Решение № 6663 от 12.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6663 гр. С., 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110163418 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу М. Н. Б. и Г. Н. А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК субективно и обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, в качеството им на собственици на имот с адрес гр. С., ул. „К. Б. I“ № 185, вх. А, ап. 1 /сутерен/, аб. № 23****, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на посочения топлоснабден имот. Твърди, че всеки от ответниците е собственик на 3/18 ид.ч. от процесния имот. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че всеки от ответниците му дължи следните суми: сумата от 159,02 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. – м.

30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 27.06.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 20,43 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2023 г., сума в размер на 8,33 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 27.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1

1,72 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г ., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.08.2023 г. по ч.гр.д. № 35782/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.

Ответниците навеждат твърдение за извършено плащане в хода на производството.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 2 самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между в отношенията между ищеца и ответниците са отделени следните обстоятелства: притежаване на правото на собственост на ответниците върху процесния имот при сочените квоти и за процесния период; процесният имот е бил топлоснабден през релевирания период, както и размерът на начислените задължения за доставена до имота топлинна енергия и мораторна лихва. На основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

С оглед наведените доводи от ответниците за извършено плащане в хода на процеса, то съдът намира за установени като безспорни всички правопораждащи факти от описания фактически състав.

Изявлението на ответниците за заплащане в хода на производството на 3 претендираните суми е подкрепено от представените по делото от ответната страна писмени доказателства за заплащане в полза на ищеца на сума в общ размер от 380 лева, като същото следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт. Извършеното плащане на сума от 380 лв. в хода на процеса се потвърждава и от ищеца. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК сумите предмет на процесните искове следва да се приемат като погасени поради извършено плащане в хода на процеса, респективно исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.

По разноските:

Предвид отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса, при което същите са признати за доказани по основание и размер, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца. Същият претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Ищецът е направил разноски 25 лв. за платена държавна такса в исковото производство, както и 25 лв. разноски срещу двамата длъжници общо за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Поради изложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 125 лв., разноски в исковото производство и 24,01 лв. разноски в заповедното производство.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:

********* срещу М. Н. Б., ЕГН ********** положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата о т 159,02 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. – м. 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 27.06.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 20,43 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2023 г., сума в размер на 8,33 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 27.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,72 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г., отнасящи се до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „К. Б. I“ № 185, вх.

А, ап. 1 /сутерен/, аб. № 23****, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.08.2023 г. по ч.гр.д. № 35782/2023 г. по описа на СРС, 56 състав, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:

4

********* срещу Г. Н. А., ЕГН ********** положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата о т 159,02 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. – м. 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 27.06.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 20,43 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 13.06.2023 г., сума в размер на 8,33 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 27.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,72 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2020 г. до 13.06.2023 г., отнасящи се до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „К. Б. I“ № 185, вх.