Решение № 286 от 30.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. И. при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Борис Д. И. К. гражданско дело № 20248002103341 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. М., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. П. С., против Решение №1454 от 13.12.2023г. по в. гр. д. №1225/2023г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било потвърдено Решение №260248 от 06.02.2023г., постановено по гр.д.№ 9912/2019 год. по описа на Софийския градски съд, I-8 състав, с което са били отхвърлени предявените от А. С. И., починал в хода на процеса и заместен на основание чл.120 от ГПК /отм./ от М. Н. М., срещу И.

В. В. и С. В. В. иск с правно основание чл.29 във връзка с чл.44 от ЗЗД за унищожаване поради измама на упълномощителната сделка от 13.05.2005г., с която третото лице Д. Н. Д. е било упълномощено да извърши разпореждане с недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в жилищната сграда в гр.София, ***, на 2-ри етаж, с площ от 136 кв.м., и иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на договор за покупко-продажба, сключен на 12.07.2005г. който е обективиран в нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005 г. на нотариус Румен Димитров, с който А. С.

1

И., действащ чрез пълномощника си Д. Н. Д., е продал на И. В. В. по време на брака му със С. В. В., посочения апартамент за сумата от 60 000 лв., поради сключване на този договор от лице, което не е било надлежно упълномощено. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по приложението на закона.

Ответната страна по касационната жалба И. В. В., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. С. Г., в подаден писмен отговор и в съдебно заседание оспорва същата като неоснователна и иска оставяне в сила на обжалваното решение.

Ответната страна по касационната жалба С. В. В., ЕГН **********, в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Н. Г., изразява становище за неоснователност на същата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

С определение №970 от 28.02.2025г. по настоящото гр. д.

№3341/2024г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния въпрос: може ли при новото разглеждане на дело, провеждано след отмяна или обезсилване на постановено решение поради неучастие на необходим другар, съдът да ползва и основе решението си на доказателства, събрани при първоначалното разглеждане на делото?

Касационното обжалване е допуснато за проверка на съответствието на разрешението, дадено от въззивния съд на така формулирания въпрос, с Решение №50067 от 01.06.2023г. на ВКС по гр.д.№3469/2022г., първо г.о.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба на М. Н. М., в качеството му на наследник по закон и правоприемник на А. С. И., против Решение №260248 от 06.02.2023г., постановено по гр.д.№ 9912/2019 год. по описа на Софийския 2 градски съд, I-8 състав, с което са били отхвърлени предявените от А.

С. И., починал в хода на процеса и заместен на основание чл.120 от ГПК /отм./ от М. Н. М., срещу И. В. В. и С. В. В. иск с правно основание чл.29 във връзка с чл.44 от ЗЗД за унищожаване поради измама на упълномощителната сделка от 13.05.2005г., с която третото лице Д.

Н. Д. е било упълномощено да извърши разпореждане с недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в жилищната сграда в гр.София, ***, на 2-ри етаж, с площ от 136 кв.м., и иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на договор за покупко-продажба, сключен на 12.07.2005г. който е обективиран в нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005 г. на нотариус Румен Димитров, с който А. С. И., действащ чрез пълномощника си Д. Н. Д., е продал на И. В. В. по време на брака му със С. В.

В., посочения апартамент за сумата от 60 000 лв., поради сключване на този договор от лице, което не е било надлежно упълномощено.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията и по реда на чл.308 от ГПК след като с Решение №44 от 22.07.2019г. на ВКС по гр.д.№ 4294/2018г., трето г.о., по молба на С. В.

В. са били отменени на основание чл.304 от ГПК Решение №100 от 08.05.2018г. на ВКС по гр.д.№1737/2017г., четвърто г.о., Решение № 170 от 17.01.2017 г. по гр.д. № 24/2016 г. на Софийски апелативен съд и Решение № 2818 от 29.04.2015 г. по гр.д. № 2152/2007 г. на Софийски градски съд в частта за произнасянето по предявените от А. С. И., починал в хода на процеса и заместен на основание чл.120 от ГПК /отм./ от М. Н. М., срещу И.

В. В. искове по чл. 29 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД, и делото е върнато на Софийския градски съд за ново разглеждане и произнасяне по исковете по чл.

29 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД от друг състав с участието и на съпругата на ответника И. В. В.- С. В. В..

При постановяване на решението си въззивният съд е приел, че при новото разглеждане на делото не могат да бъдат ползвани събраните при първоначалното разглеждане на делото свидетелски показания и заключения на вещи лица. Въз основа на писмените доказателства по делото, както и на показанията на повторно разпитаните от първоинстанционния съд свидетели Н. Т. и Д. Д., съдът е приел от фактическа страна, че с нотариално заверено пълномощно с peг.№ 12077 от 3

13.05.2005г. по описа на нотариус Борис Янков първоначалният ищец А.

С. И. е упълномощил Д. Н. Д. да извършва разпоредителни действия - продажба, замяна, ипотека, отдаване под наем и други, включително правото да договаря сам със себе си, със собствения му недвижим имот- апартамент, находящ се на втория етаж в жилищната сграда в гр.София, ***, с площ от 136 кв.м. На 07.07.2005г. между А. С. И., в качеството на продавач, и ответника И. В. В., в качеството на купувач, е бил сключен предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, с който е било постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент срещу продажна цена в размер на 50000 евро, като е посочено, че същата е заплатена изцяло в брой в момента на подписване на договора, който служи като разписка за получената сума. На 12.07.2005г. е бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005г. по описа на нотариус Румен Димитров, с който А. С. И., действащ чрез пълномощника си Д. Н. Д., е продал на И. В. В., който към посочената дата е бил в брак със С. В. В., процесния недвижим имот, за сумата от 60000 лв., която продавачът, чрез пълномощника си, е получил изцяло в брой от купувача, преди подписването на договора. С приемопредавателен протокол от 10.10.2005г. продавачът А. С. И. е предал на купувача И. В. В. владението върху апартамента.

Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца, че умишлено е бил въведен в заблуждение от трето лице при подписване на пълномощното от 13.05.2005г., с което е упълномощил Д. Н.

Д. да извърши разпореждане с апартамента му. Посочил е, че от показанията на разпитаните по делото свидетелите е налице сериозна индикация, че процесната упълномощителна сделка е била осъществена при странни, нетипични обстоятелства, а установените в хода на делото факти създават предположение за наличието на някакъв порок във волята на А.

С. И. поради субективните му характерови особености и социалното му поведение, което е било проявено непосредствено преди и след сключването на правната сделка и за което свидетелстват разпитаните двама свидетели. Според съда обаче посочените обстоятелства не водят до извод за основателност на твърдението му, че извършвайки упълномощителната сделка е действал именно въз основа на измама по 4 смисъла на чл.29 от ЗЗД- умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел то да бъде мотивирано да сключи определена сделка. Фактическият състав на това основание за унищожаемост на договора се свежда до установяване на определени осъществени юридически факти, а именно формирана невярна представа за действителното положение у лицето, което като страна по сделката следва да направи волеизявление за сключването й.

Всички други фактически състояния, като степен на развитост на субекта, интелектуалните му способности, възприятията му за заобикалящата го действителност и т.н. са ирелевантни, тъй като това е състояние на вътрешния свят и е изключително субективно. Изложил е съображения, че от доказателствата по делото по никакъв начин не се установява нито характера на нереалната представа, за която се твърди да е била формирана в съзнанието на А. И. /т.нар. измама/, нито лицето, което е формирало такава нереална представа. По делото липсват доказателства за извършване на конкретни действия от страна на трети лица, които да са въвели първоначалния ищец в заблуждение да сключи упълномощителната сделка, нито такива за знание от страна на ответниците за наличието на заблуда или създадена невярна представа у упълномощителя. За да обоснове извода си за липса на такава погрешно формирана воля, въз основа на която да е извършена едностранната сделка, съдът е съобразил сключения лично от А. И. предварителен договор за продажба на имота от 07.07.2005г., както и изготвения след сключената прехвърлителна сделка приемопредавателен протокол от 10.10.2005г., от който се установява, че продавачът А. С. И. е предал лично на купувача И. В. В. владението върху процесния имот. По посочените съображения съдът е приел, че А. И. не е бил въведен в заблуждение при извършване на упълномощителната сделка, поради което предявеният от него иск с правно основание чл.29 във връзка с чл.44 от ЗЗД е неоснователен. За неоснователен е приет и предявеният евентуален иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, тъй като след като упълномощителната сделка е действителна, то сключеният въз основа на нея договор за покупко-продажба, при който Д. Д. е действал като пълномощник на А. И., не страда от твърдения пороклипса на представителна власт. Упълномощеното лице е действало в кръга на предоставената му представителна власт от упълномощителя, а евентуалните доводи на ищеца, че не е заплатена уговорената продажна цена за имота, 5 нямат отношение към действителността на сделката. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно представения по делото предварителен договор за покупко-продажба от 07.07.2005г. цената е била заплатена и същият служи като разписка за получената сума.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване, настоящият състав на съда споделя приетото в Решение №50067 от 01.06.2023г. на ВКС по гр.д.№3469/2022г., първо г.о., което обобщено се изразява в следното: Трайната практика на ВС и ВКС, че съдът не може да основе решението си на доказателства, събрани в друго производство, има предвид забраната за гражданския съд при постановяване на решението си да се позовава на доказателства, събрани в досъдебно производство, наказателно производство или гражданско дело с друг предмет. Тази практика не се отнася до хипотезата, при която доказателствата са събрани по същото дело преди отмяната или обезсилването на постановеното решение поради неучастието на необходим другар. При новото разглеждане на делото с цел осигуряване възможност за защита на новоконституирания необходим другар трябва да се повторят извършените до момента процесуални действия, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в т.17 на ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, отнасящи се до задълженията на въззивния съд съгласно правната уредба по отменения ГПК в случаите, когато в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар или страната е била лишена от участие в производството, които указания следва да намерят съответно приложение и при действието на новия ГПК в хипотези, при които делото е било върнато за ново разглеждане поради неконституиране на необходим другар, чието участие в производството е задължително. В случай, че това не бъде сторено и страните не са имали възражения, то съдът следва да основе решението си на всички доказателства по делото, включително и на събраните преди отмяната или обезсилването на първоначалното решение, тъй като съгласно чл.216, ал.2 от ГПК извършените от единия другар действия имат значение и за неявилите се или неизвършили тези действия другари. В допълнение към приетото в посоченото решение на ВКС настоящият състав на съда приема и следното: при новото разглеждане на делото, провеждано поради отмяна или обезсилване на постановено решение поради неучастие на необходим другар, съдът може да ползва при 6 постановяване на решението си събраните при първоначалното разглеждане на делото доказателства, чието повторно събиране е невъзможно или за което съществува трудно преодолима пречка, както и тези, за ползването на които новоконституираният другар не се е противопоставил или не е правил искане за повторното им събиране с негово участие.