Решение № 18 от 12.02.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. К., 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20265100500004 по описа за 2026 година

С решение № 160 от 07.11.2025 г., постановено по гр. д. № 279/2025 г., Районен съд – К. е К. е осъдил ПРБ да заплати на Ю. Н. А. сумата в размер на 2 000 лeва, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което образуваното наказателно производство е било прекратен, тъй като не съставлява престъпление, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Недоволен от така постановеното решение е останала ПРБ, която го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че ищецът не е привличан като обвинаем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, а изразът „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува в тесния му наказателно – процесуален смисъл, а не широко за нуждите на специалния деликт. Счита се, че всички твърдени вреди са пряк резултат от действия на трето на спора лице – МВР, извършени в рамките на административно производство.

Увреждащите дйствия не били разпоредени от Прокуратурата, поради окето и 1 тя не е сдтрана в материалното правоотношение и не е пасивно легитимирана да отговаря за вредите от провеждането на неточен тест за наркотици, съставяне на АУАН и налагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца“ и „временно отнемане на СУМПС“. Не били ангажирани доказателства за търпени от ищеца каквито и да са вреди, който да са в пряка причинно – следствена връзка с дейност на Прокуратурата. Не били събрани и доказателства за конкретни увреждания на психичното и физическото състояние на ищеца. Поради изложеното, се иска въззивният съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявеният иск. Прави алтернативно искане за намаляване на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемия Ю. Н. А., чрез адв. Н.

М., е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурлата.

В съдебно заседание въззивникът, представляван от прокурор от Окръжна прокуратура – К., поддържа въззивната жалба, както и искането за намаляване на присъдения размер на обезщетението за неимуществените вреди. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение се прави възражение за присъждане на по-малък размер.

В представена по делото молба, процесуалният представител на въззиваемия – адв. Н. М., излага съборлажения за неоснователност на въззивната жалба. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура – К. като контролираща страна, на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, не се представлява.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, което има интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебно проверка на обжалваното решение, въззивната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, като 2 относно правилността на същото е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Ю.

Н. А. против ПРБ иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на образувано досъдебно производство № 114/2024 г. по описа на РУ – К. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с влязло в сила постановление от 22.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

От приетото като доказателство досъдебно производство № 114/2024 г. по описа на РУ – К. се установява, че същото е образувано на 29.11.2024 г., на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, за това, че на 29.11.2024 г. в гр. К. водача Ю.

Н. А. управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с рег.№ *******, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средсттво Дрегер „Дръг – тест 5000“, който отчел наличие на бензодиазепам.

От фактическа страна по делото е установено, че на 29.11.2024 г. около 15.30 часа ищецът Ю. Н. А. е управлявал в гр. К. личния си лек автомобил марка „Мерцедес “, модел „Е 270“, с рег.№ *******, когато е спрян за проверка от служители на РУ – К., по време на която е тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“, отчело положителен резултат за наличие на бензодиазепини. Съставен му бил АУАН серия GA № 1412771/29.11.2024 г., иззето му било СУМПС №*********, свидетелство за регистрация на МПС №********* и 2 броя регистрационни табели №*******. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 290026 и 8 броя холограмни стикери. Придружен бил от полицейски служител до ФСМП гр. К., където са му взети кръв и урина за изследване за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози в организма му, които били изпратени до НИК към МВР, Център за експертни криминалистични изследвания, за извършване на специализирана токсикохимична експертиза. В последствие бил отведен в РУ – К., където със заповед рег. № 1947-251/24.07.2023 г. бил задържан за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за това, че е извършил престъпление по 3 чл. 343б, ал. 3 от НК. Установява се също така, че по отношение на ищеца са били наложени 2 броя принудителни административни мерки: „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца“ и „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В хода на разследването Ю. Н. А. е разпитан в качеството на свидетел.

Съгласно заключението на експертизата, в предоставените за изследване кръвна проба и проба от урина, взети от ищеца, не било установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения към чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.

С Постановление от 22.04.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – К., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 114/2024 г. по описа на РУ – К., образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради това, че деянието не представлява престъпление.

Разпитаният по делото свидетел Н. Ю. А. – баща на ищеца, сочи, че след като взели СУМПС на сина му всеки ден го карал с кола до К. за да отиде на работа. Свидетелства, че в тези месеци сина му се променил много, не говорил нищо, затворил се в себе си, приятелите му се отдръпнали от него.

Преди това всичко било нормално, излизал навън с приятели, постоянно се събирали.

По делото е разпитан като свидетел Х.А.А. – съсед на ищеца, който установява, че в цялото село говорили, че е употребил наркотични веществао, хората започнали да странят от него, приятелите му също. След този случай баща му го карал всеки ден до гр. К. защото му е била взета книжката (СУМПС). Сочи, че след случилото с него ищецът се променил много, станал затворен, не контактувал с никой, не се събирал с приятелите в селото, стоял си в къщи при семейството, бил много разочарован. Преди това бил контактен, говорил с всички.

При така установената безспорна фактическа обстановка, първоинстанционният съд е формулирал правни изводи, които се споделят и от въззивния съд, който по силата на чл. 272 от ГПК препраща към тях, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав 4 приема следното:

Основателността на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление; 2) лицето да бъде оправдано по така повдигнатото обвинение или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 3) да е претърпял вреди; и 4) между незаконното действие на правозащитните органи и вредите (неблагоприятните последици) да е налице причинно-следствена връзка.

В съдебната практика, обективирана в решение № 35 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., решение № 50009 от 08.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 932/2022 г., решение № 341 от 05.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г. и др., се приема, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Приема се, че когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, като и без да е повдигнато обвинение, извършените процесуални действия спрямо увреденото лице създават за него несъмненото усещане, че се явява единственият възможен извършител на престъпното деяние, предмет на разследване.

В настоящия случай ДП № 114/2024 г. по описа на РУ – К. е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – със съставяне на протокола за разпит на свидетел като първо действие по разследването. Ищецът не е привлечен като обвиняем по реда на чл. 219 от НПК, но извършените по образуваното наказателно производство процесуални действия са били насочени спрямо него. Именно същите са създали у ищеца усещането, че се явява единственият възможен извършител на престъпното деяние, предмет на разследването, което впоследствие е било прекратено поради липса на извършено 5 престъпление.

Неоснователно е и възражението, че Прокуратурата не носи отговорност за вреди, понеже същите не са резултат от нейни действия, а от действия на органите на МВР. Следва да се отбележи, че при наличие на образувано наказателно производство, на прокуратурата, съгласно чл. 127, т. 1 от КРБ и чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК е предоставена функцията по контрол за законността, ръководството и надзора на разследваното. Тази функция на прокуратурата не зависи от начина, по който е сложено началото на наказателния процес и отговорността й не може да бъде изключена поради това, че досъдебното производство е образувано с акт на разследващ орган по чл. 212, ал. 2 от НПК , а не с прокурорско постановление по ал. 1. Още повече, че разследващият орган има задължение за незабавно уведомяване на прокурора относно извършеното от него първо действие по разследването – чл. 212, ал. 3 от НПК, след което наблюдаващият прокурор упражнява правомощията си по ръководство и надзор. В случая разследващият орган е изпълнил задължението си по чл. 212, ал. 3 от НПК, като с писмо от 02.12.2024 г. е уведомил Районна прокуратура – К. за образуваното на ДП № 114/2024 г. по описа на РУ – К., след което наблюдаващият прокурор е поддържал висящността на процеса, като е удължавал два пъти срока на разследването по реда на чл. 234, ал. 3 от НПК.