Определение № 196 от 14.05.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Смолян, 10.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500003 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248 ГПК

Постъпила е молба с вх.№1024 /15.03.2024г от адв. М. В.

М.,пълномощник на С. Д. В..Твърди че с решение № 51 от 08.03.24 постановено по В.гр.д № 3/2024г., по описа на Окръжен съд Смолян е потвърдено първоинстанционното съдебно решение, но въззивният съд е пропуснал да му присъди адв. възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС, на основание чл.38 от ЗА, за безплатно представителство на доверителят м у във въззивното производство.Моли въззивният съд да обърне внимание ,че по делото има доказателства ,че представлява доверителката си безплатно, за което свидетелства и предоставения по делото ДПЗС, както и списъкът на разноските, както и че е регистриран по ЗДДС, за което м у е издадено от Национална агенция за приходите удостоверение за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023г.,че е регистрирано по ЗДДС, лице. Сочи ,че в този смисъл има вече установена съдебна практика на ВКС,в която се приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ЛЛС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Поради тва счита ,че върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 З А д в . Счита ,че редоставените от 1 процесуалния представител - адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Счита ,че ако се приеме противното, регистрираните по 3ДДС адвокати се поставят в понеблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС, тъй като с изплащането на ДДС ще получат с 20% по-малко по размер адвокатско възнаграждение.Моли в този смисъл да бъде изменено решение № 51 от 08.03.24 постановено по В.гр.д № 3/2024г., по описа на окръжен съд Смолян, в частта за разноските, и да осъди насрещната страна да м у заплати адв. възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.

№1203/27.03.2024г от „Бигбанк АС „ банка гр.С. чрез юриск.Н. Д. ,който поддържа становище ,че молбата по реда на чл.248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Твърди ,че по поставения въпрос има образувано преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз от страна на Софийски Районен съд, доколкото е налице спорна практика на ВКС и твърдението на адвокат М., че практиката е „трайно установена“счита ,че не отговаря на истината.Както е посочено в преюдициалното запитване към СЕС, в българското законодателство са транспонирани изискванията на Директива 2006/112/ЕО и Република Б. се е възползва от принципа за освобождаване от облагане с ДДС върху доставка на услуги от адвокатиаргументът е, че безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директивата.Счита ,че е налице практика на ВКС и от 2023 година в подкрепа на нашите аргументи- сочи Определение 917/02.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г,Доколкото въпросът дали предоставянето на безплатна правна помощ подлежи на облагане с ДДС се явява неизяснен категорично до произнасянето на СЕС по образуваното преюдициално запитване с номер С-744/23, при произнасяне на СЕС, че върху предоставената безплатна правна помощ не се начислява ДДС, то изменяне в тежест на Банката на постановените съдебни решения по В.гр.д. № 3/2024 по описа на Окръжен съд- Смолян и грд. 333/2023 по описа на Районен съд[1]Смолян в частта за разноските счита ,че би нарушило принципа на справедливост и би довело до неоснователно обогатяване на адв. М. и неспазване на установеното в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от страна на съда.Моли в този смисъл да се произнесе въззивният съд .

Смолянският окръжен съд намира ,че молбата по реда на чл.248 ГПК се явява процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител ,в законният срок и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Смолянският окръжен съд констатира ,че при постановяване на решение №51/08.03.2024г по в.гр.д. №3/2024г е пропуснал да се произнесе 2 относно разноските ,за процесуално представителство от страна на адв.М. М. като пълномощник на С. Д. В. Както в първата инстанция така и пред окръжен съд- Смолян е представлявана безплатно от адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което ще следва да бъде допълнено решението като на основание чл.38, ал.2 от ЗА ще следва Бигбанк АС –клон Б. да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на С. В. - адв.М. М. адвокатско възнаграждение в общ размер на 480 лв. с ДДС, съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за двата обективно съединени иска.

Съгласно чл. 2, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 38, ал.2 ЗА полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда. Съгласно параграф 2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адв. възнаграждения за регистрираните по ДДС /какъвто е настоящия случай/адвокати ,дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение .В настоящото производство съдът не извършва преценка за наличието на основанието, на което е оказана безплатната правна помощ, доколкото е обвързан единствено от условията, посочени в ал.2 на чл.38 ЗА, които в случая са налице. В този смисъл е определение №395/09.07.18г. по т.д.№1314/18г. на ІІ т.о. на ВКС.

В решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, е дадено тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕФС, според което, национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв . и чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която, не може да се договаря по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, съответно съдът не може да присъди по-нисък размер от този по наредба, приета от професионална организация на адвокатите, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Въз основа на това е изведено, че преценката на националния съд за размера на възнаграждението следва да е според правната и фактическа сложност на делото, без съдът да е ограничен от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

Въззивната инстанция счита, че в настоящия случай е налице несъразмерност на защитимия интерес. Предявени са два иска за нищожност на сключения между страните Договор за кредит от 26.01.2022г.,съдържащи уговорки за плащане от страна на кредитополучателя на допълнителни услуги „ Такса ангажимент „ -150 лева и „Такса уведомяване „ в размер на 5.00 лева месечно или общо 585 лева за 117 месеца

Предвид ниската стойност на материалния интерес, липсата на особена фактическа и правна сложност, тъй като се касае за спор, по който има вече установена съдебна практика, липса на многобройни и усложнени процесуални действия, ще следва за въззивната инстанция да бъде осъден „Бигбанк АС-клон Б. „да заплати в полза на адв. М. М. разноски представляващи адв . възнаграждение 480 лева с ДДС

С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС се приема, че приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба 3

№1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени.

Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.

101, пар. 1ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, включително когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.

101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. в хипотеза на чл. 38, ал. 2 ЗАдв . при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Настоящият съдебен състав споделя виждането относно начина, по който се определя от съда възнаграждението на адвоката - следва да се приложат критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и 4 пропорционалност.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че съдът не следва да бъде ограничен нито от посочените в НМРАВ минимуми на адвокатските възнаграждения, нито от разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от тази Наредба. С оглед ниската стойност на защитимия интерес, липса на фактическа и правна сложност на делото, както и че се касае за спор, по който е налице вече установена съдебна практика, и най-вече при спазване на принципа за разумност и пропорционалност, на пълномощника на С. Д. В. следва по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА да бъде определено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в общ размер на 480 лева с ДДС.