Решение № 613 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20251100901846 по описа за 2025 година

Предявени са от „Национална електрическа компания“ ЕАД срещу „Аква тим БГ“ ООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 16302,90 лв. (8335,54 евро), представляваща възнаграждение с вкл. ДДС за доставени в периода 01.08.2023 г. – 31.12.2024 г. количества вода съгласно сключен договор № 19ИД-Х60В041/12.07.2019 г., обезщетение за забавеното му плащане в размер на 3948,16 лв. (2018,66 евро) за период на забава 29.09.2023 г. -23.09.2025 г., за заплащане на сумата от 32142,68 лв. (16434,29 евро), представляваща възнаграждение с вкл. ДДС за доставени в периода 01.01.2024 г. – 30.06.2025 г. количества вода съгласно сключен договор № 24ИД-Х60В031/08.05.2024 г. и за заплащане на обезщетение за забавеното му плащане в размер на 2566,69 лв. (1312,33 евро) за период на забава 08.06.2024 г. – 23.09.2025 г. Претендира се законната лихва от датата на исковата молба 24.09.2025 г. и разноските по делото.

Ищецът „Национална електрическа компания“ ЕАД твърди в исковата си молба, че с ответника „Аква тим БГ“ ООД се намират в облигационни правоотношения във връзка с подписани между страните договор № 19ИДХ60В041/12.07.2019 г. и договор № 24ИД-Х60В031/08.05.2024 г. По силата на сключените договори, ищецът предоставял на ответника услуга по водоподаване за осигуряване на разрешените водни обеми за производство на електрическа енергия от МВЕЦ и промишлено водоснабдяване, съгласно издадено от МОСВ разрешително № 01440023/20.05.2014г. от язовир „Кърджали“, поддържан и експлоатиран от ищеца чрез поделението си предприятие „Язовири и каскади“. Ответникът, от своя страна, дължал цената за предоставената услуга, която била определена в подписаните между страните договори. В договора от 12.07.2019 г. с 5-годишен срок на действие, уговорената цена на услугата била 0,00237 лв./куб.м без ДДС. Посочва, че 1 тази цена е останала непроменена за периода на действие на договора. В договора от 08.05.2024 г., също с 5-годишен срок на действие, уговорената цена на услугата била 0,00307 лв./куб.м. без ДДС за 2024 г. Излага твърдения, че на основание чл. 4 от договора цената на услугата била индексирана с официално обявения от НСИ процент средногодишна инфлация и считано от 01.01.2025 г. цената придобила стойност от 0.00314 лв./куб.м. без ДДС, за което ответникът бил уведомен с писмо изх. № ЯК-26-00-67/20.01.2025 г.

Ищецът посочва още, че по силата на постигнатото съгласие страните са приели ежемесечно да подписват протоколи за количество подадени водни обеми, отчитани от монтирания от ответника водомер. Въз основа на тези отчетни документи, за извършените услуги през 2023-2025 година, ищецът е съставил данъчни документи - фактури, които е изпратил на ответника с обратни разписки, като неплатените задължения по договор №19ИДХ60В041/12.07.2019 г. са в общ размер на 16302,90 лв. с ДДС, а по договор № 24ИД-Х60В031/08.05.2024 г. – 32142,68 лв. с ДДС.

Твърди, че по силата на чл. 21 от договора от 12.07.2019 г. и чл. 20 от договора от 08.05.2024 г. страните са уговорили, че при забава в плащането с повече от 15 дни от получаването на фактурата, се прилагат разпоредбите на чл. 86 ЗЗД. Предвид това предявява претенция за обезщетение за забавено плащане върху вземането по всяка фактура, изчислено след изтичане на 15дневния срок от получаване на фактурата до датата на предявяване на иска, която е в общ размер на 3948,16 лв. за договор № 19ИД-Х60В041/12.07.2019 г. и 2566,69 лв. по договор № 24ИД-Х60В031/08.05.2024 г.

Ответникът „Аква тим БГ“ ООД е подал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на предявените искове. Посочва, че доколкото ищецът не е собственик на водите и на самия язовир Кърджали, няма основание и не може да предоставя услугата водоподаване, съответно да претендира заплащане за същата. Поддържа, че ответното дружество не притежава въведена в експлоатация водноелектрическа централа, за която да ползва вода, подавана му от ищеца – с каквато цел са сключените между страните договори. Оспорва твърдението, че количествата вода, за които ищецът претендира заплащане, са му подадени (доставени), както и представените от ищеца протоколи за доставено количество вода да са подписвани от ответника. Твърди, че лицето Х.И., подписало протоколите от името на ответника, не е негов служител, и се противопоставя на действията му, извършени от името на ответното дружество.

С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу тезата, че поради липса на собственост върху водите и язовира не може да предоставя услугата „водоподаване“, като подчертава, че правото му произтича от стопанисването и експлоатацията на съоръженията въз основа на нормативни и административни актове, а не от правото на собственост върху водния обект.

Пояснява, че услугата „водоподаване“ не представлява продажба на воден ресурс по смисъла на Закона за водите, а услуга по осигуряване, съхраняване, регулиране и отвеждане на определени водни обеми чрез хидротехнически съоръжения. Претендираните суми представлявали възнаграждение за 2 извършената услуга, а не цена на водата като вещ.

Ищецът посочва още, че ответникът разполага с действащо разрешително за водовземане, издадено от МОСВ, което обхваща както производство на електроенергия, така и промишлено водоснабдяване.

Разрешителното било валидно през целия процесен период и не е прекратявано предсрочно, като договорите за водоподаване били сключени в съответствие с условията на това разрешително.Оспорва се твърдението, че водоподаване може да се извършва единствено за производство на електроенергия. Посочва се, че разрешителното на ответника и договорите изрично допускат водовземане и за промишлени нужди, поради което липсата на ВЕЦ или конкретният начин на използване на водата е ирелевантен за задължението за заплащане на услугата.Поддържа се, че подписаните протоколи за подадени водни обеми, издадените фактури и предходни споразумения за разсрочено плащане представляват признание на задълженията от страна на ответника. Допълва, че количествата вода за ответника са определяни и одобрявани в месечните графици на МОСВ за използване на водите от комплексните и значими язовири, включително яз.

„Кърджали“.

Ответникът не е подал отговор на допълнителната искова молба, в съдебно заседание признава, че е осчетоводил издадените от ищеца фактури.

Съдът, като съобрази изявленията на страните и събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже сключването на процесните договори за предоставяне на услугата водопадаване с ответника и условията, при които са сключени; че е извършил водоподаване (доставил е конкретни количества водни маси) на ответника в процесния период от време, както и размера на конкретните количества водни маси, като следва да докаже, че лицето, подписало протоколите, е представител на ответника или че ответникът е узнал за извършените от негово име действия преди получаване на препис от исковата молбанастъпването на падежа за плащане, изпадането на ответника в забава, респ. получаване на процесните фактури от ответника.

При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, както и че се е противопоставил своевременно на действията, осъществени от трето за дружеството лице, изразяващите се в подписване на протоколите от името на ответника.

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 12.07.2019 г. е сключен договор № 19ИДХ60В041 между „Аква Тим БГ“ ООД като възложител и „НЕК“ ЕАД като изпълнител, с който изпълнителят се е задължил да предоставя на възложителя услугата „водоподаване“ при условията на издадено разрешително чрез отклонение от напорния тръбопровод на язовир „Кърджали“ срещу заплащане на месечно възнаграждение в размер на 0.00237 лв./куб. м. без ДДС.

Съгласно чл. 4 от подписания между страните договор, последните са 3 уговорили, че цената на услугата водоподаване се индексира еднократно за всяка следваща календарна година през срока на действие на договора с официално обявения от НСИ % на средногодишната инфлация.

Страните са уговорили още, че възнаграждението ще се заплаща след отчитане на водните обеми от изпълнителя по измервателно устройство, за което се съставя протокол, в 7-дневен срок от получаване на издадената от изпълнителя данъчна фактура, а в случай, че не е монтиран водомер, изразходваните водни обеми ще се определят на база максимално разрешеното водно количество. Договорът е сключен за срок от 20.05.2019 г. до 31.12.2023 г. при наличие на представеното по делото разрешително № 01440023 от 20.05.2014 г., с което на „Аква Тим БГ“ ООД е разрешено да водовзема от язовир „Кърджали“ водни количества с цел производство на електрическа енергия посредством ВЕЦ на определено място, режим на водовземане и лимит на ползваната вода, с краен срок на действие на разрешителното до 10.04.2030 г. Видно от съставяните от Министерство на околната среда и водите графици за използване на водите от язовир „Кърджали“ за периода м. август 2023 г. - м. юни 2025 г., предвидено е ползването на водата в границите на разрешения лимит за всеки месец да се извършва по график, съгласуван между „НЕК“ ЕАД и „Аква Тим БГ“ ООД.

На 08.05.2024 г. между страни е сключен и договор № 24ИД-Х60В031 със същия предмет и почти идентично съдържание, със срок на действие от 01.01.2024 г. до 31.12.2028 г. и уговорено месечно възнаграждение за услугата „водоподаване“ в размер на 0.00307 лв./куб. м. С писмо на изпълнителя от 20.01.2025 г., възложителят е информиран за промяна в цената на услугата водоподаване съгласно чл. 4 от сключения между страните договор, а именно 0,00314 куб.м. без ДДС.

Ответникът е направил възражение за нищожност на договорите поради невъзможен предмет с доводи, че ищецът „НЕК“ ЕАД не е собственик на язовира и няма право да предоставя услугата „водоподаване“. Ищецът разполага с легитимация да извършва тази дейност, произтичаща от преобразуване на държавни предприятия и поемане на активите и функциите по стопанисване на язовири, видно от представено по делото Разпореждане на Министерски съвет № 46/07.11.1991 г. След регистрирането си с решение от 28.12.1991 г. на регистърния съд, представено като писмено доказателство, „Национална електрическа компания“ АД е поело активите и пасивите на преобразуващите се стопански единици (в т.ч. предприятие „Язовири и каскади“), включително правото на стопанисване на язовирите, включени в преобразувалото се предприятие. Именно поради това в приетия по-късно Закон за водите ищецът пряко е посочен като стопанин на язовири / чл. 139а, ал. 7, чл. § 4в, ал. 4 и ал. 6 ПЗР/. От събраните по делото доказателства се установява, че в активите на предприятие „Язовири и каскади“ е било включено и правото на стопанисване на язовир „Кърджали“. Това следва от утвърждаваните от Министерството на околната среда и водите, на основание чл. 53 ЗВ, графици за използване на водите на комплексните и значими язовири, в които изрично е предвидено, че подаването на водни количества от 4 язовир „Кърджали“ се осъществява по график, съгласуван между „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Аква Тим БГ“ ООД.

Следователно, независимо, че не е собственик на язовира и на водния ресурс в него, „НЕК“ ЕАД има правото да стопанисва язовир „Кърджали“ и в рамките на дейността по стопанисване - да извършва услугата „водоподаване“.

Неоснователно се явява и възражението за нищожност поради липса на основание с доводите, че ответното дружество не притежава водноелектрическа централа, за която да ползва вода, подавана му от ищеца – с каквато цел били сключените между страните договори. Липсата на изградена електроцентрала не представлява обстоятелство, водещо до нищожност на сключените между страните договори. Основанието на договора при възмездните правоотношения се изразява в насрещността на престациите, а не в конкретната стопанска цел на кредитора, което прави ирелевантно за какви конкретни нужди е използвано доставеното водно количество от ищеца на ответника.