Протокол № 241 от 18.12.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 240/2024
- Вид
- Протокол № 241
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Пламен Ангелов Синков, Петя Иванова Петрова Дакова, Светла Миткова Цолова
Цитирани разпоредби
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 49, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 241 гр. Бургас, 17.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Синков
Членове:
Светла М. Цолова
П. Ив. П. Дакова при участието на секретаря П. Ефт. Помакова и прокурора Й. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от П. Ив. П. Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600240 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим С. Т. Р., се явява лично, редовно призован и с упълномощените защитници адв. М. Д. от АК-С. и адв. Т. Р. от АК-С..
Явяват се жалбоподателите частни обвинители А. А. С., А. А. Ч. и С. А.
Ч., редовно призовани.
Явява се и повереникът на частните обвинители – адв. А. Б. – преупълномощен от повереника адв. А. Б., редовно призован.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Г..
Съдът докладва постъпила на 17.12.2024 г. молба с вх.№ 12168 от адв.
А. Б.-пълномощник на С. А. Ч., А. А. С. и А. А. Ч., с която заявява, че на същата дата е призован и по друго дело във ВКС, като в съдебното заседание пред Апелативен съд-Бургас ще се яви преупълномощен от него адв. А. Б. от АК-С.З. Моли съдът да вземе предвид становището му, представено с молба от 22.11.2024 г. по същото дело. Представя електронно подписано пълномощно за преупълномощаване.
АДВ. Р.: В съответствие с дадените в предходно съдебно заседание указания от съда, представям и моля да бъдат приети писмени доказателства 1 относно заявената уважителна причина за неявяване на нашия подзащитен в предходното съдебно заседание, а именно фиш от спешен център за оказана спешна медицинска помощ на 25/26.11.2024 г.; епикриза от лечебно заведение, от която е видно, че същият е постъпил за лечение на 26.11.2024 г. и болничен лист от същата дата.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с представените доказателства. Моля да бъдат приети и да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото. Нямам възражение, да се приемат представените доказателства.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
Съдът, с оглед личното явяване на всички призовани лица в съдебно заседание намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.
Дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма доказателствени искания. да соча други доказателства, нямам
АДВ. Б.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. Д.: Няма да соча доказателства.
АДВ Р.: Нямаме искания за събиране на допълнителни доказателства.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери 2 служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства за изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства, О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА събраните по делото доказателства, както и представените в настоящото съдебно заседание писмени доказателства от адв. Р. относно неявяването на подсъдимия в предходно съдебно заседание, а именно – фиш за спешна медицинска помощ от МЗ-Център за спешна медицинска помощСливен, епикриза ИЗ № 4031/2024 г. от МБАЛ-Сливен към ВМА-София и болничен лист № Е 20242950837/03.12.2024 г., издаден от МБАЛ-Сливен към ВМА-София.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, макар и допустими, считам както въззивната жалба на подсъдимия С. Р. и неговите защитници, така и въззивната жалба на частните обвинители за неоснователни, като на първо място ще взема отношение по въззивната жалба на подсъдимото лице, т.к. освен оспореният размер на наказанието – въпрос, който се поставя и от двете страни с противоположно мнение. Въззивната жалба на подсъдимия касае и аргументи за прилагане на две норми от общата част на НК, а именно чл.15 НК и на чл.55 НК.
На първо място, напълно споделям изводите на Окръжен съд-Сливен по отношение на възприетата като доказана фактическата обстановка по делото, още повече, че съдебната фаза е преминала по реда на съкратеното съдебно следствие по смисъла на чл. 373, ал. 2 НПК. Съдът обосновано и законосъобразно е кредитирал повторната тройна автотехническа експертиза, заключението на която считам за пълно, обосновано и законосъобразно и като такова моля и Вие да споделите. В този аспект, моля само в светлината на защитната версия на защитата да възприемете, че скоростта на движение на управлявания от подс. Р. лек автомобил е била при настъпването на ПТП 54 км/ч., а не както се сочи във въззивната жалба 52 км/ч. При налично нормативно ограничение от 50 км/ч. скоростта, с която подс. Р. е управлявал лекия автомобил безспорно е била превишена по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и това е доказан факт, а не, както твърди защитата статистическа грешка.
3
Тоест, налице е обективно нарушение на този законов текст.
На второ място, относно обстоятелството касаещо въпроса поставен от защитата, дали настоящият случай следва да се подведе под хипотезата на чл.1 5 от НК, т.к. пострадалата е навлязла в лентата за движение на лекия автомобил между два паркирали автомобила. Видно и от цитираното по-горе заключение на вещите лица, при ясно време, суха пътна настилка, сравнително лек, почти отсъстващ трафик на улицата по това ранно време /около 07,30 ч. сутринта/, а в тази насока са показанията на свид. Д., на свид. И. и свид. В., подсъдимият е имал техническата възможност да възприеме пострадалата и да спре, т.к. пострадалата не се е намирала в опасната зона за спиране на автомобила спрямо нейното навлизане в лентата за движение. И не на последно място – при обективна възможност и нормативно задължение на подсъдимия да наблюдава непрекъснато платното за движение и при възникнала опасност и изискване да спре, подс. Р. е закъснял с тази си дължима реакция на водач и не е спрял преди мястото на удара, независимо, че е имал тази техническа възможност. Нещо повече, видно от протокола за оглед на местопроизшествието, не са налични никакви спирачни следи от управлявания от подсъдимия лек автомобил. Съгласно неоспорената повторна автотехническа експертиза, при опасна зона на спиране на лекия автомобил от около 34 м., при навлизане на пострадалата в лентата на автомобила, последният се е намирал на разстояние около 89 м. от мястото на удара – разстояние, което надвишава няколко пъти опасната зона за спиране на управлявания от него автомобил. Предвид и това нарушение на ЗДвП и съобразно константната съдебна практика, моля уважаемият съдебен състав да приеме, че в случая не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, т.к. подсъдимият очевидно не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
В този аспект не може да се подмине и възражението на защитата, че макар и употребил наркотични вещества, по делото не е изяснена точната дата на употребата им. Следва да се посочи, че законодателят не възвежда подобна доказателствена изискуемост. Просто казано, деянието е на просто извършване и възражения за активността на метаболитния процес на подсъдимия и периодът на телесната му наркотична детоксикация е 4 неотносим по делото. Доказан по делото обаче е фактът, че към момента на деянието подс. Р. е бил употребил два вида наркотични вещества – канабис и метамфетамин, обстоятелство, което Окръжен съд-Сливен обосновано е възприел като отегчаващо отговорността такова, извън квалифициращия престъплението признак.
Следователно, като е признал подсъдимия за виновен по възведеното от Окръжна прокуратура-Сливен обвинение, Окръжен съд-Сливен не е допуснал нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон.
По отношение на направеното възражение на защитата, че подс. Р. е избягал от местопроизшествието от страх и шок, моля да възприемете това твърдение само в светлината на защитната версия на подсъдимото лице. И това е така, т.к. по това време на местопроизшествието е нямало органи на реда /с оглед изтъкнатия страх/, а две възрастни жени, една от които очевидно е била тежко пострадала. По делото се доказва, че подс. Р. ясно е възприел удара с пострадалата, а в тази насока е и показанието на свид. М.И., според когото „след като удари една от жените, видях как червеният автомобил спря за няколко секунди, около 2-5 секунди, не слезе от автомобила, след като заобиколи тялото на жената отдясно и продължи движението си по булеварда надолу“. Тоест, налице е целенасочено бягство от местопроизшествието, последвало от също така целенасочени действия по укриването на лекия автомобил в гараж, снемане на регистрационните табели и уговаряне на ремонт на местата на удара. Обстоятелства, които обосновано са били възприети от съда като отегчаващи отговорността на подсъдимия.
По отношение на определеното наказание – изчерпателно съдебният състав е ценил смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, при това възприемайки превес на смекчаващите такива при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата дотолкова, доколкото е пресичала пътното платно на необозначено за това място – факт, който не следва да бъде преувеличаван.
Ето защо, считам присъдата и за справедлива по отношение на индивидуализираните наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС. Тези наказания в най-голяма степен ще изпълнят целите на генералната и частна превенция. В тази част на моята пледоария, считам, че давам отговор и по въззивната жалба на частните обвинители.
5
Моля да потвърдите присъдата и по отношение на разноските в частта на направените такива на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд, като присъдите в тежест на подсъдимия и тези пред настоящата инстанция.
Моля да потвърдите мярката за неотклонение на подсъдимия.
В заключение, моля да потвърдите присъдата на Окръжен съд-Сливен, като обоснована и законосъобразна.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената въззивна жалба, като оспорвам подадената такава на защитата. Моля да уважите нашата въззивна жалба и да увеличите размера на наложеното наказание. Като се има предвид събраните доказателства по делото, допуснатите и груби нарушения на ЗДвП, настъпилите тежки общественоопасни последици, причинената смърт на Я.Ч. и предвид факта, че деянието е извършено под въздействието на наркотични вещества, а след постъпката си подсъдимият не е оказал първа помощ на пострадалата, демонтирал е табелите на автомобила и е избягал от местопроизшествието, считам, че на подсъдимия следва да се наложи по-високо наказание.
Наложеното такова от Окръжен съд-Сливен е занижено, поради което присъдата е явно несправедлива.
С оглед постигане целите на установените в чл. 36 НК, наказанието лишаване от свобода следва да бъде увеличено, като за справедлив размер считаме средния предвиден в закона. Пропорционално, следва да бъде увеличено и наказанието по чл. 343г, вр.чл. 37, ал. 1, т.7 – лишаване от правото да управлява МПС, като бъде приложена разпоредбата на чл. 49, ал 2 НК.
Уважаеми апелативни съдии, като имате предвид изложеното, моля да осъдите подсъдимия Р. да изтърпи наказание лишаване от свобода около средния в закона размер, както и пропорционално да бъде увеличено лишаването от право на управлява МПС с приложение разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК.
Моля да присъдите и направените разноски за адв хонорар.
По отношение скоростта на автомобила, тройната автотехническа 6 експертиза безспорно е доказала, че скоростта е била 54 км/ч., а не 52 и той е имал достатъчно време да реагира и предотврати сблъсъка. След като е извършил деянието е избягал, укрил се е с цел да не му бъде потърсена наказателна отговорност. Поради тази причина смятам, че наказанието следва да бъде увеличено.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ А. С.: Присъединявам се към казаното от нашия повереник. Смятам, че трябва да се увеличи присъдата, за да се спре войната по пътищата и да няма вече почернени семейства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ А. А. Ч.: Поддържам казаното от нашия повереник.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. А. Ч.: Поддържам казаното от повереника ни.