Определение № 3065 от 09.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3065 гр. София, 09.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна. Ценева

Членове:

Милена Даскалова

Диана Коледжикова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20258002103761 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на И. М. Ч., чрез адв. И. Д., адв. В. П. и адв. Ц. Т., срещу решение № 374/17.07.2025 г. по въз. гр. дело № 172/2025 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 107/16.01.2025г. по гр.д. № 1487/2024г. на Районен съдВелико Търново за признаване за установено по отношение на И. М. Ч., че Я. М. Ч. е собственик на 1/2 ид. ч. от жилище с идентификатор ***, находящо се в [населено място], [улица], ет. ***, ап. ***и на 1/2 ид. ч. от гараж с идентификатор ***, с адрес гр. В. Търново, [улица] и И. Ч. е осъден да предаде на Я. Ч. владението върху 1/2 ид. част от горепосочените имоти и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК е отменен изцяло нотариален акт за собственост на недвижим имот № 193, том 4, рег. 2981, н.д. № 182/2023г., а нотариален акт за собственост № 145, том 8, рег. № 8445, н.д. № 706/2023г. и нотариален акт за собственост № 3, том 5, рег.

№ 3122, н.д. № 192/2023г. са отменени до 1/2 ид. ч.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1.Как следва да бъдат оценявани свидетелските показания на лица, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните? Поддържа се противоречие с решение № 265 от 1

10.09.2015 г. по гр. д. № 5088/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 159 от 22.02.2016 г. по търг. д. № 1871/2014 г. на ВКС, II т.о. и решение № 60173 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 1431/ 2021 г. на ВКС, I г.о.

2. При оспорване на признато с констативен нотариален акт право на собственост от кого се носи тежестта за доказване - от оспорващата страна или от лицето, признато за собственик с констативния нотариален акт? Сочи се противоречие с т.2 от Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК на ВКС.

3. Обстоятелството, че владелецът се е позовал на придобивна давност след смъртта на наследодателя, означава ли, че той не е придобил правото на собственост чрез давностно владение в по-ранен момент? Поддържа се противоречие с Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС и решение № 11 от 14.03.2022 г. по гр. д. № 2122 /2021 г. на ВКС, I г.о.

4. Действията на владелеца по ремонт на жилището, заплащане на консумативните разходи и на дължимите местни данъци и такси ирелевантни ли са за установяване на факта на установяване на владение? Твърди се противоречие с решение № 350 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 530/2010 г. на ВКС, I г.о.

5. За да се обори презумпцията на чл. 69 ЗС, следва ли владелецът да доказва на какво основание е придобил фактическата власт върху имота? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС.

6. Допустимо ли е доброволно предаване на владението върху недвижима вещ от владелеца на друго лице, без да е спазена определена форма? Поддържа се противоречие с решение № 55 от 08.10.2015 г. по гр. д. № 3255/2014 г. на ВКС, II г. о.

Постъпил е писмен отговор от Я. М. Ч., чрез адв. В. М. и адв. Й. П., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са наследници на М. И. Ч., починал на 16.10.2022г., който е бил собственик на процесния имот / нотариален акт № 81, н.д. № 2900/1998г./. На основание чл.

63, ал. 1 ЗС, въз основа на отстъпено право на строеж от община Велико Търново, прекият на страните наследодател е станал собственик на построения от него гараж с идентификатор ***/договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от 21.09.1999г., разрешение за строеж № 190/19.04.2000г./. След смъртта му ответникът на основание давностно владение е признат за собственик на 1/2 ид. част от процесния апартамент /нотариален акт № 193, н.д. № 182/2023г. и нотариален акт № 3, н.д. № 192/2023г./. На основание давностно владение ответникът е признат за собственик и на спорния гараж /нотариален акт № 145, н.д. № 706/2023г./.

За безспорно е прието от въззивния съд, че наследодателят на страните е напуснал 2 процесното жилище около 2000 г. От 2000г. до настоящия момент жилището се обитава от ответника, който е подменил дограмата, поставил теракот и интериорни врати, закупил и монтирал климатици и домакински ел. уреди, заплащал разходите, вкл. местни данъци и такси.

За безспорно е прието също, че през 2023г. лелята на страните - свидетелката Ч., е дарила на ищцата собствения си апартамент в [населено място].

Въззивният съд е посочил, че спорно по делото е дали към момента на откриване на наследството имотите са част от наследствената маса или наследодателят на страните е изгубил собствеността по арг. от чл. 99 предл. 1 ЗС, тъй като е придобита от ответника на основание давностно владение, упражнявано приживе на наследодателя. Прието е, че за да се осъществи фактическият състав на придобивната давност в твърдяната от ответника хипотеза, освен упражняване на фактическа власт върху имотите за период от 10 години, е необходимо и прекият наследодател приживе да му е предал владението. Последното предполага изразена от него воля /с конклудентни действия или чрез словесни изрази/, че предава владението на бъдещия наследник, който от получаването му установява самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В този случай, макар и след смъртта на собственика да има качеството на наследник, той е започнал да осъществява владение на основание, изключващо владението на останалите наследници. В тази връзка и на основание чл. 69 ЗС намерението за своене се предполага и за да придобие собствеността е достатъчно да се установи, че е упражнявал фактическа власт върху спорните вещи в срока по чл. 79 ЗС. Посочено е от въззивния съд, че в тази хипотеза не е необходимо останалите наследници да знаят за изразената приживе от наследодателя воля за предаване владението на бъдещия наследник, нито е необходимо същият да манифестира пред тях намерението си за своене.

Прието е от въззивния съд, че от събраните доказателства не се установява ответникът да е получил приживе от прекия наследодател владението върху процесните имоти.

Обстоятелството, че е останал да обитава жилището, след като баща му го е напуснал, не сочи еднозначно, че му е предал владението. Липсват доказателства прекият наследодател към посочения момент да е обективирал словесно или с фактически действия воля за предаване на владението. Съдът е посочил, че от показанията на свид. Ч. се установява, че изразената от брат й воля имотът да остане за ответника е направена не много преди той да почине и касае времето след неговата смърт, а не приживе. Ч. е категорична, че брат й не е искал докато е жив да прехвърли имота на ответника, а искал да стане негов след смъртта му. Според въззивния съд обстоятелството, че свид. Ч. е дарила жилището си на ищцата също не води до извод, че приживе прекият на страните наследодател е предал владението на спорния имот на ответника. От една страна дарственото разпореждане е извършено след неговата смърт, много след като ответникът твърди да е получил владението, а от друга страна не се установява с нужната сигурност, че дарението е израз на постигната уговорка за разпределяне на имущество, доколкото сама свид. Ч. сочи да го е извършила поради обещанието на ищцата, че ще се грижи за нея. Обстоятелството, че след 2000г. бащата на страните не е живял и ползвал спорните имоти не означава, че се е отказал от собствеността 3 си, респ., че е предал владението върху тях на ответника с конклудентни действия. Съгласно чл. 100 ЗС първото изисква формален акт, какъвто няма, а второто изисква поведение, което недвусмислено да показва желанието на собственика да предаде владението върху вещта на трето лице. От значение за наличието на воля за предаване на владението е поведението на собственика, а не на трето лице, поради което и действията на ответника по ремонт на жилището, заплащане на разходи и местни данъци и такси по правило са ирелевантни за установяване на този факт. Дори това поведение на ответника, особено по ремонтиране и обзавеждане на имота, да бъде отнесено към преценката за предаване на владението приживе от наследодателя, същото не е достатъчно за категоричното установяване на това обстоятелство. Изложени са и мотиви, че след смъртта на баща си ответникът не се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на целия имот на основание давностно владение, а само за 1/2 ид. част от него, а за останалата част от собствеността се е позовал на правата си в открито наследство. Позоваването на наследствените права съставлява извънсъдебно признаване на неизгоден факт и отрича пълното доказване на твърдението на ответника, че владението му е предадено приживе от наследодателя. Според въззивния съд, зачитайки наследствените си права, ответникът сам опровергава соченото от него придобивно основание - давностно владение, осъществено приживе на собственика, който му е предал владението.

Прието е, че оставянето на ответника да обитава и ползва спорните имоти, е израз на търпими действия, а не на предаване на владението.

За недоказано е счетено, че в периода от 2000г. до предявяване на иска ответникът е осъществявал такава фактическа власт върху имота, че да е препятствал прекия си наследодател и ищцата да си служат с него. Този извод е направен въз основа показанията на свидетелите Г., З., Б. и Ч..

Според въззивния съд установеното по делото, че по волята на прекия наследодател жилището и гаражът следва да останат за ответника след неговата смърт, не е достатъчно, за да се признае на ответника изключителна собственост върху тях. Волята на наследодателя не е обективирана в завещателно разпореждане или в прехвърлителна сделка, за да поради желаните правни последици. Дори тази уговорка да поставя началото на давностно владение, то от смъртта на прекия наследодател до завеждане на иска не е изминал необходимият 10- годишен срок по чл. 79 ЗС.

В заключение е направен извод, че на основание наследствено правоприемство ищцата е собственик на 1/2 ид. част от спорните имоти и искът по чл. 108 ЗС е основателен.

Предвид тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не са налице сочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият поставен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото не е изведен от мотивите на въззивното решение. Последното не е основано само на част от свидетелските показания, в който смисъл са твърденията, с които касаторът обосновава въпроса си. Видно от обжалваното решение, въззивният съд е изградил правните си изводи след анализ на всички събрани доказателства, като е взел предвид не само показанията на 4 част от свидетелите, а всички свидетелски показания.

Отделно от това въпросът не е и във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, които са, че не е доказано бащата на страните да е предал владението върху спорните имоти на сина си. Показанията на свидетелите З. и Б., за които касаторът твърди, че са заинтересовани, са обсъждани във връзка с допълнителните мотиви, че не е доказано в периода от 2000г. до предявяване на иска ответникът да е осъществявал такава фактическа власт върху имота, че да е препятствал както прекия си наследодател, така и ищцата, да си служат с него.