Решение № 299 от 25.11.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Сливен, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20222200100089 по описа за 2022 година

Предявен е пряк иск на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл.

432 ал.1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и цена –100 000 лв.

В исковата молба се твърди, че на 10.12.2021г. около 15:30ч., в гр. Сливен, бул. „Бургаско шосе“, до блок 63, на пешеходна пътека лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № ********, управляван от Р. Й. К., блъснал ищцата.

Твърди се, че отговорността за настъпването на инцидента била на водача на лекия автомобил „Опел Зафира“ с per. № ********, който с неправомерното си поведение допуснал настъпване на ПТП, в резултат на което ищцата получила травматични увреждания.

В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, тя получила счупване на тазобедрена става, болки в кръста (лумбаго, изкривяване на гръбнака), предна кост и други телесни увреждания, поради което била хоспитализирана по спешност, а към настоящия момент била под постоянно наблюдение в хоспис в гр. Черноморец.

Въпреки проведеното лечение, нямало в пълен обем да се възстановят функциите, които изпълнява крайникът на ищцата. Счупването, независимо от лечението, щяло да доведе до влошаване на опорно-двигателния апарат и тежки артрозни промени. Това с времето щяло доведе до още по-тежко влошаване на функциите на опорно-двигателния апарат и силни болки при промяна на времето.

1

Твърди се, че след получените увреждания, при ищцата било налице повишено ниво на раздразнителност, тревожност, което се изразява в обща напрегнатост, безпокойство, депресивни епизоди, свързани със загуба на интерес от общуване, мрачни мисли, апатия, липса на апетит, ненамиране на смисъл в живота. Тя се чувствала безпомощна и ненужна, постоянно ангажирала близките си, от които се нуждае всекидневно за най - елементарните действия като хранене, придвижване, обличане и тоалет.

Твърди се, че в бъдеще били необходими допълнителни оперативни интервенции, предстояли години наред рехабилитация и физиотерапия, работа с психолог и психиатър, за постигането на един начин на живот, много далеч от живота, който е водила преди. Тя търпяла и ще продължавало да търпи болки и страдания, сериозни психически последици, като загуба на памет и ясен спомен за събития и лица преди катастрофата, посттравматичен стрес, нервност, тревожност, безсъние, чувство на безизходица,непълноценност, страх, граничещ с параноя и пр.

Твърди се, че към датата на ПТП било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за МПС лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № ********, с начална дата на покритие 31.12.2020г., крайна дата на покритие 31.12.2021 г.

На 29.12.2022г. ищцата депозирала до ответника писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди, по която била образувана щета № 43072952100315. С писмо от 05.01.2022г той изискал допълнителни документи, с които ищцата не разполагала.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й заплати сумата 80 000лв. - частичен иск от общо 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на получените ПТП на 10.12.2021г. травматични увреждания, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021г до окончателното изплащане и от 21.01.2022г до окончателното изплащане.

С молба от 09.03.2022г, ищцата допълва исковата молба, като твърди, че в резултат на ПТП получила травматичен шок и фрактура на таза и L1, като била приета в ОТО за лечение на фрактура на бедрената шийка. На 15.12.2021г била оперирана и поставена костна тапа №12.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за недопустим и неоснователен.

Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № ********,

Оспорва механизма на ПТП. Оспорва описаните в исковата молба увреждания на ищцата, като твърди, че част от тях не са получени, а друга част са били налице преди да настъпи ПТП.

Оспорва причинната връзка между действията на водача на застрахования лек автомобил и настъпването на произшествието, както и че твърдените в исковата молба 2 увреждания са вследствие на настъпилото ПТП.

Оспорва иска като прекомерно завишен, несъобразен със съдебната практика и принципа за справедливост, както и с вида, степента и характера на получените увреждания, продължителността на лечебния процес и възрастта на ищцата. Освен това, лечението й протекло гладко и без усложнения, а състоянието й се подобрило и стабилизирало.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, която с поведението си допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като извършила нарушения на правилата за движение по пътищата. Тя внезапно навлязла на пътното платно, без да се съобрази с приближаващото МПС, не е пресичала по обозначените за това места, с които свои действия е поставила водача на лекия автомобил в невъзможност да избегне настъпването на процесното ПТП. С тези действия сама се е поставила в опасност, като впоследствие е понесла вредни за нея последици, поради което и на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД обезщетението й следва да бъде намалено.

Оспорва началния момент, от който се претендира законна лихва, веднъж на основание чл. 429 ал.3 КЗ и втора път - на основание чл. 497 ал.1 т.1 КЗ. Тъй като се касае за една и съща лихва, счита, че не следва да се присъждат две лихви върху една и съща главница, което противоречи на чл. 86 ал.1 ЗЗД и ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца.

В с.з. ищецът ред. призован, се явява лично и представляван от процесуален представител.Прави увеличение на размера на предявения частичен иск от 80 000лв до пълния му размер от 100 000лв. Поддържа иска и моли да бъде уважен в този размер.

Претендира разноски съгласно списък.

В с.з. ответното дружество, ред. призовано, се представлява от упълномощен представител, който оспорва предявените искове. Поддържа възраженията, направени с отговора на исковата молба. Моли при постановяване на решението съдът да се съобрази с действително претърпените вреди и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищцата, което според представената писмена защита било 70%. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80ГПК и писмена защита.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.12.2021г., около 15:30ч., в гр. Сливен, в ж.к. „Стоян Заимов“, на бул. „Бургаско шосе“, ищцата пресичала пътното платно на пешеходна пътека, когато била блъсната от лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № ********, управляван от Р. Й. К..

По случая е съставен констативен протокол с пострадали лица№ 348/10.12.2021г и образувано ДП № 1664/21г по описа на РП-Сливен, вх. № 6302/21 на РП-Сливен, за извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“НК.

С одобрено от съда споразумение по НОХД № 941/2022г по описа на РС- Сливен, подс. Р. Й. К., е призната за виновна в това,че на 10.12.2021г. в гр. Сливен, бул. „Бургаско 3 шосе“, до блок № 63 на ж.к. „Стоян Заимов“, на пешеходна пътека, при управление на МПС- лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № ********, нарушила правила за движение по пътищата, а именно: чл. 20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.21 ал.1 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и чл. 119 ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост причинила средни телесни повреди на С. С. Х., на 75 години, от гр.Сливен, изразяващи се в счупване на шийката на бедрената кост на десния крак, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник; счупване на ръба на левия ацетабулум и долното рамо на лявата пубисна кост, довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник; счупване на тялото на първи лумбален прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на снагата – престъпление по чл.

343 ал.3 предл. последно, б.“А“, предл.2 вр. с чл. 343 ал.1 в.“б“ предл.2, вр. с чл. 343 ал.1 НК, за което е осъдена на 11 месеца лишаване от свобода при условията на чл. 66 ал.1 НК и 1 година и 2 месеца лишаване от право да управлява МПС.

По отношение на лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № ******** е сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите” начална дата на покритие 31.12.2020г., крайна дата на покритие 31.12.2021 г.

На 29.12.2021г. ищцата депозирала до ответника писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди, по която била образувана щета № 43072952100315.

С писмо от 05.01.2022г застрахователят изискал допълнителни документи, с които ищцата не разполагала и до настоящия момент не й е определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди.

По делото е изготвена САТЕ за установяване механизма на настъпване на ПТП, който е следния: лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ********, управляван от Р. К. се движил в гр. Сливен, по бул. „Бургаско шосе“ в посока към изхода на гр. Сливен, със скорост на движение около 53 km/час . Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието, в лявата част на платното за движение, при валеж от дъжд и мокра пътна настилка.

Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение е била около 41 метра.

В същия момент, в дясно от платното за движение, по пешеходната пътека, предприела пресичане ищцата със скорост на движение от около 5,4 kм/час, което е горна граница на спокоен ход.

В момента на навлизането й на платното за движение, лекият автомобил е бил на около 40 метра от мястото на удара. Скоростта на движение на ищцата е била относително постоянна по време на пресичане на платното и около 5.4 км/ч. В момента на навлизане на пешеходката на платното, водачката на лекия автомобил е предприела спиране. Тя реагирала своевременно на опасността и към момента на навлизане на пешеходката на платното за движение. С действията си ищцата навлязла в опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение и спрямо момента на навлизане на платното за движение.

4

Настъпил удар между лявата предна част на автомобила и страничната лява част на пострадалата ищца, при което тя е паднал напред и наляво спрямо посоката на движение на автомобила.

Мястото на удара е на 2.8 метра след мерната линия на ориентира и на 5 метра вляво от дясната граница на платното за движение, гледано спрямо посоката на движение на автомобила.Общият изминат път от ищцата , от мястото на навлизането и на платното до мястото на удара, е 5 метра.

Водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме ищцата при предприетото от нея навлизане на платното за движение и пресичане по пешеходната пътека.

Той е възприел опасността на около 40 m от мястото на удара. Възприел е опасността своевременно, но ищцата е навлязла в опасната зона за спиране на автомобила спрямо момента на навлизането на платното.

Техническата причина, довела до възникването на ПТП според експертното заключение е технически неправилното поведение на водача на автомобила спрямо предприетото пресичане на платното от пешеходеца по пешеходната пътека.

Технически правилно е водачът да намали скоростта на движение или спре, за да пропусне стъпилата на пешеходната пътека пешеходка.

Технически правилно е също водачът на автомобила да се съобрази с пресичането на платното за движение от възрастен и немощен човек, който се движи бавно, като подбере скорост на движение, която му позволява да спре преди пешеходната пътека.

Съгласно заключението на САТЕ, ищцата е имала възможност да възприеме автомобила, неговата скорост на движение и положение, да го изчака да премине и една тогава да предприеме пресичане.

В резултат на удара, ищцата получила съчетана травма , травматичен шок, фрактура на тялото на първи лумбален прешлен ; фрактура на таза- ляв ацетабулум ; фрактура долния клон на лява пубисна кост, фрактура на шийката на дясна бедрена кост.