Решение № 5275 от 13.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5275 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100512169 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3235 от 23.02.2024г., поправено с решение № 15258 от 06.08.2024г., постановени по гр.д. № 13942/2023г. по описа на СРС, 88-ми състав, са отменени по предявения от Й. С. К. срещу Етажните собственици с сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. ****, представлявани от управителя Ж. Д., иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, следните решения, взети на проведено на 15.02.2023 г.

Общо събрание на Етажната собственост, обективирани в протокол от 21.02.2023 г., а именно: решение по т. 1 – за приемане от собствениците на решение за приключване на ремонтите на покрива и фасадите на сградата, извършени от фирма „ЮС2“ ЕООД досега, разглеждане на представения от фирмата протокол, мнения, коментари, забележки и претенции към строителя и решение по т. 2 – за приемане на отчет за направените разходи според наличните първични документи за актуване, фактуриране и водения дневник за разходите. Със същото решение етажните собственици са осъдени да заплатят на Й. С. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1490 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника етажните собственици с сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. ****, в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че общото събрание на етажните собственици било надлежно свикано, но неправилен бил изводът на съда, че на датата и часа на неговото повеждане не бил налице необходимият кворум. Сочи, че ищецът Й. К. не бил оспорвал, че е присъствал на проведеното на 15.02.2023г. общо събрание на етажната собственост, а по отношение на представителството на Г.Б. било представено пълномощно с отговора на исковата молба, което не било оспорено от ищеца. При това положение на общото събрание били присъствали всички собственици 1 на самостоятелни обекти в сградата. Неправилен бил и изводът на СРС, че след извършеното от ищеца оспорване на протокола по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, същото не обвързвало съда, като относно провеждането на общото събрание било поискано допускане на свидетел, което не било уважено от съда. Счита, че са налице всички предпоставки за законосъобразното свикване и провеждане на общото събрание, а оплакванията на ищеца за материална незаконосъобразност били отхвърлени правилно от СРС тъй като от приетата по делото СТЕ било установено, че се касае за текущ ремонт, за който не се изисква разрешение за строеж. С оглед на това моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Й. С. К. е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Въззиваемият поддържа, че бил оспорил в цялост съдържанието на протокола в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, поради което същият нямал обвързваща сила по отношение на етажните собственици, нито доказателствена сила в съда. Не била доказана представителната власт на Г.Д. като пълномощник на Г.Б., тъй като пълномощното не било описано като приложение и неразделна част от протокола, освен това представеното от ответника пълномощно било без дата. С оглед на това не бил налице нужният кворум за провеждане на общото събрание, тъй като на него присъствал единствено собственикът на апартаменти №№ 3 и 4, Г.Д.. Сочи, че протоколът не бил подписан от Г.Д. като пълномощник на Г.Б., а оспорените обстоятелства не подлежали на доказване със свидетелски показания. Поддържа възраженията си за нарушение на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС, тъй като протоколчикът и председателстващият събранието били едно и също лице, както и за незаконосъобразност на решенията по т. 1 и т.

2 от дневния ред, тъй като липсвали предходни решения на общото събрание за извършване на ремонт, за избор на оферта и за приемане на СМР, освен това възложител по договора бил Г.Д. като физическо лице, а не като представител на етажната собственост. Поддържа и довода си за материална незаконосъобразност на решенията поради липса на разрешение за строеж, като счита приетата от СРС експертиза за непълна и изготвена от вещо лице без необходимата компетентност. Сочи, че ремонтът представлявал незаконен строеж, подлежащ на премахване. По делото не били представени акт образец 14, акт образец 15 и акт образец 16 за сградата, не били установени и дяловете на всички собственици в общите части на сградата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, че на 15.02.2023г. е проведено общо събрание на етажните собственици, на което са взети оспорените решения, както и че е спазен преклузивният срок за тяхното оспорване. В тежест на ответника е да докаже редовността на свикването и провеждането на общото събрание, както и че взетите решения са от компетентността на общото събрание и е спазена процедурата по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 5, чл. 15, ал. 1 и ал. 2 и чл. 16 от ЗУЕС.

Страните не спорят и от приетия от СРС нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че ищецът Й. С. К. е собственик на апартамент № 2 на втория етаж на процесната сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.

2

****. Също така няма спор и от приетия протокол за проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата се установява, че на 15.02.2023г. е поведено общо събрание на етажните собственици, на което са приети оспорените решения по т. 1 от дневния ред – за приключване на ремонтите на покрива и фасадите на сградата, извършени от фирма „ЮС2“ ЕООД досега, разглеждане на представения от фирмата протокол, и по т. 2 от дневния ред – за приемане на отчет за направените разходи според наличните първични документи за актуване, фактуриране и разплащане и водения дневник на разходите. Така приетите решения представляват положителни решения, т.е. такива, които предизвикват фактическа или правна промяна за етажните собственици, поради което искът за тяхната отмяна е процесуално допустим. Също така няма спор и от приетите от СРС писмени доказателства /съобщение за изготвен протокол и възражение срещу него/ се установява, че протоколът е бил връчен на ищеца на 21.02.2023г., а искът е предявен на 16.03.2023г., поради което преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е спазен.

При предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие да проверява изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе само по изрично посочените от ищеца основания за отмяна, доколкото само те представляват основанието на предявения иск. С оглед исковия характер на производството и при спазване на принципа на диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети от Общото събрание на етажните собственици. Тъй като в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е уреден преклузивен срок за оспорване на взетите решения на Общото събрание на етажните собственици, ищецът може да навежда нови основания за тяхната незаконосъобразност само до изтичането на 30-дневния срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като по този начин би се достигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание – арг. чл. 214, ал. 1 ГПК. Недопустимо е обаче след изтичането на този преклузивен срок да се релевират нови основания за порочност на оспорените решения на Общото събрание на етажните собственици /в този смисъл Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о., ГК/. В случая доводите на въззиваемата страна, че за сградата нямало издадени актове-образец 14, 15 и 16, както и че не бил установен делът на всеки собственик в общите части, не са изложени в исковата молба, а са наведени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, поради което не подлежат на разглеждане.

Настоящият състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд за липса на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Видно от представената покана за свикване на общото събрание и обективирания в нея протокол, поканата е поставена на входната врата на апартамента на ищеца на 06.02.2023г. в 15,00ч., същата съдържа датата и часа на провеждане на общото събрание и дневния ред и е подписана от управителя на етажната собственост и от един от собствениците – Г.В.Д.. Представено е и съобщение по електронна поща, изпратено на ищеца на 06.02.2023г., с което поканата е изпратена и по електронен път.

Неоснователен е и поддържаният от въззиваемия-ищец довод за нарушение на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС, тъй като протоколчикът и председателстващият събранието били едно и също лице. Цитираната разпоредба предвижда, че протоколчикът се избира от етажните собственици с обикновено мнозинство по предложение на председателстващия, без да урежда каквито и да било изисквания и ограничения по отношение на това кое лице може да бъде протоколчик. При липса на законови ограничения, няма пречка председателстващият да предложи самия себе си за протоколчик, стига да бъде избран по посочения ред. Следва да се отбележи, че единствената функция на протоколчика е да удостовери в писмен вид изказванията, предложенията и решенията на общото събрание, поради което липсва както правна, така и фактическа пречка тази функция да бъде изпълнявана съвместно с тези на председателстващия, ако етажните собственици приемат решение за това с посоченото мнозинство.

Неоснователни са и поддържаните от въззиваемата страна оплаквания за материална незаконосъобразност на приетите решения. Видно от приетото от СРС експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира при условията на 3 чл. 202 ГПК, при ремонтните дейности на покрива на сградата са свалени съществуващите дървени елементи над бетоновата плоча и са заменени с нови такива, като са монтирани летви и контралетви, положена е топлоизолация, паро- и хидроизолация и керемиди. Вещото лице е установило, че тези елементи не изменят конструктивното ниво на покрива и не засягат конструктивни елементи на сградата. При тези фактически констатации на вещото лице следва изводът, че извършеният ремонт има характера на „текущ ремонт“ по смисъла на пар. 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, тъй като не засяга конструкцията на сградата; не касае извършване на дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Действително, изводът на вещото лице в тази насока е правен, но това не променя факта, че фактическите констатации на вещото лице при извършения оглед на имота и след запознаване с материалите по делото дават основание на съда да направи същия извод. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации, поради което доводът на въззиваемия-ищец, че ремонтът е незаконен поради липса на такова, е изцяло неоснователен.

Разпечатката съдържа 27 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5439982-650d-4fdb-851a-27ab21cb4ba5