Решение № 511 от 07.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Велико Търново, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20244100500213 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №211/17.01.2024г., постановено по Гр.д.№2083/2023г. по описа на РС – Велико Търново:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, против А. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. Т., ул. „***“ № **, и Д. С. Й., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В. Т., ул. „***“ № ***, иск за прогласяване на нищожността на договор за дарение, обективиран представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** от 23.06.2023 г., том 1, рег. № ***, дело № *** от 2023 г., като привиден и прикриващ договор за продажба, както и за разкриване на симулацията.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, против А. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. Т., ул. „***“ № **, и Д. С. Й., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В. Т., ул. „***“ № ***, иск за изкупуване на идеалните части от правото на собственост на А. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. Т., ул. „***“ № **, върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-**/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, без данни за изменение, с адрес на имота: местност К., с площ от 1448 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория на земята: шеста, номер по предходен план: 4205388, при граници съгласно скица № ***16.06.2023 г.: 10447.520.***, 10447.520.***, 10447.520.***, 10447.520.**, 10447.520.**, 1

10447.15.***, 10447.15.**, 10447.520.***, 10447.520.***, за сумата от 1000 лв., както и е разпределена отговорността на страните по делото за разноски за първоинстанционното производство.

Против първоинстанционното решение в цялост в срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от И. П. К., като са развити оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, постановено в противоречие със закона и съдебната практика, по развити съображения по съществото на спора. Оспорва се като неправилен извода на първостепенният съд, че след съвкупна преценка на събраните доказателства по делото от ищеца не е установено при условията на пълно и главно доказване страните да са сключили процесния договор за дарение с друга цел, освен декларираната от тях пред нотариуса. Посочва се, че разпитан по реда на чл.176 ал.1 ГПК пред РС А. Т. М. посочва, че изобщо отсъства дарствен мотив при процесния договор за дарение. Твърди се, че в случая е нарушен чл.33 ЗС. Сочи се, че първоинстанционното решение е в противоречие със съдебната практика по аналогични казуси, позововайки се на решение по гр.д.№3440/2013г. на ВКС, ГК, I г.о. Сочи се, че в процесният случай сделката по т.н. дарение е без транслативен ефект и целта на сключването й е само да създаде условия за извършването на продажбата. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което, след отмяна на първоинстанционното такова, постанови друго, с което уважи предявените искове, предмет на делото. Претендира направените по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни – ответници по делото А. Т. М. и Д. С. Й., чрез пълномощника им адв.В.

К. – ВТАК, с който оспорват въззивната жалба изцяло като неоснователна и молят да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно, доколкото не страда от пороците, посочени в жалбата. Посочва се, че РС правилно е приел, че ищцата, която носи доказателствената тежест в процеса, не е установила наличието на предпоставките за уважаване на предявените искове и същите следва да бъдат отхвърлени. Претендират направените по делото съдебни разноски.

В СЗ въззивникът И. П. К. лично и чрез пълномощника си адв.Ц. – АК – П., поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по съображения, развити в представена писмена защита.

В СЗ въззиваемите страни А. Т. М., чрез пълномощника си адв.В. К. – ВТАК, и Д. С.

Й. лично и чрез пълномощника си адв.В. К. – ВТАК, оспорват въззивната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и обосновано. Въззиваемата страна Д. С. Й. претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че въззивната жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново са били предявени от ищеца И. П.

К., чрез пълномощник адв.И. Ц. - АК – П., против ответниците А. Т. М. и Д. С. Й. в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД за прогласяване на сключения между А. Т. М. и Д. С. Й. Договор за дарение на недвижим имот от 23.06.2023г., обективиран в НА №***, том 1, рег.№***, н.д.№***/2023г. по описа на Нотариус Д. Д. с район на действие **РС, за нищожен като привиден, прикриващ договор за продажба, както и за разкриване на симулацията, и конститутивен иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване на идеалните части от правото на собственост на А. Т. М. върху процесния ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. *** за сумата от 1000лв.

С подадения в срока по чл.*** ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответниците по делото А. Т. М. и Д. С. Й., чрез пълномощника им адв.В. К. – ВТАК, оспорват предявените искове като неоснователни и молят да бъдат отхвърлени. Позовават се на ТР №5/28.11.2012г. по т.д.№5/2012г. на ВКС, ОСГК. Оспорват като неоснователен и недоказан конститутивният иск по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване с довод, че след като ответникът Д. С. Й. е придобил чрез валидна сделка за дарение собствеността на ¼ ид. част от процесния имот /а вече е бил собственик на ¼ ид.част от имота на основание предходни правни сделки с Р. П. К., изповядани на 21.06.2023г./, продавачът е можел да му продаде и другата ¼ ид.част от имота си, без да е необходимо да предлага изкупуването й на съсобственика – ищец по делото И.

П. К.. Претендират разноски.

Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционният съд на база извършен съвкупен и задълбочен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства, в т.ч. дадени обяснения пред РС от ответниците по реда на чл.176 ал.1 ГПК, като въззивният съд възприема изцяло като свои фактическите констатации на първоинстанционният съд, досежно правно - релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство е прието и вложено по делото изисканото и приложено обуславящо Гр.д.№2082/2023г. по описа на РС – Велико Търново.

С влязло в законна сила на 09.05.2025г. съдебно решение №1475/04.12.2023г., 3 постановено по Гр.д.№2082/2023г. по описа на РС – Велико Търново, поправено с Решение №238/25.01.2024г., потвърдено с Решение №337/14.06.2024г. по В.гр.д.№159/2024г. на ВТОС, касационата жалба против което въззивно решение е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК с Определение №1285/18.03.2025г. по гр.д.

№4101/2024г. на ВКС, III гр.о., потвърдено с Определение №2341/09.05.2025г. по гр.д.

№1595/2025г. по описа на ВКС, ГК, IV гр.о., са отхвърлени предявените от И. П. К. против Р. П. К. и Д. С. Й. в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***/***.2023г. на К. Р. – ***-нотариус по заместване при нотариус Д. Д., като привиден - прикриващ продажба, както и за разкриване прикритата сделка, и конститутивен иск с правно основание чл.33, ал. 2 ЗС за изкупуване идеалните части от правото на собственост на Р. П.

К. върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, с адрес: гр. В.

Т., местност „К.“, целият с площ от 1 448.00 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – друг вид трайно насаждение, при условията, описани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***/***.2023 г. на К. Р. – ***нотариус по заместване при нотариус Д. Д. и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***/***.2023 г. на К. Р. – помощник-нотариус по заместване при нотариус Д. Д.., като неоснователни и недоказани.

Въз основа на правилно изяснена по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до правилни, законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност и недоказаност на предявените от ищеца първоначално обективно кумулативно съединени отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД и конститутивен иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване, които следва да бъдат отхвърлени изцяло, които въззивният съд възприема изцяло и към които препраща на основание чл.272 ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Предявеният от ищцата отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗДД вр. чл.17 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за дарение на недвижим имот от 23.06.2023г., обективиран в НА №***, том 1, рег.№***, н.д.№*** от 2023г. по описа на Нотариус Д. Д. с район на действие **РС, за нищожен, поради привидност – прикриващ покупко – продажба, и за разкриване на симулацията, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата, явяваща се трето на атакувания договор за дарение лице, от предявяването му. Съгласно трайната съдебна практика, няма пречка привидността на сделката да бъде установена от трето, неучастващо в нея лице, стига то да има правен интерес от това, т.е. – ако от привидността на сделката и от следващите се от това последици – то би могло да черпи права. /Решение №403/05.08.2010г. по гр.д.№684/2009г. на ВКС, III гр.о./. В процесният случай ищцата се стреми да докаже, че договора за дарение, сключен на ***.2023г. между А. Т. М. като дарител и Д. С. Й. като надарен, обективиран в НА №***, том 1, рег.№***, н.д.№*** от 2023г. по описа на Нотариус 4

Д. Д. с район на действие **РС, всъщност прикрива договор за покупко – продажба, което пък би довело, според ищцовите твърдения, до съществуване на потестативното й право на изкупуване по чл.33 ал.2 ЗС и до твърдяна основателност на съединения с него конститутивен иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване, което обуславя наличие на правен интерес у ищеца от предявяване на настоящият иск по чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД за установяване на нищожността на привиден договор, както и за разкриване на прикритата сделка, тъй като от привидността на атакуваната сделка и от следващите се от това последици, ищцата би могла да черпи права, като въпроса дали правото на ищцата по чл.33 ал.2 ЗС действително съществува или не, е извън предмета на иска по чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД вр. чл.17 ал.1 ЗЗД, поради което и фактите, свързани с него, не подлежат на доказване в производството по този иск.