Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Заповед за изпълнение № 307 от 24.06.2026, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Частно гражданско дело 664/2026
Вид
Заповед за изпълнение № 307
Подписан
24.06.2026
Състав
Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова

Цитирани разпоредби

  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Пещера

Районен съд – Пещера, I гр. състав в проведеното на 24.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 664 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД ЕИК: 202255877, седалище и адрес на управление **********, да заплати на кредитора Д. Х. К. ЕГН: **********, постоянен адрес **********, сумата: 892,25 EUR (осемстотин деветдесет и два евро и 25 цента), представляваща главница - На дата 20.03.2023г. доверителят ми е сключил Договор за кредит № 550550/20.03.2023г. с „Ай Ти Еф Груп“ АД за сумата от 3000 лв. Съгласно договора кредитът е следвало да бъде върнат за срок от 24 месеца. По договора е предвидена неустойка за неосигуряване на обезпечение на кредита. Твърдя, че ГПР-то в договора не отговаря на реално приложения и е различен от посочения в договора за кредит. Това е така, тъй като в ГПР не е включена неустойката за неосигуряване на обезпечение. Уговорената неустойка е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Кредитодателят е използвал тази конструкция, за да прикрие действителните разходи по кредита и да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал.

5 ЗПК. Доколкото въпросната неустойка не е включена в ГПР, то същият е в различен размер от този, посочен по Договор за потребителски кредит, което води до неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като това влече нищожност на целия договор за заем на осн. чл. 22 ЗПК. Така Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, С. Р. Г. и „Профи Кредит България“ ЕООД, ECLI:EU:C:2024:263. Твърдим, че доверителят ми е погасил кредита, като в периода 18.04.2023г. – 04.09.2023г. е платил на длъжника по договора за кредит сума в размер на 4745,10 лв., като последното плащане е направено чрез рефинанс с главницата от последващ Договор за кредит № 593382/04.09.2023г. С оглед горното и на осн. чл. 23 ЗПК твърдя, че длъжникът дължи връщане на разликата между получената главница и платената сума в размер на 1745,10 лв. / 892,25 евро, като получена без основание, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането на сумата. , ведно със законната лихва за период от 23.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 15,17 EUR (петнадесет евро и 17 цента), адвокатско възнаграждение в размер на: 245,42 EUR (двеста четиридесет и пет евро и 42 цента).

1

Вземането произтича от следните обстоятелства: платени без основание суми по нищожен Договор за кредит № 550550/20.03.2023г. в периода 18.04.2023г. – 04.09.2023г..

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр адв. Р. Р.

IBAN: BG82BUIN95611000487394, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Алианц Банк

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Атанаска Ст. Павлова-Стоименова )

2