Решение № 4022 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4022 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110175335 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на с, ЕИК ** срещу Н. В. М., ЕГН **********, с която с е предявило срещу Н. В.

М. установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено, че Н. В. М. дължи на с суми, както следва: 1/ сумата от 1513,50 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № * от 31.01.2023 г., сключен между „с” о, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума на 17.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н.

В. М., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 2400,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № * от 31.01.2023 г., сключен между „с” о, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането;

2/ договорна лихва в размер на 466,08 лева за периода 31.01.2023 г. – 01.01.2024 г.; 3/ лихва за забава в размер на 463,01 лева за периода 01.05.2023 г.

1

– 01.08.2024 г.; 4/ сумата от 1186,00 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение и 5/ сумата от 600,00 лева, представляваща неустойка за забава. На 17.09.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 2400,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № * от 31.01.2023 г., сключен между „с” о, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 466,08 лева за периода 31.01.2023 г. – 01.01.2024 г.; 3/ лихва за забава в размер на 463,01 лева за периода 01.05.2023 г. – 01.08.2024 г., като в останалата част заявлението е отхвърлено. Заповедта е връчена на длъжника на 15.10.2024 г., като в законоустановения срок от негово име е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 25.11.2024 г.. Исковата молба е подадена на 18.12.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, чрез Система за сигурно електронно връчване/.

Ищецът твърди, че с посочения договор за паричен заем № * от 31.01.2023 г., сключен между „с” о, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, е предоставило на Н. В. М. паричен заем в размер на 2400 лева, който следвало да бъде върнат на 01.01.2024 г. Посочва, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора.

Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 1513,50 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № * от 31.01.2023 г., сключен между „с” о, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума на 17.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника Н. В. М., ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба, с който се признава 2 предявеният иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР.

По иска с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи следните факти:

1) наличието на валиден договор за паричен заем № * от 31.01.2023 г., сключен между „с” о, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника Н. В. М., ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба, с който се признава предявеният иск.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение, съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

3

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът в отговора си на исковата молба е заявил, че признава иска и счита, че дължи претендираната сума. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в съдебното заседание, проведено на 10.03.2025 г.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

Следователно предявеният иск, като основателен, следва да бъде уважен.

Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния разноски в производството по делото, доколкото макар да признава предявените искове, ответникът е дал повод за образуване на настоящото производство, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

По така изложените съображения на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следва сумата от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното 4 производство по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

От името на ищеца се претендират разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от 45,06 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

От името на ответника се претендира адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в заповедното производство по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.10.2024 г., сключен между Н. В. М. и адвокат С. Д. Д., за изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл.

36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвоката предоставил на ответника безплатна правна защита в заповедното производство, следва да се определи възнаграждение в размер на 200,00 лева.

Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, ищецът „с” о, следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат С. Д. Д., сумата от 109,07 лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ на ответника в заповедното производство пред СРС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения, по реда на чл. 422 ГПК 5 вр. чл. 415 ГПК, от името на с, ЕИК ** срещу Н. В. М., ЕГН **********, иск с правно чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, че Н. В. М. дължи на с сумата от 1513,50 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № * от 31.01.2023 г., сключен между „с” о, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума на 17.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

ОСЪЖДА Н. В. М., ЕГН ********** да заплати на с, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производството пред СРС.

ОСЪЖДА Н. В. М., ЕГН ********** да заплати на с, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 45,06 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

ОСЪЖДА с, ЕИК ** да заплати на адвокат С. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, сумата от 109,07 лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ на ответника в заповедното производство пред СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.