Решение № 607 от 15.07.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Благоевград, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102900 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, чрез пълномощника адв. В. У. против "РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД, ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление гр. *****.

Ищцата заявява, че с изпълнителен лист (ИЛ) от 18.05.2011г., издаден по гр.д.№ 323/2010г. по описа на РС-Благоевград била осъдена да заплати на "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД сумата от 128,58 лв., представляваща разноски по делото Сочи, че въз основа на издадения в полза на "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД ИЛ било образувано на 02.03.2012г. изп.д.

№ 332/2012г. по описа на ЧСИ ***, с район на действие ОС-Благоевград. Поддържа, че след образуване на изп.д. до 18.11.2022г. не били извършвани изпълнителни действия. Излага, че на 04.06.2024г. това изп.д. е било прекратено, като след това било образувано при същия ЧСИ *** ново изп.д. № 392/2014г. Навежда, че ответникът "РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД е новото наименование на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД. Смята, че вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2025г. е уважено искането на третото лице „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: град **** за конституирането му като трето лице-помагач на ответника "РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД в процеса.

Третото лице-помагач „АПС Бета България“ ЕООД на страната на ответника изразява позиция за неоснователност на предявения иск.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 128,82 лв., представляваща направените по делото разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от дата 18.05.2011 г. по гр.д. № 323/2010 г. по описа на PC Благоевград.

1

От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй като ищцата има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а именно настъпила петгодишна погасителна давност).

Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищцата е била осъдена да заплати сумата, предмет на издадения Изпълнителен лист от 18.05.2011г. по гр.д. № 323/2010г. по описа на РСБлагоевград; 2/ наличието на образувани въз основа на процесния ИЛ изпълнителни производства, 3/ вземанията по ИЛ са погасени по давност, и 4/ да не са извършвани изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително действие, което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.

Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство се изяснява от материалите по изпълнителни дела № 332/2012 година и № 392/2024 година, и двете по описа на ЧСИ ***, копия от които са приети като писмени доказателства. Те не са оспорени от никоя от страните и от тяхното съдържание се констатира, че:

- Изпълнителният лист, посочен от ищцата, действително е бил издаден срещу нея и в полза на "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, за процесното вземане. Изпълнителното основание, послужило за неговото издаване, е влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 323/2010г. по описа на РС-Благоевград.

- Първото изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист (изп.д. № 332/2012г. по описа на ЧСИ ***) е започнало на 02.03.2012г., въз основа на молба, подадена от кредитора "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД по него.

- С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни действия (опис на движимите вещи на длъжника), като на органа по принудителното изпълнение е било възложено и да извърши справки за имуществото на длъжника.

- От страна на съдебния изпълнител са били предприети действия по проучване на имущественото състояние на длъжника (чрез справки от Агенцията по вписванията, от НАП, от КАТ-гр. Благоевград, от ИКАР и от общ. Благоевград), и по връчване на покана за доброволно изпълнение.

- На 20.03.2012 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е била връчена на 06.06.2012г.

- На 18.11.2022г. взискателят „Транзакт Юръп“ ЕАД (предишно наименование "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД) поискал да се извърши справка в Регистъра на БНБ за откритите банкови сметки на длъжника и да се наложи запор върху тях, ако има такива.

- На 24.11.2022г. взискателят „Транзакт Юръп“ ЕАД (предишно наименование "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД) поискал да се извършат и справки за регистрирани трудови договори на 2 длъжника и за наличието на негови МПС-та.

- На 12.12.2022г. от извършена справка било констатирано, че длъжникът има сключен трудов договор с работодателя „Стоми 79“ ЕООД. В тази връзка на това търговско дружество е било изпратено на 18.01.2023г. запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 15.02.2023г. третото задължено лице отговорило, че не признава вземането, поради наличието на несеквестируемост на основание чл. 446 ГПК.

- На 30.04.2024г. „Транзакт Юръп“ ЕАД (предишно наименование "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД) депозирал молба, с която поискал изп.дело да се прекрати и да му се върне ИЛ.

- На 04.06.2024г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното производство и върнал на ответника "РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД (с предишни наименования „Транзакт Юръп“ ЕАД и "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД) оригинала на процесния ИЛ с приемо-предавателен протокол от 17.07.2024г.

- Изпълнителни действия с практически ефект по първото изп.д. № 332/2012г. по описа на ЧСИ *** за периода от 26.06.2015г. до 26.06.2020г. не са били извършвани. Изпълнителни действия са били извършвани след това, като такива действия са молбите на взискателя от 18.11.2022г. и от 24.11.2022г., както е наложеният на 18.01.2023г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

- На 31.07.2024г. ответникът "РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД депозирал молба пред ЧСИ *** молба за образуване на ново изп.д. въз основа на процесния ИЛ.

- Въз основа на тази молба било образувано изп.д. № 392/2024г. по описа на горепосочения съдебен изпълнител, като било постановено да се извършат действия по чл. 18 ЗЧСИ.

- На 08.08.2024 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е била връчена на 27.08.2024г.

- На 27.08.2024г. съдебният изпълнител наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД, както и запор върху трудовото му възнаграждение.

- В принципен план същински изпълнителни действия по отношение на ищцата по това второ изпълнително дело биха били наложените на 27.08.2024г. запори съответно върху банковите му сметки и върху трудовото му възнаграждение.

Така установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби, приложими към конкретния казус, създават опора за следните правни изводи:

С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е утвърдено разбирането, че в хода на изпълнителното производство погасителната давност не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко валидно изпълнително действие, като при прекратяването на изпълнителния процес поради перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.) за началото на новата давност релевантна е датата, на която е било поискано или е било предприето последното валидно изпълнително действие. По този начин се изоставя концепцията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за загубило сила, че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се спира. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/или да не действа/да не иска нови изпълнителни способи/.

По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на постановлението и съответно продължава ли то да важи за вземания по изпълнително дело, образувано преди приемането на тълкувателното решение, има постановен задължителен тълкувателен акт на ОСГТК на ВКС. В тази връзка съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно 3 вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

В конкретния казус първото изпълнителното дело е започнало при действието на упоменатото постановление на бившия Върховен съд, в резултат на което още с образуването му погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е била прекъсната, след което тя е спряла да тече до приемането на тълкувателното решение от 26.06.2015 г., откогато пък е започнала новата 5-годишна давност.

В съдебната практика (вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС, както и в мотивите на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС), са изведени някои важни принципни положения, според които:

- двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение;

- след тълкувателното решение от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение за давността, нито самото образуване на изпълнителното дело;

- по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсването на давността става с предприемането на конкретно изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, но се счита да е настъпило с обратна сила – от момента на поискването му от кредитора, ако самата давност е изтекла след искането и преди извършването на действието;

- когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело е било прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител), давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение е длъжен да го осъществи, като образува ново дело;