД на АГКК с площ 1 861 кв.м., за който е съставен Акт за частна общинска собственост № 3897 от 17.01.2007 г., издаден от Община Своге. Ищецът твърди още, че е налице идентичност на поземления имот с площ от 380 кв., върху който наследодателите му са установили владение през месец юни 1961 г. с поземлен имот с проектен идентификатор ***, а също така и с реална част от имота на ответника с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********. Иска се от съда да приеме за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик по наследство на придобитата преди това от наследодателите му В. Ц. Ш. и А. И.

Ц., на основание изтекла придобивна давност, част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1 861 кв.м., находящ се в с.

Габровница, общ. Своге, местн. „Габровница-регулация“ – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-822/22.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 380 кв.м. и е заключена между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1, обозначени с червен цвят на Комбинираната скица Приложение 1 към СТЕ на вещото лице инж. Л. М., ведно с построените в тази част от имота две стопански сгради, обозначени на същата скица с черен цвят.

От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И. Ц. – пълномощник на кмета. В него се твърди нередовност на исковата молба, евентуално по съществото на спора се заявява, че ищецът, съответно наследодателите му не биха могли да придобият правото на собственост върху спорната реална част от имота на заявените основания, доколкото е имало законова забрана за това, в подкрепа на което са изложени подробни и аргументирани съображения. Оспорва се идентичността на имота на ищеца с този на ответника, както и останалите твърдения в исковата молба. Като придобивни основания за общината се твърдят чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция, тъй като имотът е бил безстопанствен и като такъв държавна собственост, чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ) (отм.), чл.

2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), във вр. с чл. 25, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), 2 остатъчен поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и евентуално, че общината е придобила имота по давност за периода от 09.05.1994 г. (датата на влизане в сила на картата на възстановими стари реални граници за землището на с. Габровница) до 09.05.2004 г. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли претенцията, като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.

В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните по делото.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези, а от ищеца е представена и писмена защита.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените с исковата молба Удостоверение за наследници Изх.

№ 0001 от 10.02.2025 г. и Изх. № 033 от 18.12.2024 г. – и двата на кметство с.

Габровница се установява, че ищецът е наследник по закон на В. Ц. Ш., ЕГН **********, починал на *** г. и на А. И. Ц., ЕГН **********, починала на *** г. – съответно баща и майка на ищеца, като гражданският брак между последните двама е сключен на 24.10.1953 г. и е прекратен със смъртта на съпруга, видно от представеното с исковата молба удостоверение за граждански брак.

По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 268, том I, дело № 403/1961 г. на Свогенски народен съдия, В. Ц. Ш. и А. И. Ц. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: 1 500 кв.м. от бивша ливада, а към момента на сключване на договора за покупко-продажба – празно дворно място в землището на с. Габровница, местн. „Лаго“ от 0,6 дка – шест ара по нотариален акт, а по измерване от около 4 дка, при граници на цялото: ж.п. линия, Петър Ненчов и от останалите страни продавачът К. П. М., а при граници на продаваемото: дере, продавачът К. П. М., р. Искър и шосе.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че В.Ц. Ш. и А. И. Ц. са установили владение върху площ, по-голяма с 380 кв.м. североизточно от закупения имот, която площ оградили с мрежа. Именно в тази част е построен и гаражът от бащата на ищеца, видно и от приетото и неоспорено от страните по делото заключение на СТЕ, в който св. С. С. си е паркирал автомобилът през 1974 г. – 1975 г. От месец юни 1961 г. спорната част от имота на ответника (понастоящем поземлен имот с идентификатор ***) е владяна първоначално от наследодателите на ищеца – В. Ц.

Ш., починал на *** г. и А. И. Ц., починала на *** г., а след това – от ищеца в настоящото производство. През целия този период от време никой не е оспорвал владението на наследодателите на ищеца, както и след това на ищеца по делото, като то е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Вещото лице установява наличието в 3 имота на сградите, което кореспондира изцяло със свидетелските показания.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по делото липсват данни, които да ги оборват.

От приетото и неоспорено от страните по делото заключение на СТЕ се установява, че е налице идентичност между проектен имот с идентификатор ***, с площ от 380 кв.м. по представената с исковата молба скицапроект и спорната реална част от поземлен имот с идентификатор ***, която част съгласно уточненията на вещото лице в съдебно заседание е оградена заедно с останалата част от имота на ищеца. В заключението си вещото лице е посочило, че в КВС процесната реална част от имота на ответника е отделена от последния и е поставен знак за общност с урбанизираната територия (z) върху линията между точките 1 и 2 от Комбинираната скица (Приложение № 1 към СТЕ). Спорната част, както и целият поземлен имот с идентификатор *** е попадал изцяло в границата на строителния полигон на махала „Лаго“, съгласно ЕТК от 1987 г., като не е изпълнено изискването картата на землището да бъде изработена по актуалната топографска карта.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск за собственост и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства имотът, на реална част от който ищецът твърди, че е собственик, е актуван с акт за частна общинска собственост.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита че В.

Ц. Ш. и А. И. Ц. са придобили правото на собственост върху имота в режим на СИО по давност през месец юни 1971 г., тъй като са били налице обективният и субективният елемент за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на ищеца на изтекла в полза на неговите наследодатели придобивна давност същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Съдът приема, че по настоящото дело това е доказан факт. След смъртта на В.

Ц. Ш. на *** г. и на А. И. Ц. на ** г. ищецът е придобил по наследство притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху процесната реална част, като към настоящия момент е неин едноличен собственик.

Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи 4 на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В случая този текст е неприложим, тъй като спорният имот попада в границите на строителния полигон, който поради това няма земеделски характер. Спорната част от имота не е била обобществявана, съответно не е била и възстановявана, като не се касае за земеделска земя останала след възстановяване правата на собствениците. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост на соченото основание. Не се доказа спорната част от имота да е станала държавна собственост и собственикът да е бил обезщетен, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗСГ (отм.), нито за това същата да е била безстопанствена. Липсва придобивно основание, по силата което Община Своге да е станала собственик на спорната част от имота. Посоченото правно основание в акта за общинска собственост, чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост не обосновава придобиване на правото на собственост, нито към2007 г., нито към друга дата. Община Своге не е собственик на спорната част, следователно неправилно я е актувала с акт за частна общинска собственост. Не са ангажирани по делото никакви доказателства и за другото сочено от ответника придобивно основание, а именно, че ответната община е придобила правото на собственост върху процесния имот по давност.