Решение № 514 от 14.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500929 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 12808/28.04.2026г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Людмил Станев, рег.№ 895 с район на действие ОС-Варна, подадена от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907 – длъжник по изпълнително дело № 20268950400514 по описа на ЧСИ Людмил Станев срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 08.04.2026г., с което е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, както и размера на определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя, както и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че делото не е с фактическа и правна сложност и по него не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което дължимо е само възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа за образуване на изпълнително дело, но не и тази по чл.10, т.2 за водене на изпълнителното дело. Моли се постановлението на съдебния изпълнител досежно приетите разноски да бъде отменено и да се намали размера на приетото адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от взискателя П.

М. К., чрез процесуалния му представител. Заявява становище за неоснователността й.

1

Твърди, че длъжникът не е изпълнил в срока за доброволно изпълнение задължението си да заплати присъдените в полза на взискателя суми, поради което с последваща молба взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за предприемане на действия по изпълнението. Посочва, че възнаграждението за образуване на изпълнителното дело и за воденето му са определени съгласно чл.10 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се следват такива както по т.1 за образуване на изпълнителното дело, така и по т.2 за процесуално представителство по изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Частният съдебен изпълнител Людмил Станев в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна. Излага, че при образуване на изпълнителното дело взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение, за което е представил доказателства. След като длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение дължимите суми по изпълнителния лист, по молба на взискателя са предприети изпълнителни действия по налагане на запор, за което на пълномощника на взискателя също се следва възнаграждение. По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ посочва, че същата е правилно изчислена върху материален интерес, който не включва приетото адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу обжалване на постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело 20268950400514 по описа на ЧСИ Людмил Станев е образувано на 26.02.2026г. по молба на П. М. К., чрез процесуалния си представител за принудително събиране на суми присъдени с изпълнителен лист № 104/23.02.2026г. издаден по в.гр.д.№ 2339/2025г. по описа на ВОС дължими от длъжника „ЗАД Армеец“ АД, а именно сумата от 12782,30 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие № 5411/20.02.2026г. и адвокатско пълномощно от взискателя към адв. Й. А. съдържащо и разписка за заплатено в полза на адвоката възнаграждение в размер на 125 евро.

Представено е и доказателство за заплащане на такса в размер на 2,56 евро за издаване на изпълнителния лист.

До длъжника „ЗАД Армеец“ АД е изпратена призовка за доброволно изпълнение, получена на 10.03.2026г., видно от която на длъжника е указано, че дължи сумата от 17673,24 евро, включваща“ 12782,30 евро – главница, 3406,35 евро – законна лихва за периода от 23.02.2024г. до 18.03.2026г., 127,56 евро – разноски по изпълнението, 1357,03 2 евро – такси по ТТРЗЧСИ, от които такса по т.26 в размер на 1309,73 евро с ДДС.

С молба от 01.04.2026г. взискателят, чрез процесуалния си представител е сезирал съдебния изпълнител с искане за предприемане на изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкови сметки на длъжника. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие № 5458/27.03.2026г. за налагане на запор и процесуално представителство с договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 950 евро с ДДС.

Изпратено е запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД изх.№ 8410/01.04.2026г., в което е посочен размер на вземането - общо 18825,09 евро, включващо 12782,30 евро – главница, 3507,26 евро – законна лихва за периода от 23.02.2024г. до 15.04.2026г., 1077,56 евро – разноски по изпълнението, както и такси и разноски в размер на 1457,97 евро.

На 02.04.2026г. пълномощникът на длъжника е депозирал възражение срещу приетия от ЧСИ размер на адвокатското възнаграждение, с твърдения, че е прекомерен и следва да бъде намален до размера на дължимото такова за образуване на изпълнително дело от 200 лева. Във връзка с това е поискано и намаляване на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

С разпореждане от 08.04.2026г. /получено от длъжника на 17.04.2026г./ съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на приетите разноски по изпълнителното дело. Указал е, че адвокатското възнаграждение е в минимален размер, а върху разноските за адвокатско възнаграждение не е начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

С писмо от 03.04.2026г. от „Централна кооперативна банка“ АД, съдебният изпълнител е уведомен, че по запорираната банкова смета е наличен авоар и, че цялата дължима сума в размер на 18778,23 евро е преведена по банковата му сметка с платежно нареждане от 02.04.2026г.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.

№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.

Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размера на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство и др.

3

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

В случая съдебният изпълнител е приел за изпълнение и е отказал да измени чрез намаляването им сторени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 1075 евро включващо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело – 125 евро с ДДС и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането – 950 евро с ДДС.

По въпроса за приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение за образуване на изп.дело не е налице оспорване от жалбоподателя. Възраженията са срещу приетите разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, за които се твърди, че са завишени.

Съдът намира, че сумата на приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение е основателно претендирана от взискателя. Съгласно чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лева /102,26 евро/, а на основание чл.10, т.2 от същата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания ½ част от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2. В случая длъжникът не е заплатил доброволно дължимите по изпълнителния лист суми в полза на взискателя в срока за доброволно изпълнение, т.е до 24.03.2026г., а това е станало въз основа на предприети по инициатива на взискателя принудителни изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкова сметка на длъжника на 01.04.2026г., чрез изпращане на запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД. Плащане на задължението по сметка на ЧСИ е направено след получаване на запорното съобщение от третото лице, на 02.04.2026г.

На база на установената хронология на действията на страните по изпълнителното дело, се установява, че взискателят е предприел извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното си вземане изразяващо се в осъществяване на изпълнителен способ – запор на вземания на длъжника по банкова сметка. Т. е налице е основанието на чл.10, т.2 от Наредба 1/2004г. за договаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение за извършване на действия по изп.дело след образуването му. Размерът от 950 евро с ДДС е под минимално дължимия определен по реда на чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата съобразно материалния интерес /главница и законна лихва/. Горното обуславя извод, че сумата е подлежащ на възстановяване разход на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение и следователно е налице основание за приемането й от съдебния изпълнител. Обстоятелствата колко е продължило изп.дело, колко и какви изпълнителни способа са приложени с цел удовлетворяване, са ирелевантни за дължимостта на адвокатско възнаграждение при липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника.

Искането по отношение на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ в жалбата е за намаляването 4 й поради това, че същата не е съобразена с размера на дълга. Разпоредбата на т.26 от ТТРЗЧСИ сочи, че пропорционалната такса се събира за извършване на изпълнителни действия и е процент от материалния интерес. В случая съобразно посочването от ЧСИ, при определяне на основата, върху която се начислява таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, не е включен размерът на адвокатското възнаграждение. Посоченият в ПДИ размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС от 1309,73 евро е коректно изчислен при съобразяване на вземането по изпълнителния лист – главница и законна лихва в размер на 16289,56 евро към момента на налагане на запора. На това основание посоченият размер на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, като правилно определена, също не подлежи на корекция.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК жалба с вх.

№ 12808/28.04.2026г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Людмил Станев, рег.№ 895 с район на действие ОС-Варна, подадена от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907 – длъжник по изпълнително дело № 20268950400514 по описа на ЧСИ Людмил Станев срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 08.04.2026г., с което е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, както и размера на определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.