Решение № 17803 от 03.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17803 гр. С., 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110174787 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. С.” ЕАД срещу З. П. - Д.а, Д. Л. Д. и Ф. Л.

Д., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове с искане да се признае за установено, че:

- З. П. - Д.а дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата от 1619,65 лв., представляващ цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 305,11 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 27.06.2024 г., сумата от 34,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 8,56 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.09.2021г. до 27.06.2024 г.;

- Д. Л. Д. дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата от 809,83 лв., представляващ цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 152,56 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 27.06.2024 г., сумата от 17,44 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 4,27 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.09.2021г. до 27.06.2024 г.;

- Ф. Л. Д. дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата от 809,83 лв., представляващ цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането, 1 сумата от 152,56 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 27.06.2024 г., сумата от 17,44 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.07.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 4,27 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.09.2021г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 40887/2024 г. по описа на СРС, 182 състав.

В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответниците в качеството на собственици и титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот находящ, се на адрес: гр. С., бул. „В. Л." ет. * надпартерен, апартамент, с аб. №******, инсталация ********** са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „Т. С.“ ЕООД. Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излагат подробни съображения във връзка с обстоятелството кой е страна по облигационното правоотношение, доколкото се твърди, че ответниците Ф. и Д. Д.и са собственици на процесния недвижим имот на основание дарение, осъществено от родителите им ответницата З. П. и Л. Д., при което ответницата П. – Д.а си е запазила правото на ползване върху ½ идеална част от имота. Оспорват наличието на облигационни отношения между ищеца и „Т. С.“ ЕООД, както и между етажната собственост и „Т. С.“ ЕООД. Оспорват в имота да е реално доставена топлинна енергия в обем на претендираната от ищеца. Оспорват истинността на приложеното към исковата молба Приложение № 1 Списък „Етажни собственици“ към Протокола от проведеното на 19.02.2002 г. ОС на ЕС. Оспорват този списък да е подписан от някой от ответниците, респективно от лицето, сочено от ищеца като автор. Искането към съда е да отхвърли предявените искове като неоснователни, недоказани и процесуално недопустими.

Третото лице-помагач „Т. С.“ ЕООД поддържа становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

По отношение на възраженията за нищожност на заповедта за изпълнение, съдът приема, че доколкото е налице персонален идентитет в състава на съда, издал процесната заповед по чл. 410 ГПК, и съдебния състав, пред който са приключили устните състезания по исковете по чл. 422 ГПК, то е налице процесуална пречка за обсъждане на наведените възражения за нищожност на заповедта от страна на ответниците.

На 01.11.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40887/2024г. по описа на СРС, 182-ри състав, в полза на „Т.

2

С.“ ЕАД срещу срещу З. П. - Д.а, Д. Л. Д. и Ф. Л. Д. за заплащане разделно на исковите суми, като в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта от длъжниците, поради което и на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок, поради което и настоящото производство е допустимо.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава..

При установяване на горните факти в тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга, както и фактите, на които основават всички свои правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно ТР № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В конкретния случай от ангажираните по делото писмени доказателства – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, т. I, рег. № **** дело № **/2002г., се установява, че С. Й. Д.. и Л. Д. Д. даряват на синовете си Д. Л. Д. и Ф. Л. Д. собствения си недвижим имот – апартамент без посочен номер, находящ се в гр. С., на бул. В. Л. № *, на първи надпартерен етаж, като С. Д. си запазва правото на ползване върху ½ идеална част от недвижимия имот. Последното не се оспорва и от 3 ответниците. Следователно ответниците Д. Л. Д. и Ф. Л. Д., доколкото не е посочено в приложения документ за собственост са собственици на по ½ идеална част от имота в съответствие с нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че през исковия период ответницата З. П. – Д.а (С. Й. Д..) има учредено вещно право на ползване върху ½ идеална част от процесния имот. При пораждането на ограничено вещно право на ползване възниква т. нар. конститутивна сукцесия (учредително правоприемство), тъй като собственикът отделя от притежаваното от него абсолютното сложно субективно право на собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде упражнено от друг правен субект, който има право да ползва чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и гражданските плодове, които тя дава - арг. чл. 56, ал. 1 ЗС.

Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е неговият носител, т.е. вещният ползвател. Според посоченото по-горе, по силата на закона – чл.

153, ал. 1 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е собственикът или вещният ползвател на имота, като при конкуренция на тези вещни права превес има правото на ползване, а не „голата собственост“, в следствие на което за потребител на топлинна енергия се счита вещният ползвател, а не „голият собственик“, лишен от правото да ползва имота, поради запазването на такова ограничено вещно право на друго лице. В настоящия случай се установява, че З. П. – Д.а е вещен ползвател само за ½ от имота, но по отношение на останалата ½ част от имота не е учредено ограничено вещно право на ползване, поради което и не следва да се прилага посочената по-горе конкуренция на вещни права, а за тази част следва да отговарят ответниците Д. Л. Д. и Ф. Л. Д., като съсобственици при равни квоти по ½ от ½ ид. части или по ¼ ид. част.