Решение № 14 от 06.02.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Златоград, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100445 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от С. С. В., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. Н.о, гр. Н.о, ул. „К.“ №*, чрез адв. Е.М.В., срещу О.Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А.С.“ №*, Булстат ****, представлявана от кмета Б.Р.К., за признаване за установено в отношенията между страните, че в границите на северната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, област С., О.Н., гр. Н.о, м. М. л.и; вид територия – Земеделска; категория – Осем; начин на трайно ползване – Пасище; площ 9092 кв. м.; стар номер - 005914, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***; ***;

***; ***, притежава и е собственик на реална част от него с площ от 2220 кв.м./първначално искът е предявен за площта от 6392 кв. м., като е допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК/.

Пълномощникът на ищеца сочи, че от 1992 г. и до настоящия момент в период по-дълъг от 10 години, ищецът упражнява фактическата власт по отношение на процесния имот без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и от който и да е било другиго.

Имотът е с ясно очертани граници и винаги се е владял от ищеца, които е получил владението от неговите родители, които са го владели от 50 г. на миналия век и през 1992 г. го дават на ищеца. Тук следва към владението на доверителя ми се присъедини и това на неговите праводатели.

Имотът е бил обработваема нива, която се е засаждала с различни 1 селскостопански култури, като от 8 г. е превърнат в ливада, която се почиства и коси ежегодно.

Процесната реална част от горния имот никого не е отнемана фактически от ищеца, както и от неговите праводатели.

При направена справка доверителя му установил, че процесният имот включително и неговата реална част е записан като стопанисван от О.Н. и попадащи в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ.

Твърди, че имотът никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, защото винаги е бил първо на праводателите на доверителя му- неговите родители, а след това на доверителя ми, а още по-малко О.Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.

Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът О.Н. сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана. Твърди, че имотът представлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и като такава е част от патримониума на О.Н..

В осз ищецът не се явява, представлява се от пълномощника адв.

ВЕЛКОВ, който поддържа иска.

Ответникът – редовно призован, не се представлява. От името на пълномощник е депозирана молба, с която поддържа отговора.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, владението представлява ,,упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя“. Външен, обективен признак на владението е упражняването на фактическа власт.

По делото са разпитани свидетелите З.Н. В., чийто показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, предвид роднинската им връзка с ищеца/ и О. И. М.

От показанията на свидетелите се установява, че имотът представлява ливада, с площ около 3-4 дка, според първия свидетел, а според втория около 3 дка. Сочат, че имотът се е ползвал първоначално от бащата на ищеца, като в него са засаждани селскостопански култури и тютюн. Свидетелите подробно описват имота, неговите граници, застрояване и начин на ползване.

2

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите са подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви.

В тях тя възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че имат ясна представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като собственик.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите. При оценката на показанията им настоящият състав съобрази факта, че свидетелят В. и ищеца са роднини.

Единствено на това основание обаче не може a priori да се отрече доказателствената стойност на показанията му, както и възможността да дава правдиви показания по делото. Процесуалният закон съдържа ясен регламент кои лица не могат да бъдат свидетели и съдът не може да поставя допълнителни ограничения като отхвърля достоверността на показанията на допустим свидетел само по съображения, че се намира в родствена връзка с ищеца, щом законът допуска това лице да бъде свидетел по делото.

Заинтересоваността и предубедеността на свидетеля не са субективни предположения, които да тежат отнапред върху дадено лице, единствено поради родствена връзка или близки отношения със страна по делото.

Напротив, касае се за конкретни факти, които като всеки друг факт в процеса, трябва да бъдат доказани, а не единствено предполагани.

Предубедеността на даден свидетел се доказва, като се установи недостоверността на твърденията му. Следователно да се отрече доказателствената стойност на показанията на свидетеля единствено по съображение, че е родственик с ищеца, но без да е установено показанията му да са недостоверни, би представлявало проява на предубеденост от страна на самия ръководно-решаващ орган.

Имайки предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са изключително подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях се възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец /както посочи от дете/.

Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите. Те не са оборени от нито едно доказателство по делото. Същевременно свидетелите не се опитват манипулативно да представят фактическата обстановка като преувеличават потребностите на ищеца. В заключение показанията на свидетелите се ценят като подробни и добросъвестно дадени, поради което се ползват с доверие от съда.

По делото е допусната и назначена СТЕ, заключението по която е неоспорено от страните и прието от съда като обективно, компетентно, в съответствие с поставените задачи.

Видно от същото, имотът не е бил отчуждаван с приключила отчуждителна процедура, не е бил коопериран.

3

Предвид това съдът намира, за установено, че ищеца е упражнявал фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10 години.

Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В случая от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищеца счита имота за своя собственост, придобита и предадена му от баща му.

При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по делото и субективният елемент на владението, поради което са налице кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на института на придобивната давност – упражнявано владение върху процесната площ за срок от повече от 10 години.

В настоящото производство ответникът, независимо от разпределената му доказателствена тежест, не ангажира доказателства.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и приети по делото писмени доказателства, заключение от СТЕ и събраните гласни свидетелски показания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.

Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).

При това положение, проследявайки във времето законодателната уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в сила на решението на Конституционния съд на Република България, т.е. един 4 ден след 07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.

Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69 ЗС и чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да бъде придобит на соченото основание от ищеца.

Негова е тежестта да докаже, че този имот попада в приложното поле на съществуващата забрана/ограничение по силата на закона. Обстоятелството, че имотът е включен в т.нар. ,,остатъчен фонд“ по чл.19 от ЗСПЗЗ не създава титул за собственост на насрещната страна. По делото липсват данни имотът да е бил одържавен, коопериран, включен в ТКСЗ или АПК.

Недоказано е твърдението, че имотът е общинска собственост, поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация, в който смисъл е Решение № 269/03.08.2012 г. на ВКС по гр. дело № 643/2011 г. на I г.о. ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Както вече се посочи, от приетото по делото заключение по СТЕ се установява, че не са налице данни имотът да е бил одържавен, респ. да е загубил статуса си на частен имот.

Във връзка с горното, в общинския поземлен фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ.

Ако имотът не подлежи на възстановяване по този ред, Общината не може да го придобие на основание чл. 19 ЗСПЗЗ ( в този смисъл е и съдебната практика - Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ВКС, II г.о.;

Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС- по чл. 290 от ГПК).

В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но които не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. Във връзка с горното, в общинския поземлен фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по този ред, Общината не може да го придобие на основание чл. 19 ЗСПЗЗ (вж. Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС- по чл. 290 ГПК ).

След като спорният имот не е бил внесен в ТКЗС, не са съществували пречки за придобиването му по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо него не е действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС (изм.), нито основанието за прекъсване на изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.