Определение № 544 от 11.09.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. *, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500374 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 -278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД Е. И., пълномощник на ищцата В.

Г. от гр. * срещу Определение № 988/07.07.2025г. постановено по гр. дело № 2851/2024 г. по описа на РС *, с което производството по делото е спряно до приключване на дело № С744/2023 г. на СЕС.

Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно с доводи, че разпоредбата на чл. 631,ал.1 ГПК е неприложима от съд, който не е отправил преюдициално запитване, съответно не са налице основания за спиране производството на това основание, а предвидените в чл. 229,ал.1,т.4 ГПК предпоставки за спиране не са налице. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Ответната по спора страна Н. ООД при надлежно връчен препис от жалбата не е изразил становище.

Окръжен съд * , като взе предвид твърденията на жалбоподателя, приложеното гр.дело и въз основа на закона приема следното:

Жалбата е недопустима за разглеждане като подадена срещу определение на РС *, което не подлежи на обжалване предвид изричната разпоредба на чл. 631,ал.1, изр.второ ГПК, според която определението, с което съдът спира производството по делото с отправяне на преюдициално запитване не подлежи на обжалване.

Делото , по което е постановеното обжалваното разпореждане е приключило с влязло в сила като необжалвано Решение № 214/18.05.2025г., с което по искове на В. Г. , представлявана от адвокат Е. И. съдът е признал за установено по отношение на ответника Н.ООД , че сключен между страните потребителски договор е нищожен и е осъден 1 ответника да заплати на ищцата на основание чл. 55,предл. 1 ЗЗД сумата 49.82 лева . С решението ответника е осъден да заплати на ЕАД Е. И. на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В срока за обжалване на решението е подадена молба от адвокат Е. И. с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение решението в частта за разноските с присъждане справедлив размер на адвокатското възнаграждение и ДДС върху същото.

След връчване молбата на насрещната страна съдът е постановил обжалваното определение, с което е приел, че е образувано пред Съда на ЕС дело № С-744/2023 г. по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС преюдициално запитване по следните въпроси:

1.“Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пap. 1, буква „[в]", чл. 24, пap. 1, чл. 26, [пар.]. 1, буква „б" и чл. 28 от Директива 2006/112/ЕО [2] на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва:

1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

2. „Безвъзмездна услуга" по смисъла чл. 26, [пар.] 1, буква „б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява:1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

3. „Възмездна услуга" по смисъла на чл.2, пap. 1, буква „[в]", чл. 24, пap. 1 и чл.

26, [пар.] 1, буква „б" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

4. „Данъчно задължено лице" по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва [ли] да се тълкува в смисъл, че представлява 1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

Приел е, че тъй като решението на СЕС е задължително не само за съда, който е 2 отправил запитването, но също така за всички съдилища и учреждения в страната /чл. 633 ГПК/ , това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.

633 във връзка с чл. 631,ал.1 ГПК.

Така постановеното определение не подлежи на съдебен контрол съгласно изричната разпоредба на чл. 631,ал.1,изр. второ ГПК.

Основанието за спиране на производството в случая не е разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 631, ал. 1 и чл. 633 от ГПК. Без значение е обстоятелството, че преюдициалното запитване е отправено от друг национален съд по друго дело, а не от настоящия съд по настоящето дело, доколкото последният ще следва да се съобрази при решаване на спора с даденото задължително за него разрешение на СЕС по въпросите, имащи значение за конкретния правен спор, в случая такъв е останал висящ по делото единствено за дължимостта на адвокатско възнаграждение и ДДС върху същото при предоставено безплатно процесуално представителство, съответно е спряно производството по чл. 248 ГПК с предмет налице ли са основания за изменение решението в частта за разноските относно дължимото на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение. Както се посочва в наложилата се касационна практика, която се споделя и от настоящия съд, невъзможността за инстанционен контрол на определението за спиране на делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на същата разпоредба, без в нея да се прави разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване разпоредби от правото на ЕС (в тази връзка напр. Определение № 55/10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 155/2022 г., ВКС, III ГО, както и определенията на ВКС, цитирани в същото, Определение № 535 От 8.03.2024 г., по ч. т. д. № 205/2024 г., ВКС II ТО , Определение № 16 от 16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 16/2025 г., II т. о. Определение № 2590 от 22.05.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1666/2025 г.. Съображенията в подкрепа на това становище са в насока на това, че поначало отправянето на преюдициално запитване е въпрос на суверенна преценка на националния съд, поради което и разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК изрично посочва, че определението му не подлежи на обжалване, но също толкова суверенна е и преценката на националния съд, когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасянето на СЕС по въпрос, който той би задал и който той на практика "припознава" за свой, а процесуалноправните предпоставки за спирането на производството по делото в крайна сметка са едни и същи - гарантиране еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Приемането на обратното би могло да доведе и до нарушаване на принципа за процесуална икономия, доколкото не е оправдано отправянето на последващи преюдициални запитвания с идентично съдържание, като вече отправено такова - от друг съд и по друго дело, но по същия въпрос. В този смисъл 3 е Определение № 1616 от 17.06.2024 г. постановено по ч. т. д. № 1153/2024 г. ІІ ТО на ВКС.

Водим от горното, Окръжен съд *

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на адвокат Е. И., в качеството й на ЕАД Е. И. , пълномощник на ищцата В. Г. , подадена на 22.07.2025 г. срещу определение на РС * № 988 от 07.07.2025г. по гр. дело № 2851/2024г. по описа на същия съд и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.дело № 374/2025г. по описа на МОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. София с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. *, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500374 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 -278 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД Е. И., пълномощник на ищцата В.

Г. от гр. * срещу Определение № 988/07.07.2025г. постановено по гр. дело № 2851/2024 г. по описа на РС *, с което производството по делото е спряно до приключване на дело № С744/2023 г. на СЕС.

Поддържа се в жалбата, че определението е неправилно с доводи, че разпоредбата на чл. 631,ал.1 ГПК е неприложима от съд, който не е отправил преюдициално запитване, съответно не са налице основания за спиране производството на това основание, а предвидените в чл. 229,ал.1,т.4 ГПК предпоставки за спиране не са налице. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Ответната по спора страна Н. ООД при надлежно връчен препис от жалбата не е изразил становище.

Окръжен съд * , като взе предвид твърденията на жалбоподателя, приложеното гр.дело и въз основа на закона приема следното:

Жалбата е недопустима за разглеждане като подадена срещу определение на РС *, което не подлежи на обжалване предвид изричната разпоредба на чл. 631,ал.1, изр.второ ГПК, според която определението, с което съдът спира производството по делото с отправяне на преюдициално запитване не подлежи на обжалване.

Делото , по което е постановеното обжалваното разпореждане е приключило с влязло в сила като необжалвано Решение № 214/18.05.2025г., с което по искове на В. Г. , представлявана от адвокат Е. И. съдът е признал за установено по отношение на ответника Н.ООД , че сключен между страните потребителски договор е нищожен и е осъден 1 ответника да заплати на ищцата на основание чл. 55,предл. 1 ЗЗД сумата 49.82 лева . С решението ответника е осъден да заплати на ЕАД Е. И. на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В срока за обжалване на решението е подадена молба от адвокат Е. И. с правно основание чл. 248 ГПК с искане за изменение решението в частта за разноските с присъждане справедлив размер на адвокатското възнаграждение и ДДС върху същото.

След връчване молбата на насрещната страна съдът е постановил обжалваното определение, с което е приел, че е образувано пред Съда на ЕС дело № С-744/2023 г. по отправено с определение № 42767/29.11.2023 г. по гр. д. № 42769/22 год. на СРС преюдициално запитване по следните въпроси:

1.“Доставка на услуги" на смисъла чл. 2, пap. 1, буква „[в]", чл. 24, пap. 1, чл. 26, [пар.]. 1, буква „б" и чл. 28 от Директива 2006/112/ЕО [2] на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва:

1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.