Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 306 от 11.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 391/2022
Вид
Решение № 306
Подписан
11.08.2023
В сила
22.07.2024
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Елисавета Георгиева Деянчева

Цитирани разпоредби

  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Кюстендил, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221500500391 по описа за 2022 година

Т. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. *** обжалва Решение № 385/30.05.2022 г. постановено по гр.д. № 1881/2021 г. на КнРС, с което е допусната делба между нея и П. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ***, при равни права за всяка една от тях, а именно по ½ ид. част от правото на собственост по отношение на дял I, б.“аа“ от първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Кюстендил, ул. ***, представляващ целия първи етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по Кадастралните карти и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 год. на Изпълнителният директор на АГКК- София, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-337249-26.08.2015 год., изд. от СГКК[1]Кюстендил, с административен адрес на имота: гр. Кюстендил, п.к. 2500, ул.

***, етаж 1 /първи/, с площ за целия етаж: 84 кв.м., определен в Протокол от 19.06.1961 год., постановен по гр. д. № 2765/1961 год. на КНС, представляващ по съдебен протокол северозападната стая, ведно с верандата до нея, обособено като самостоятелна част от жилище - преустроена веранда в хол, с достроени баня с тоалетна, външно стълбище и тераса, с площ на този в дял от 39.3 кв.м.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че с определение по гр.д. № 1871/2015 г. по описа на КРС съсобствеността между страните е прекратена със съдебна спогодба, като в неин дял са поставени 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Кюстендил, ул. ***, целият с площ 457 кв.м., ведно с описаните други постройки на допълващо застрояване, както и самостоятелен обект в сграда № 1, с 1 идентификатор ***., разположена в недвижимия имот, със застроена площ 84 кв.м. Сочи се, че вследствие на съдебната спогодба ищцата е получила друг недвижим имот, както че е било заплатено за уравняване на дяловете. Иска се решението на районен съд да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. И.

К., чрез адв. Д. З., с който се оспорва основателността на жалбата. Иска се съдът да приеме, че решението на районен съд е правилно, поради което да го потвърди.

Заявява се, че ответницата е придобила 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, съгласно протокол за делба от 19.09.1961 г., както и върху дял II[1]североизточната и югоизточната стаи от етажа, от сутерена- североизточната стая, както и целия зимник, имащ югоизточно изложение, половината от държавника и югоизточния клозет, както и югоизточната половина от кокошарника, построени в двора, половината общи части от общите части на жилищната къща и постройки.

Твърди се, че предмет на делба между страните е бил първият жилищен етаж, но само за дял II от съдебния протокол по гр.д. № 2765/1961 г. по гр.д. № 2765/1961 г. по описа на КНС, който дял е обособен като североизточна и югоизточна стаи от етажа, с площ 44,70 кв.м. Сочи се, че дял I, б. “аа” от първия етаж, описан в делбения протокол от 1961 г. не е бил предмет на съдебна или доброволна делба между страните.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл. от ГПК, подадена е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:

Пред районен съд е бил предявен иск за делба на Дял I, б.“аа“ от първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Кюстендил,ул.***, представляващ целия първи етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, определен в Протокол от 19.06.1961 год. ,постановен по гр.д.№ 2765/1961 год. на КНС,представляващ /по съдебен протокол/ северозападната стая ведно с верандата до нея, обособено като самостоятелна част от жилище /преустроена веранда в хол с достроени баня с тоалетна/, външно стълбище и тераса,с площ на този дял от 39.3 кв.м.

С обжалваното решение, районен съд е допуснал до делба между страните при равни права процесния имот, приемайки, че е съсобствен.

По делото не се спори, а и от представеното Удостоверение за наследници № 1027/02.07.2021 г. се установява, че Т. И. В. и П. И. К. са наследници по закон на М.М.

В., б.ж.на гр.Кюстендил, починала на 19.04.2011 год. и на И.П.В., починал на 22.10.2013 г.

Видно от приложената съдебна спогодба постигната по гр.д. № 2765/1961 год. по описа на Кюстендилски народен съд, /дял 2-ри/ наследодателката на страните е получила в дял и изключителна собственост: 1/2- ид.ч. от правото на собственост на терена на парцел X, отреден за имот с пл.сн. №3823 от кв.267 по плана на гр.Кюстендил, от построената в същия парцел жилищна сграда- североизточната и югоизточната стаи, от сутерена- североизточната стая, както и целия зимник, половината от дърварника и югоизточния клозет, югоизточната половина от кокошарника, построен в двора, както и половината идеални части от общите части на жилищната къща и постройки описани по-горе. От същия протокол /дял I-ви/ се установява, че Х.М.А. е станал изключителен собственик на другата половина от 2 собствеността на терена, както на северозападната стая, ведно с верандата до нея от етажа на жилищната сграда, от сутерена- северозападната стая, летната кухня от пристройката в двора построена в югоизточния край, половината от дърварника и североизточният клозет и североизточната половина от кокошарника. В същата спогодба всички съделители са се съгласили Х.М.А. да надстрои етаж на съществуващата сграда или да пристрои жилищно помещение от източната страна на къщата за своя сметка и да стане изключителен собственик на едно от дветепристройката или настройката, като наследодателката на страните М.М. А. се е съгласила да заплати дълга, който Х.М.А. е поел към сестра им М.М. А. в размер на 12 000 лв., а пък Х.А. от своя страна се е съгласил да не бъде собственик на северозападната стая и верандата до нея от етажа на жилищната сграда, предмет на делбата, при който случай М. А. оставала собственик на целия етаж от тогава съществуващата сграда.

Видно от съдебната спогодба, с която е приключило гр.д. № 1871/2015 год. по описа на КнРС, в дял и изключителна собственост на Т. И. В. е поставен ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.Кюстендил, ул. ***, с площ от 457 кв.м., номер от предходен план кв.267, парцел X, ведно с построената в същия парцел жилищна и др. постройки, съгласно Протокол за делба от 19.09.1961 год.- Дял II-рисевероизточната и югоизточната стаи от етажа, от сутерена- североизточната стая, както и целия зимник, имащ югоизточно изложение, половината от дърварника и югоизточния клозет, както и югоизточната половина от кокошарника, построени в двора, половината идеални части от общите части на жилищната къща и постройки.

Представен е Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 109, том III, рег.№ 4236, нот. дело № 421/2017 год. на Нотариус Н.М. с рег.№ 566, съставен въз основа на посочените по- горе съдебни спогодби.

От представената декларация с дата 21.03.1966 г. се установява, че М.М. В. /А./ се е съгласила брат Х.М.А. да построи и пристрои на къщата, находяща се в кв. 267, п.10, имот 3824 по плана на гр. Кюстендил съгласно представен от него план за утвърждаване на настройката и пристрояването.

Видно от приетото като обективно и компетентно изготвено заключение на съдебно- техническата експертиза, изготвено от вещото лице арх. А. А. е, че към настоящия момент първият етаж от сградата, част от който са обекти, предмет на съдебния спор, се състои от: три стаи, хол, предверие, баня с тоалетна и тераса, както и стълбище, водещо от сутерена към надстроените втори етаж и тавански помещения.

Описаните в дял I, б. „аа“ от Протокол по гр.д. № 27865/1961 г. помещенията са :

„северозападна стая и веранда до нея“. Към настоящия момент според вещото лице северозападната стая съществува във вида, в който е била към момента на подписване на протокола, а верандата сега е с променена ширина, като тази промяна е реализирана към момента на надстрояване на сградата, съгласно архитектурния проект утвърден на 24.03.1966 г.- предвидено е разбиване на южната фасадна стена на „верандата“ и изграждане на нова стена на разстояние 1.50 м. в южна посока от премахнатата стена.

Според вещото лице обектите, посочени в дял I, б. „аа“ от Протокол по гр.д. № 27865/1961 г. и тези, които са предмет на делбата не са идентични, като непроменена е само северозападната стая, а „верандата е с увеличена ширина и допълнително са изградени баня с тоалетна, предверие и тераса. Вещото лице заключава, че процесните обекти на делбата не отговарят на изискванията за жилище по чл. 40 от ЗУТ, доколкото не съдържат кухня или кухненски бокс.

В допълнителното си заключение вещото лице е посочило, че процесните 3 обекти на делбата, описани в дял I, б. „аа“ от Протокол по гр.д. № 27865/1961 г. не отговарят и на изискванията за жилище по §38 от СПНИНМ /отм./, доколкото не съдържат кухня или кухненски бокс и тоалетна. Според проекта, одобрен за преустройство на сградата от 1966 г. са посочени дяловете, записани в протокола от 1961 г., а първият етаж е посочен като едно жилище, като в обема на североизточната стая е предвидено изграждане на тоалетна и баня, което не е реализирано на място.

Предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът счита, че по делото не се доказа, че процесният имот- северозападна стая и веранда до нея, представлява самостоятелен обект на правото на собственост, поради което и не може да бъде предмет на делбата. Съображения:

Ищцата твърди, че съсобствеността върху процесния имот произтича от съдебна спогодба, обективирана в Протокол по гр.д. № 27865/1961 г. на Кюстендилския народен съд, съгласно която в дял на Х.М.А. са поставени северозападната стая ведно с веранда до нея / дял I-ви, б. „аа“/. От допълнителното заключение на съдебнотехническата експертиза безспорно се установи, че процесните обекти на делбата не отговарят на изискванията за жилище по §38 от СПНИНМ /отм/, доколкото не съдържат кухня или кухненски бокс и тоалетна. С Тълкувателно решение № 96 от 19.11.2971 г. на ОСГК е прието че при делба на заварени към 17.V.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища. В случая обаче следва да се има предвид, че този имот към настоящия имот не съществува във вида, който е описан в съдебната спогодба от 1961 г. Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза верандата е с променена ширина, като тази промяна е реализирана към момента на надстрояване на сградата, съгласно архитектурен проект утвърден през 1966 г. Установява се също така, че тя понастоящем от нея е обособен отделна стая- хол. При това положение, след като северозападната стая и веранда са преустроени и представляват част от първия жилищен етаж, то съдът приема, че те са загубили самостоятелния си характер, поради което не могат да бъдат обект на делбата.

От друга страна съдът приема, че посочените в дял I- ви, б. „аа обекти са изгубили самостоятелния си характер още със сключване на спогодбата от 1961 г. В раздел II от същата, една от уговорките е М.М. А. да заплати дълга на Х.М.А. към съделителката М.М. А., а пък той от своя страна да преотстъпи правото на собственост върху северозападната стая и верандата до нея, която да остане единствен собственик на целия етаж от тогава съществуващата сграда. Очевидно последиците от тази уговорка са настъпили, тъй като през 1966 г. тя е депозирала пред ГНС гр.