Решение № 16292 от 10.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16292 гр. София, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110147434 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*******************” ЕАД срещу „***********“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1099,47 лева – главница, от която сумата 1066,47 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 33 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 208,87 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 01.01.2018 г. между страните бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № 37153/***********. Ответникът „***********“ ЕООД бил потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 ДР ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „*******************“ ЕАД на потребители в гр.

София, приети с Решение по Протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на „*******************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в сила от 08.10.2007 г. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Глава Четвърта „Заплащане на топлинната 1 енергия“ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: ************ (офис № 15Б), находящ се в гр. София, бул. „***************, абонатен № ***********, през периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „*****************” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г. по ч. гр. д. № 37238 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***********“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.

А. Д.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Възразява, че за процесния имот имало сключен договор за наем с трето за спора лице – наемател, който като негов реален ползвател следвало да заплати задълженията за топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач „*****************” ЕООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „*******************” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Т. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. К. моли съда да постанови решение по уважение на исковата претенция като основателна и доказана по размер. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „***********“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

Третото лице – помагач „*****************” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

2

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложено по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

На 23.03.2017 г. между „**********“ ЕООД, в качеството му на наемодател, и ответното дружество, в качеството му на наемател, бил сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който наемодателят предоставял на наемателя за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот, а именно: ************ (офис № 15Б), находящ се в гр. София, бул. „***************, срещу възнаграждение, определено в договора. Договорът бил сключен за срок от 6 години. Видно от писмо, изпратено от наемодателя до наемателя, след исковия период договорът за наем бил прекратен предсрочно на основание чл. 3, ал. 5 от спогодбата, считано от 30.10.2020 г.

В качеството си на наемател на процесния апартамент, на 15.09.2017 г. ответникът подал до „*******************“ ЕАД заявление за сключване на договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за ************, находящ се в гр. София, бул. „***************, при пълен отопляем обем на имота от 121 куб. м.

Предложението било прието и на 01.01.2018 г. между страните бил сключен договор № 37153/***********. От същия се установява, че през процесния период между ищеца, в качеството му на продавач, и ответника, в качеството му на купувач, съществували валидни облигационни отношения по продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия. По силата на сключения между страните договор продавачът продавал топлинна енергия с топлоносител гореща вода на купувача за топлоснабдявания имот, а именно: ап.

43, находящ се в гр. София, бул. „***************, абонатен № ***********, код на ******************, а купувачът се задължавал да я заплаща по еднокомпонентна цена, определена по предвидения в Закона за енергетиката ред. Срокът на договора бил пет години, считано от 01.01.2018 г. Същият бил прекратен предсрочно след като собственикът на имота подал до „*******************“ ЕАД заявление рег. № ************** г. за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по отношение на процесния апартамент.

Не се оспорва обстоятелството, че преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор за дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сграда – етажна собственост от 20.09.2017 г., сключен между „*****************” ЕООД и етажната собственост, и протокол от общото събрание на етажните собственици от 28.08.2017 г. се установява, че отношенията по топлоснабдяването 3 на сградата на бул. „*************** съществували още към 2017 г.

Видно от представения по делото протокол, общото събрание на етажните собственици в сградата на бул. „*************** взело решение за сключване на договор с „*****************” ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Изготвеният като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици съдържа подпис за наемодателя – „**********“ ЕООД за процесния имот. Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 20.09.2017 г. между етажната собственост на бул. „***************, в качеството на възложител, и „*****************” ЕООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между отделните клиенти в сградата – етажна собственост. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „*****************” ЕООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.

Видно от приложените по делото 2 броя формуляри за отчет и 2 броя индивидуални изравнителни сметки за топлинна енергия за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., в процесния имот през исковия период топлинна енергия била начислена за отопление на имот по данни от един индивидуален апартаментен топломер, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер.

Посоченото обстоятелство се потвърждава и от заключението на изслушаната съдебнотехническа експертиза.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „*******************” АД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 23 от 03.08.2007 г. на Съвета на директорите на „*******************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.

Съгласно изрично направено в сключения между страните договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди изявление, с подписването му ответникът приел общите условия и се е съгласил същите да се прилагат за всички случаи, неуредени в договора.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачът бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Купувачът имал право да предявява възражение да начислената сума за топлинна енергия в 15-дневен срок след срока за плащане. Подадените възражения след изтичане на срока не се разглеждали (чл. 40, ал. 2 от общите условия). Съгласно чл. 49, ал. 1 от общите условия при неизпълнение в срок на задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинна енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача. Купувачът изпадал в забава по предходната алинея от първия работен ден след изтичане на срока за плащане (чл. 49, ал. 2 от общите условия).

Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на 4 вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от подпомагащата страна, както след извършен оглед на място в процесния имот. От заключението се установява, че от ТР „Земляне“ била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. в сградата в режим на етажна собственост, измерена в кВтч. Данните от общия топломер се отчитали ежемесечно към 24 часа на последния ден от месеца съгласно нормативните правила. От отчетените стойности били приспаднати т. нар. „технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки месец и същата следвало да се заплати от потребителя. Вещото лице установило по представените от „*****************” ЕООД формуляри за отчет, че за процесния имот била разпределяна топлинна енергия за отопление на имот по данни от индивидуален топломер, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер, като абонатът осигурявал достъп за проверка и отчет на уредите за измерване. Вещото лице установило, че топлинната енергия за сградна инсталация била изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и в зависимост от пълния отопляем обем на процесния имот – 121 куб. м. Количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода били изчислени съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.). За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по фактури в размер на 1084,43 лева не включвала просрочени суми от периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен № *********** било извършено съгласно действащите през съответния период цени на топлинната енергия и възлизало общо на -37,27 лева (за получаване) за целия исков период. Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за имота, ползван от ответника, била определена съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост през процесния период било извършвано от общ топломер за търговски цели. Общият топломер в абонатната станция бил обект на метрологичен контрол и първоначална и последващи периодични проверки от лицензирани лаборатории през м. 07.2017 г., м. 05.2019 г. и м.