Решение № 45 от 04.04.2024, Районен съд - Кнежа

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Кнежа, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело №

20231430100392 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

„Изи Финанс“ЕООД,с ЕИК201196810 ,със седалище и адрес на управление гр.С.-1408,р-н Тр.,ж.к.“***“,ул.“***“№**,ап.*,представлявано от Б. Ив. Н.,представляван от юрисконсулт А. С.

Г. е предявило против В. А. К.,с ЕГН********** от с.Д. Л.,общ.Иск.,ул.„***”№** обективно кумулативно съединени искове с обща цена:1017.25лв., от които:733.33лв.-главница;145.20лв.договорна лихва за периода 30.03.2020г.-23.02.2021г.;138.72лв.-лихва за забава за периода 23.02.20201г.-04.01.2023г. и държавна такса: 50.00лв./довнасяне на 2% такса/.

Ищцовото дружество твърди,че на 29.02.2020г.е сключило, в качеството на кредитодател с ответника по делото,в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 287634,който договор е сключен при условията на ЗПФУР.

Според ищцовото дружество сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg като сочи,че на същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Според ищцовата страна съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник,както и маркиране на полето ”Съгласен съм с общите условия”,с което кандидатът безусловно приема същите.Сочи се,че след това кандидатът получава имейл,в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора.

Според ищцовата страна ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл договор и общи условия за писмено потвърждаване.Сочи се,че потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Описва се,че той получава втори имейл,в който се съдържа специален линк,като след отварянето му следва да въведе получения от него код като преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер и разговора се записва като по този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищцовата страна сочи,че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер:*** и следният имейл: [email protected], активиращият код е 6874 като сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал.2 от ЗПФУР във вр. с чл.З,ал.1 от ЗЕДЕУУ.Ищцовата страна изтъква,че приложим по повод дефиницията на това,какво е електронен документ е чл.З,т.35 от Регламент (ЕС)№910/2014г. на Европейския 1 парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. Според ищцовата страна съдът,следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора,да се придържа към акта на ЕС. Приложени са по два броя дискове-за съда и за ответната страна,със стойност на оригинални договори за кредит,съгласно чл. 184,ал.1,изр.2 от ГПК. Ищцовата страна прилага аудиозаписа в един екземпляр само за съда като в случай на оспорването му и съгласно Решение №410/16.04.2013г. по дело №1150/2012г. на ВКС, ГК, III г.о. събирането подлежи на оглед по чл.204 от ГПК.

Направено е искане да се назначи техническа експертиза,която да отговори на въпроса: изпълнена ли е процедурата по кандидатстване за договор за кредит №287634?

Ищцовата страна твърди,че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно,че предоставените лични данни съвпадат,предоставена е снимка тип „селфи” с личната карта, като е видно че снимащия се и лицето от снимката на личната карта съвпадат. Според ищцовата страна доколкото няма сигнал,че документът за самоличност е откраднат то е явно,че именно ответника е предоставил снимките.Сочи се от ищцовата страна,че е предоставена и снимка от вайбър профил като е видно,че снимката от профила съвпадата с тази от личната карта. Ищцовата страна изтъква,че телефонният номер,с който е регистриран вайбър профила е този,който е използван за сключване на договора.

Изтъква се от ищцовото дружество,че по този начин кредитополучателят е сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние,а кредитодателят му е изпратил съобщение по телефон, с което го уведомява,че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Ищцовата страна твърди,че гореописаната процедура е извършена от ответника,в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 800.00лв./осемстотин лева/ като съгласно чл.2,ал.2 от договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин,а именно:по касово на каса на „Изи пей” АД.

Направено е искане до съда,с цел спестяване на процесуално време и на основание чл.192 от ГПК служебно да се снабди от „Изи пей”АД с разписката,която се попълва от касовия получател на сумата по повод плащане от „Изи финанс”ЕООД към „Изи пей” АД№ 2000000205747323 от 29.02.2020г.

Алтернативно се иска от ищцовата страна в случай на отказ за служебно снабдяване,съдът да се назначи съдебно-счетоводна експертиза,която да отговори на следите въпроси:

1/ Отпусната ли е на В. К. сумата по договора за кредит в размер на 800.00лв. по описания в исковата молба начин? Да се задължи вещото лице да се снабди със съдебно удостоверение и да извърши съответната справка в „Изи пей”АД,като изиска разписката, която се попълва от касовия получател на сумата по плащане от „Изи финанс”ЕООД към „Изи пей” АД №2000000205747323 от 29.02.2020г.,

2/ Какъв е размерът на законната лихва върху претендираната главница в размер на 733.33лв. за периода 23.02.2021г.-04.01.2023г.;

Ищцовата страна сочи,че видно от чл.4,ал.З,т.2 от Договора за кредит вземането за главница в размер на 800.00лв. е разпределено на 12 вноски,от които първите 11 в размер на 66.67лв. и последна 12-та вноска в размер на 66.63лв.за периода 30.03.2020г.-23.02.2021г.. Описва се ,че е погасена е главница в размер на 66.67лв.,с което е погасена вноската с падежна дата 30.03.2020г.,поради което се твърди,че са дължими вноските за периода: 29.04.2020г.-23.02.2021г. в размер на 733.33лв.

Ищцовата страна изтъква,че при изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница,още и договорна лихва,която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора,която е уточнена в договора и съгласно чл.2,ал.1,т.З от него лихвения процент е в размер на 40.15% като е погасена договорна лихва за периода 29.02.2020г.-30.03.2020г.

Ищцовата страна претендира договорна /възнаградителна лихва/ за периода 30.03.2020г.23.02.2021г. в размер на 145.20лв.

Според ищцовата страна кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план,а именно: 23.02.2021г.и не е погасен.

Поради това ищцовата страна счита,че на основание чл.86,ал.1,изр.1 от 33Д ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит — 23.01.2021г.до крайната дата- 04.01.2023г.,която е произволно избрана, така че да е преди датата на входиране на заявлението в съда като с оглед 2 горното претендира вземане за законна лихва в размер на 138.72лв. за периода 23.02.2021г.04.01.2023г..

Ищцовата страна описва,че е направила опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред,но същите са безуспешни,като ответникът не е погасил задълженията си съгласно договореното. Сочи се,че последното е довело до подаване в РС-Кн. на заявление по чл.410 от ГПК в резултат е било образувано ч.гр.д.№43/2023г. Ищцовата страна описва,че понеже длъжникът не е открит на постоянен и настоящия му адрес,нито е установен работодател чрез който да му се връчат книжата като поради това връчването е осъществено по правилата на чл.47,ал.5 от ГПК- чрез залепване на уведомление и съгласно чл.415,ал.1,т.2 от ГПК,съдът е указал на заявителя да предявим установителен иск, за да докаже вземането си,след като довнесе дължимата държавна такса.

Предвид изложеното ищцовата страна из-тъква ,че за нея се поражда правен интерес да заведе настоящето дело.

Ищцовата страна счита,че към датата на входиране на настоящата искова молба17.05.2023г.,кредитополучателят дължи на кредитодателя сумата от 1017.25лв. от които:733.33лв. главница по предоставения кредит,145.20лв.претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 30.03.2020r.-23.02.2021г.и 138.72лв.лихва за забава за периода 23.02.2021г.-04.01.2023г.,ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

Освен това от ищцовата страна се претендират съдебни разноски в заповедното производство в размер на 50.00лв.юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство в размер на 27.01лв.,претендира разноските в настоящето производство,включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лв.

Въз основа на изложеното ищцовата дружество иска от съда на основание чл.415 от ГПК,след като се убеди в истинността на твърденията му да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответника В. А. К.,с ЕГН**********,че д ъ л ж и на ”ИЗИ ФИНАНС”ЕООД,с ЕИК201196810, представлявано от Б. Н. чрез юрк.А.Г. сумата от 1017.25лв.,от които:733.33лв.главница по предоставения кредит, 145.20лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна /възнаградителна лихва за периода 30.03.2020г.-23.02.2021г. и 138.72лв.лихва за забава за периода 23.02.2021г.-04.01.2023г.,ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

Освен това се иска от съда въз основа на издадената заповед за изпълнение по Ч.Гр.д.№43/2023г.,1 с-в. на Районен съд Кн. да осъди ответника да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер:50.00лв. юрисконсултско възнаграждение,както и платената държавна такса в размер на 27,01 лв. Иска се от съда на основание чл.78,ал.1 от ГПК,да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество разноски в настоящото производство включително държавна такса и такса за изисканите експертизи и на основание чл.78,ал.8 от ГПК,да осъди ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв.

Ищцовата страна е представила с исковата си молба следните писмени доказателства :

1.Договор за предоставяне на кредит от разстояние №287634 от 29.02.2020г.;

2.Общи условия за предоставяне на кредит от разстояние;

З.Платежни нареждания за извършени плащания от страна на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД;

4.Кореспонденция по повод сключване на договор за кредит от разстояние;

5.Дискове със записани текстовете на договора за кредит и общите условия- с доказателствена стойност на чл.184 от ГПК- по един за съда и ответната страна ведно с имейлите и преписка по кредита;

6.Диск със записания разговор, в който ответника потвърждава сключването на договора за кредит;

7.Лична карта, селфи с лична карта, вайбър — снимки;

Ищцовата страна е направила доказателствени искания пред съда:

3

1.Да приеме приложените към исковата молба доказателства;

2.Да се изиска и приложи Ч.гр.д.№43/2023г. на Районен съд Кн., образувано по заявлението ни за заповедно производство;

З.С цел спестяване на процесуално време и на основание чл.192 от ГПК,служебно да се снабди от „Изи пей”АД с разписката,която се попълва от касовия получател на сумата по повод плащане от „Изи финанс” ЕООД към „Изи пей”АД №2000000205747323 от 29.02.2020г.;

4.В случай на отказ за служебно снабдяване, да се назначи съдебно- счетоводна експертиза,която да отговори на следите въпроси:

1/Отпусната ли е на В. К. сумата по договора за кредит в размер на 800.00лв.по описания в исковата молба начин? Да се задължи вещото лице да се снабди със съдебно удостоверение и да извърши съответната справка в „Изипей”АД,като изиска разписката, която се попълва от касовия получател на сумата по плащане от „Изи финанс” ЕООД към „Изипей” АД №2000000205747323 от 29.02.2020г.;