Решение № 5138 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5138 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100506593 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение с рег.№ 5731 от 31.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 47 751/2023 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав е признато за установено по предявен от В. П. М., ЕГН ********** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че ищцата В. П. М. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумите, предмет на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, издаден на 11.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 21 811/2013 г. по описа на СРС, 90 състав, въз основа на който са образувани изп.дело № 20158630400434 по описа на ЧСИ С.Х. и изп.дело № 20238600402031 по описа на ЧСИ В. М., като погасени по давност.

Със същия акт „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на В. П. М. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 087,60 лева – разноски.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника „Топлофикация София“ ЕАД като се поддържа, че същото е неправилно, постановено при направени от първоинстанционния съд неверни правни и фактически изводи. Твърди се, че в случая е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД; че за първи път давността за вземането е прекъсната с образуването на изп.дело № 20158630400434 по описа на ЧСИ С.Х., доколкото е поискано с молбата предприемане на конкретни изпълнителни действия, по което дело са извършени множество изпълнителни действия, като давността е прекъсвана с всяко едно извършено или поискано изпълнителни действия от взискателя – на 05.03.2015 г.,09.03.2015 г., 20.03.2015 г.28.02.2017 г., 13.02.2018 г., 30.03.2018 г., 25.10.2019 г. и 18.02.2020 г. Наведени са доводи и че съставът на СРС неправилно е приел, че последното действие, годно да прекъсне давността датира от 12.03.2018 г., доколкото на 18.02.2020 г. дружеството е депозирало молба за извършване на конкретни изпълнителни действия; че предвид нормата на чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се счита за прекъсната с искането; че след това давността е прекъсната с образуването на изп.дело № 20238600402031 по описа на ЧСИ В. М. на 22.11.2023 г., с молбата за което е било поискано предприемането на конкретни изпълнителни действия, както и че с оглед изложените обстоятелства срокът на погасителната давност в случая не е изтекъл.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с 1 което да се отхвърлят изцяло предявените срещу него искове. Претендира присъждането на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – В. П. М., гр.София в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на същата е оспорил жалбата изцяло като неоснователна. Инвокирани са съображения, че релевираните в нея доводи са неверни и всички суми по делото са погасени по давност, тъй като задълженията за доставена топлинна енергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност; че образуването на изпълнително дело не са изпълнително действие съгласно ТР на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК.

Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се потвърди първоинстанционното решение.

Претендира присъждането на разноски по делото.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните в жалбата оплаквания относно неговата правилност.

С подадената от ищцата В. П. М. искова молба съдът е сезиран с предявени при условията на обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за сумите, обективирани в изпълнителен лист от 11.02.2014 г., издаден по ч.гр.д.№ 21 811/2013 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 90 състав: сумата 2 304,06 лева – стойност на доставена топлинна енергия през периода: м.12.2010 г. – м.04.2013 г.,ведно със законната лихва от 21.12.2013 г. до изплащане на вземането, сумата 314,96 лева – мораторна лихва за периода от 31.01.2011 г. до 19.12.2013 г. и сумата 270,95 лева – разноски, въз основа на влязла в сила заповед по чл.410 ГПК.

Поддържа, че ищецът не дължи изпълнение на тези задължения, тъй като всички вземания на „Топлофикация София“ ЕАД по изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като е изтекла тригодишната давност по чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД; че задълженията за доставена топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, в който смисъл е постановено и Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Сочи се и че след образуването на изп.дело № 20158630400434 по описа на ЧСИ С.Х. на 04.02.2015 г., на 24.02.2015 г. са изпратени запорни съобщения до няколко банки, от който момент е започнал да тече двугодишният срок по мл.433, ал.1, т.8 ГПК, през който не са предприети следващи изпълнителни действия, поради тази причина делото се е прекратило по силата на закона на 24.02.2017 г. В хипотеза на прекратено по право принудително изпълнение всички предприети изпълнителни действия по него са обезсилени и съответно не са годни да прекъснат давността, като са изложени съображения и че молбата за предприемане на изпълнителни действия от 28.02.2017 г. не е годна да прекъсне нито перемпцията, нито давността, защото делото вече е било прекратено, а и същата не е и същинско изпълнително действие по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД. Поддържа се, че и да се приеме, че изпълнителното дело не е прекратено по право, последното изпълнително действие, което би било годно да прекъсне давността е налагането на възбрана на 12.08.2018 г., като от тази дата до датата на исковата молба са изминали повече от пет години и половина. Претендира присъждането на разноски.

В депозирания писмен отговор по чл.131, ал.1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е оспорила предявените срещу нея искове в цялост с релевирани доводи за неоснователност на същите и наведените в исковата молба твърдения. Инвокира съображения, че към момента на подаване на исковата молба не е изтекъл приложимия спрямо тези вземания петгодишен срок на погасителна давност, който е бил прекъснат с можество предприети и искани изпълнителни действия в хода на образуваните изпълнителни производства.

Претендира присъждането на разноски.

Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че като законно средство 2 за защита на длъжника с отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК се дава право на последния да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. Съгласно константната съдебна практика разпоредбата на чл.439 ГПК е аналогична на тази на чл.255 ГПК /отм./, като този иск изключва възможността при оспорване на изпълняемото право длъжникът да противопоставя възражения, основаващи се на факти, преклудирани със силата на пресъдено нещо. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материал-но право, каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр. Давността е период от време, в който кредиторът бездейства. Предвид нормата на чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Ако в рамките на законоустановения период кредиторът предприеме действие – тя се прекъсва.

От приетите доказателства, касаещи изп.дело № 20158630400434 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ, е видно, че същото е образувано на 04.07.2015 г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД – като взискател срещу В. П. М. – като длъжник въз основа на изпълнителен лист от 11.02.2014 г., издаден по ч.гр.д.№ 21 811/2013 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 90 състав на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.01.2014 г. за сумите: 2 304,06 лева – стойност на доставена топлинна енергия през периода: м.12.2010 г. – м.04.2013 г., ведно със законната лихва от 21.12.2013 г. до изплащане на вземането, 314,96 лева – мораторна лихва за периода от 31.01.2011 г. до 19.12.2013 г. и 270,95 лева – разноски.

Не е спорно в производството, че в предвидения в чл.414, ал.2 ГПК /в ред. до изм.

ДВ бр.100/2019 г./ двуседмичен срок не е подадено възражение срещу заповедта от страна на длъжника В. П. М., с оглед на което след изтичането на този срок на основание чл.416 ГПК същата е влязла в сила.

От цитираната молба по чл.426 ГПК се констатира и че със същата не е изискано предприемането на конкретни изпълнителни действия, а на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено извършването на всички действия за събиране на вземанията.

След проучване на имущественото състояние на длъжника на 24.02.2015 г. са наложени запори върху вземанията по всички притежавани от В. П. М. банкови сметки, банкови касети и вземания, открити в „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, “Централна кооперативна банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Общинска банка“ АД. От последните четири банки са постъпили уведомления, че длъжникът не е техен клиент.

С молба с вх.№ 38517 от 28.02.2017 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е заявил искане до ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ да наложи запор върху банковите сметки, върху трудовото възнаграждение и/или пенсия на длъжника, да насрочи опис на движими вещи, собственост на същия, както и да наложи възбрани на притежаваните от длъжника недвижими имоти.

Със запорно съобщение от 23.01.2018 г. е наложен запори върху вземанията по банкови сметки и банкови касети на В. П. М., открити в „Банка Пиреос България“ АД.

На 12.03.2018 г. е наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот – апартамент № 79, находящ се в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл.206, вписана на 16.03.2018 г. в АВ, Служба по вписванията гр.София.

На същата дата е наложена и възбрана върху собствени на длъжника недвижими имоти в землището на с.Топола, вписана на 30.03.2018 г. в АВ, Служба по вписванията гр.Каварна.

С молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД с вх.№ 7602 от 18.02.2020 г. е направил искане съдебният изпълнител да извърши справка в РБСС и НОИ за банковите сметки и сейфове и действащите трудови договори на длъжника и да наложи запор върху същите, както и да насрочи изпълнението към опис и оценка на движими вещи на длъжника с цел изнасянето им на публична продан.

На 22.05.2023 г. производството по изп.дело № 20158630400434 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ 863 на КЧСИ, е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Въз основа на молба на „Топлофикация София“ ЕАД по чл.426 ГПК с вх.№ 74546 от 22.11.2023 г. във основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.дело № 3