Определение № 31425 от 24.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31425 гр. София, 24.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110128224 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ищците ***********., чрез процесуалния им представител **********, за изменение на постановеното по делото Решение № ********* в частта му за разноските, като:

Бъде разгледано релевираното от ищците възражение за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение от страна на ответника, като бъде намален до размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатките възнаграждения;

Да се разпредели общо платеното адвокатско възнаграждение между трите предявени искове с пропорция – 360 лева за иска по чл. 109 ЗС и по 180 лева за исковете по чл. 49 ЗЗД, като съобразно това бъдат преизчислени разноските по всеки един от исковете, подлежащи на присъждане в тежест на насрещната страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който изразява становище за неоснователност на искането.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА:

Съдът действително при постановяване на решението е пропуснал да разгледа своевременно направено (в последното по делото съдебно заседание) възражение за прекомерност на уговореното и платено от ответника адвокатско възнаграждение, поради което дължи произнасяне в настоящото производство. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ответника е в размер на 4000 лева, което е уговорено общо за трите предявени иска – иск с правно основание чл. 109 ЗС, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от ищеца ********** за сумата от 3000 лв., предявен като частичен от 10000 лв. и иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от ищеца ******* предявен като частичен от 10000 лв. Доколкото адвокатското възнаграждение не е уговорено отделно следва да се приеме, че същото е в еднакъв размер за всеки от предявените искове, а именно по 1333,33 лв. Същевременно за преценката дали възнаграждението е прекомерно следва да се вземе предвид, че 1 същото е уговорено с ДДС, т.е. без ДДС възнаграждението е в размер на общо 3200 лв., което разделено на трите иска се явява в размер на по 1066,66 лв. Съдът намира, че така уговореното възнаграждение за всеки един от исковете не е прекомерно, тъй като по отношение на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС е в рамките на минималния размер, според НМРАВ, а по отношение на исковете с правно основание са далеч под минималните размери. В този смисъл съдът съобрази, че съгласно чл. 2, ал. 7 от НМРАВ при предявени частични искове адвокатското възнаграждение се дължи за пълния размер на предявения иск и се присъжда в първо заведеното производство.

Същевременно съдът съобразява и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В този смисъл и абстрахирайки се от нормите на НМРАВ, за да извърши преценка дали възнаграждението е прекомерно, то следва да се съобразят обективни критерии, като фактическата и правна сложност на делото, броя на проведени заседания, обема на събраните доказателства, в това число каква част от тях са гласни доказателства и каква част експертизи, както и конкретно проявената процесуална активност от адвоката. В случая исковете се отличат с фактическа и правна сложност, събрани са не малко писмени и гласни доказателства, както и две експертни заключения, проведени са три съдебни заседания с активно участие на процесуалните представители, поради което съдът намира, че адвокатско възнаграждение за всеки от исковете в размер на 1333,33 лв. или 4000 лв. общо с включен ДДС (3200 без ДДС) не е прекомерно.

Ето защо възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се отхвърли.

2

Не основателно се явява искането на ищците и в частта относно разпределението на общо уговореното адвокатско възнаграждение в пропорция 1/3, предвид броя на предявените искове. В хипотеза, в която страните не са уговорили отделно размера на възнаграждението, а той се дължи за три отделни искове с различен предмет, какъвто е и настоящия случай, следва да се приеме, че същото е уговорено по равно за всеки един от исковете. Липсва основание да се приеме, че възнаграждението по иска по чл. 109 ЗС е в по-голям размер, като доводите на ищците, че този иск е главен не почива на характера на предявените искове. Искът по чл. 109 ЗС и исковете по чл. 49 ЗЗД имат различен предмет и цел, независимо че в случая действието, породило предявяването на иска е едно и също. Всеки от двата иска може да бъде предявен отделно и всеки от тях защитава различен интерес – първият брани упражняването на правото на собственост, а втория цели да репарира вредите, причинени от едно неправомерно действие.

Поради изложеното и това искане на ищците се явява неоснователно.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я молбата на ищците ***********., чрез процесуалния им представител **********, за изменение на постановеното по делото Решение № ********* в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3