Решение № 104 от 22.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Пловдив, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330206492 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 142/22.02.2023г. на Зам. кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, упълномощен със Заповед 22ОА-231/01.02.2022г. на Кмета на Община – Пловдив, с което на П.

Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, на основание чл. 43, ал.3 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив /Наредбата/, е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.4, ал.4, т.1 от /Наредбата/.

Жалбоподателят П. Т. Т., лично в жалбата си , а и чрез адв. К. негов пълномощник , иска от съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание от представител по попълномощие, а същата депозира писмено становище, в което оспорва жалбата и развива доводи, че „зелени площи“ е понятие със широко значение и когато площта е видимо затревена то за нарушителя е ясно, че извършва нарушение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършена проверка от свид. Г. К. Д., на длъжност *** при *** 1

Р У П Пловдив, било констатирано,че на 12.12.2022г. около 22:50ч в гр.

Пловдив, на бул. „Марица“ № 21 МПС „Фолксваген“ с рег. № *** било паркирано върху зелени площи.

Съставил неприсъствен фиш №

0002452423 от 12.12.2022г., който залепил на стъклото на процесния автомобил. На 16.12.2022 г. от жалбоподателя била подадена жалба , с която оспорва издадения неприсъствен фиш, поради което е бил съставен процесния АУАН 000542/09.02.2023г., в присъствие на нарушителя, който отразил своите ,че има възражения ,без да ги конкретизира и получил екземпляр от същия.

В резултат на съставения АУАН било съставено атакуваното НП 142/22.02.2023г., с което Т. бил наказан с глоба в размер на 50 лв.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на писмените доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на свид. Г. К. Д.. Същият потвърждава констатациите изложени в АУАН. Потвърждава, че процесното място е точно там, където е разделителната линия на платната за движение върху нея, представляващо зелени площи.По време на разпита му се предявиха както представените по делото ситуационен план на част от уличната регулация на бул.Марица южно от кв.569 по рег.план на Пета градска част гр. Пловдива, а така също е представеното от юрск.К. извадка от ПУП -план за регулацията на кв.Захарна фабрика и кв.Тодор Каблешков в участъка на бул.Марица №21 .Като в показанията си същия направи категорично изявление ,че представения от представителя на въззимваемата страна ПУП ,касае другия участък след моста ,от западната страна моста и съответно това не е процесния участък ,където е паркиран автомобила. Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочения свидетел тъй като същите са ясни,точни и последователни.Също така са съответни на писмените доказателства по делото.По отношение на представеното такова писмено доказателство , обаче от страна на въззиваемата страна , а именно ПУП план за регулацията на кв.Захарна фабрика и кв.Тодор Каблешков в участъка на бул.Марица №21 ,същото остава извън кръга на писмените доказателства ,тъй като посоченото писмено доказателство не касае участъка ,в който е бил паркиран процесния автомобил.

От правна страна, съдът намира следното: Видно от приложените по преписката оправомощителни Заповед № 22ОА-231/01.02.2022г. и Заповед № № 22ОА-2001/30.08.2022г., фиш, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Спазени са и сроковете по чл.34 от АУАН. Актът правилно е съставен на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН в присъствие на нарушителя.

Спорният момент по настоящето дело е дали мястото ,където е бил паркиран автомобила на Т. е зелена площ или не.

При анализа на доказателствата, съдът намира за безспорно установено вмененото на жалбоподателя Т. нарушение по чл.4, ал.4, т.1 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община 2

Пловдив, тъй като на процесната дата и място е паркирал лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *** върху зелени площи, представляващи разделителната линия на платната за движение. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на свид. Д..В тази връзка следва да се обсъди представения ситуационен план на част от уличната регулация на бул.Марица южно от кв.569 по рег.план на Пета градска част гр.Пловдив.Действително същия касае регулацията , а не се отнася до съответните зелени площи.Но ,независимо от това същия спомага да се определи и онагледи мястото на паркиране на въпросната дата от Т..В допълнение с този ситуационен план се потвърждава разделителната линия, за която пояснява актосъставителят .И на която е имало зелени площи.

На следващо място самото авторство на извършеното нарушение също е доказано. Жалбоподателят Т. е ангажиран като собственик на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП.В декларацията от 09.02.2023г същият е посочил, че не помни кой е управлявал личния му автомобил в процесното време и място,поради което и именно той се явява автола на деяниетно и именно на него се издава АУАН и НП.

Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво деяние е ангажирана отговорността му. Настоящият съд не споделя довода,че посочената правна норма е неприложима,тъй като има специална такава по ЗДвП.напротив правилно е приложена и материалната норма, доколкото нарушената разпоредба от Наредбата на Община Пловдив урежда състав на нарушение, който липсва в ЗДвП и не повтаря вече съществуваща нормативна уредба от по-горен ранг, касаеща точно зелени площи

Законосъобразно и правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.43, ал.3 от Наредбата, която предвижда глоба от 50 лева за нарушителите на забраната на чл.4, ал.4 от Наредбата. Наложеното наказание е във фиксиран размер, предвиден от законодателя, поради което не подлежи на ревизиране от страна на съда. Самата разпоредба не попада в кръга от норми, обявени за нищожни с Решение № 2273 от 06.03.2023г. на ВАС по адм.д. № 3737/2022г. и намира приложение за извършеното в настоящия случай нарушение. На следващо място липсва и описаното от страна на пълномощника на жалбоподателя несъответно описание на нормативния акт ,който е нарушен.Тъй като и в АУАН и в НП същия е описан по правилния начин.Пълномощникът на жалбоподателя споменава,че в издадения първоначално неприсъствен фиш ,и НП- нормативния акт е описан по различен начин.Следва да се отбележи ,че извън контрола на съда остава този първоначален фиш и пропуските и несъответствията в него не подлежат на съдебен контрол и не влияят върху издаденото и оспорвано НП.

Настоящият съд не намира,че в конкретния случай зелената площ намираща се върху разделителната ивица на пътното платно не отговаря на описаното в чл.61 от ЗУТ и в този смисъл не следва да бъде възприемана като такава,както и не се съгласява с извода за несъставомерност на деянието.

3

Също така не са налице и предпоставките по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава на други нарушения от същия вид.

Като правния извод ,която се налага е ,че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

По разноските

При този изход на производството и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и имуществения интерес, съдът счете, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна за процесуалното представителство на последната, следва да е в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.27е от Наредбата за правната помощ размер, а именно 80 лева.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 142/22.02.2023г. на Зам. - кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, упълномощен със Заповед 22ОА-231/01.02.2022г. на Кмета на Община – Пловдив, с което на П. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, на основание чл. 43, ал.3 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив /Наредбата/, е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.4, ал.4, т.1 от /Наредбата/.

ОСЪЖДА П. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, да заплати на Община Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за осъществена в настоящото производство юрисконсултска защита

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4