Решение № 1733 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1733 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110146909 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 срещу Д. А. Я..

Ищецът твърди, че между него и ответника са били сключени няколко броя договори. На 17.07.2023 г. сключили Договор за услуга Yettel TV с номер на услуга +TV17822380868376 за срок от 24 месеца с промоционален месечен абонамент за първите 6 месеца в размер на 0,50 лв., месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 17,00 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 26,99 лв. Сочи, че ответникът не изпълнил задълженията си за периода 17.07.2023г. - 24.09.2023г., поради което му била начислена неустойка в размер на 124,74 лв. Посочва, че на 17.07.2023 г. е бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ за срок от 24 месеца с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 29,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 49,99 лв. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си и по този договор за периода 17.07.2023г. 24.07.2023г., в резултата не което му била начислена неустойка в размер на 140,24 лв. На същата дата 17.07.2023г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +************, мобилният оператор предоставил на ответника устройство марка ZTE Blade АЗЗ+ 64GB Black на преференциална цена. Посочва, че в резултата на неизпълнение на задълженията на ответника му е начислена сумата в размер на 280,39 лв., представляваща част от направената отстъпка за мобилното устройство. На същата дата 17.07.2023г. между страните е бил сключен Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +************* за срок от 24 месеца с промоционален 1 месечен абонамент за първите 6 месеца в размер на 0,50 лв., месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 15,99 лв, и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 19,99 лв. По този договор ответникът също не изпълнил задълженията си в периода 17.07.2023г. - 24.09.2023г., поради което му е била начислена неустойка в размер на 92,07 лв. За процесните задълженията са били издадени следните фактури: фактура

№

7354050109/25.07.2023г., фактура

№

7355160089/25.08.2023г., Фактура № 7356413245/25.09.2023г., фактура № 7359109246/25.11.2023г. С оглед гореизложеното моли за съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 46,75 лв., представляваща задължения за предоставени и незаплатени от ответника услуги, 280,39 лв.- неустойка представляваща отстъпка от цената за мобилно устройство Blade АЗЗ+ 64GB Black за предпочетен номер +************, както и сумата в размер на 357,05 лв., представляваща начислени неустойки за неизпълнение на договорите от ответника или общо сумата в размер на 684,20 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1093/2025 г. по описа на Районен съд – Петрич.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е бил в договорни отношения с ответника и да е ползвал услугите му.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Правна квалификация:

Предявени са кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 92 ЗЗД.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на валидни облигационни отношения между него и ответника, възникнали от описаните договори за предоставяне на мобилни услуги; 2. че е бил изправна страна по договорите, т. е. изпълнил е задълженията си по тях, предоставял е мобилни услуги; 3. прекратяването на договорите по вина на потребителя, размера на дължимите абонаментни такси и използваните услуги.

По иска за неустойка ищецът следва да докаже, че е между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договора за мобилни услуги, че в договора за мобилни услуги е включено неустоечно съглашение, съгласно което при неизпълнение на задължението на ответника и предсрочно прекратяване на договора по негова вина същият дължи заплащане на неустойка в претендирания размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи положителния факт на плащането на дълга.

2

По основателността на иска:

Съдът намира иска за основателен единствено по отношение на сумите за абонаментни такси/абонаментни такси и използвани услуги, като намира че останалите претендирани суми се основават на неравноправни клаузи в сключен с потребител договор.

По отношение на неустойката при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги:

Според клаузата в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Месечния абонамент, приложим в случая според договора е най-високия месечен абонамент според условията на плана.

Посочено е, че потребителят дължи част от разликата между стандартната цена на предоставеното устройство за ползване, съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Според съда клаузата, предвиждаща неустойка, макар претендирана в трикратен размер, е неравноправна поради следните причини:

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение.

С оглед посочените критерии съдът счита, че процесната договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуги абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече развален договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да се престира от негова страна, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл - решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за 3 дължимостта им нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.

От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.

Следва да се добави, че клаузата за неустойка противоречи на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици".

Съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на същата, а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, че начина по който се формира същата, остава неясен за потребителя. В процесния договор и представените приложения към него не се съдържа ясна информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на 4 неустойката. Неясно остава и кои конкретни услуги включва тази такса и как е формирана.

В заключение, неустойката по договора е недължима и иска за нея следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Горните съображения на съда са относими и за претендиранеите неустойки по договора за телевизия, както и за този за интернет.

По отношение на калкулираната сума на основание неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство:

С тази клаузи заявителят се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка е неравноправна, противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство.

Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа на справедливост при нея изхожда от обстоятелството, че лизинговата вещ не е станала собственост на лизингополучателя, за да се дължи обезщетение, съизмеримо с действителната цена на устройството - предоставено е само неговото ползване (в този см. решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.).