Разпореждане № 3876 от 17.06.2022, Районен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3876 гр. Пловдив, 17.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330203415 по описа за 2022 година При изготвяне на мотивираното постановление за освобождаване от наказателна отговорност са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемото лице, основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора по силата на чл. 377, ал.1, предл 2 НПК.

Доколкото производството е по реда на глава 28 НПК, в което не се провежда разпоредително заседание, то преценката за допуснати на ДП процесуални нарушения следва да се извърши в закрито заседание от съдията докладчик при насрочване на делото. На същия извод води и текста на разпоредбата на чл. 377, ал.2 НПК, в която изрично е посочен акта, с който се произнася съдът-Разпореждане, а не Определение, както би било при произнасяне в открито съдебно заседание.

Видно от текста на мотивираното постановление същото чисто формално отговаря на изискванията на процесуалния закон, доколкото съдържа обстоятелствена част, очертаваща фактите, които прокурорът приема за установени и заключителна част, в която са посочени нарушените според прокурора норми. В съдържателен план обаче изложената от прокурора фактическа обстановка не отговаря на критериите, заложени в чл. 246 НПК и ТР 2/2002 ОСНК на ВКС, доколкото в нея липсва посочване на редица съставомерни факти, което възпрепятства съда да направи проверка дали действително са нарушени правните норми посочени от прокурора в заключителната част на постановлението.

В тази насока с разпореждане № 251/07.01.2020г. по АНД 8064/2019г.

1 са дадени задължителни указания на наблюдаващия прокурор, относно съдържанието на мотивираното постановление, като същите не са отстранени и с процесното постановление № 49021/16.06.2022 по повод на което е образувано АНД 3415/2022г.

Още с разпореждането по чл. АНД 8064/2019г. е констатирано, че с мотивираното постановление е повдигнато обвинение, че деецът е извършил нарушение на чл. 42, ал.1, т. 2 ЗДвП, която норма изисква от всеки водач предприемащ изпреварване, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

В същото време в обстоятелствената част на постановлението липсва каквото и да било изложение на факти относими към въпроса дали всеки един от двамата водачи е бил подал сигнал за предприеманата от него маневра и кога е било сторено това.

Изясняването на обстоятелството дали обвиняемият е подал сигнал за изпреварване и кога това е било сторено е от съществено значение за преценката дали той е спазил задълженията си по чл. 42 ЗДвП.

От друга страна излагането на твърдения:

- дали водачът на мотопеда е бил подал сигнал по смисъла на чл. 26 ЗДвП за предприеманата от него маневра завой на ляво - в кой момент това е било сторено

- и била ли е сигнализацията видима за обвиняемия е от съществено значение за преценката представлявал ли е пострадалият препятствие или опасност на пътя, с която обвиняемият да се съобразява или не, респективно дали е налице виновно неизпълнение на правилата по ЗДвП или случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

С разпореждане № 251/07.01.2020г. са дадени задължителни указания за отстраняване на гореизложения порок в съдържанието на прокурорското постановление, относим към повдигнатото обвинение за допуснато нарушение на чл. 42 ЗДвП, като същите са изцяло игнорирани.

В с е във връзка с вмененото нарушение по чл. 42 ЗДвП в прокурорското постановление следва да намери отражение ясно и недвусмислено изложение на следните обстоятелства: точно разположение на 2 двете превозни средства на пътното платно, разстояние между тях и скорост на движение на всяко от тях към момента на предприемане на маневрата на всяко от двете МПС. Посочените обстоятелства са от значение за преценка дали деецът е спази изискването на чл. 42 ЗДвП да предприеме маневрата изпреварване, като осигури достатъчно разстояние между двете МПС.

Н а следващо място, при запълване на бланкета, с прокурското постановление е вменено нарушаване на чл. 25, ал.1, т.2 ЗДвП, като такава норма обективно не съществува. Действително е напълно възможно в случая да се касае за техническа грешка, доколкото словесно е възпроизведена нормата на чл. 25, ал.1 ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“

Същественото в случая е, че в прокурското постановление липсва надлежно изложение на факти, които да позволят на съда преценка за съставомерност на поведението на дееца по вменения състав- чл. 25 ЗДвП. Съгласно трайната съдебна практика, за да се прецени дали деецът е изпълнил задължението си да не създава опасност за МПС, които се движат след него, преди него или минават покрай него, в сезиращия акт следва да е налице надлежно изложение на факти досежно:

-точното местоположение на двете МПС на пътното платно към първия момент, когато обвиняемият обективно е могъл да възприеме мотоциклета, включително и разстояние между тях; намирал ли се е мотоциклета към този момент на пътното платно, включително и в лентата за движение на лекия автомобил, управляван от обвиняемия; бил ли е мотоциклета в този момент в движение или е бил в покой (спрян или паркиран); ако мотоциклета е бил в движение- каква е била посоката му на движение и скоростта му на движение; ако посоката на движение е била 3 променяна, сигнализирано ли е било това по реда на чл. 26 ЗДвП; каква е била в този момент скоростта на движение на лекия автомобил, управляван обвиняемия; с оглед констатираната скорост на двете МПС и разстояние между тях, попадал ли е мотоциклета в опасната зона на автомобила и могъл ли е обвиняемия да избегне ПТП чрез екстрено намаляване на скоростта или спиране; при каква скорост на движение обвиняемия е имал техническа възможност да избегне ПТП, както и налице ли са били условия от пътната среда /нормативно въведено ограничение или други фактори/, които да са налагали движение със скорост по-ниска от реалната;

- точното местоположение на двете МПС на пътното платно към момента, когато обвиняемият е предприел маневра отклонение на ляво за навлизане в насрещната пътна лента, за да заобиколи мотоциклета, включително и разстояние между тях; намирал ли се е мотоциклета към този момент на пътното платно, включително и в лентата за движение на лекия автомобил, управляван от обвиняемия; бил ли е мотоциклета в този момент в движение или е бил в покой (спрян или паркиран); ако мотоциклета е бил в движение- каква е била посоката му на движение и скоростта му на движение; ако посоката на движение е била променяна, сигнализирано ли е било това по реда на чл. 26 ЗДвП; бил ли е мотоциклета обективно видим за обвиняемия към момента на предприемане на маневрата отклонение на ляво; каква е била в този момент скоростта на движение на лекия автомобил, управляван обвиняемия; с оглед констатираната скорост на двете МПС и разстояние между тях, попадал ли е мотоциклета в опасната зона на автомобила и могъл ли е обвиняемия да избегне ПТП чрез екстрено намаляване на скоростта или спиране; при каква скорост на движение обвиняемия е имал възможност да избегне ПТП, както и налице ли са били условия от пътната среда /нормативно въведено ограничение или други фактори/, които да са налагали движение със скорост по-ниска от реалната;

- точното местоположение на двете МПС на пътното платно към момента, когато пострадалият е предприел маневра завой на ляво към дома му, включително и разстояние между тях; каква е била скоростта му в този момент, сигнализирана ли е била промяната в посоката на движение на мотоциклета по реда на чл. 26 ЗДвП; бил ли е мотоциклета обективно видим за обвиняемия към момента на предприемане на маневрата завой на ляво;

4 каква е била в този момент скоростта и посоката на движение на лекия автомобил, управляван обвиняемия; с оглед констатираната скорост на двете МПС и разстояние между тях, попадал ли е мотоциклета в опасната зона на автомобила и могъл ли е обвиняемия да избегне ПТП чрез екстрено намаляване на скоростта или спиране, при каква скорост на движение обвиняемия е имал възможност да избегне ПТП, както и налице ли са били условия от пътната среда /нормативно въведено ограничение или други фактори/, които да са налагали движение със скорост по-ниска от реалната;

-къде е точното място на удар;

-кое МПС е предприело първо маневра отклонение наляво в посока към лентата за насрещно движение и каква е времевата разлика между моментите на предприемане на двете маневри;

- в кой момент и на какво разстояние от мястото на удар обвиняемият реално е задействал спирачната уредба, каква е била скоростта му на движение към този момент, както и попадал ли е мотоциклета в опасната му зона към този момент;

-би ли настъпил ударът между двете МПС при установените скорости на движение, ако лекият автомобил бе продължил праволинейното си движение в дясната /южна/ лента на движение, без да навлиза в северната /лява/лента, в случай на предприемане на екстрено спиране и без предприемане на такова спиране.

Само при надлежно изложение в обстоятелствената част на мотивираното постановление на факти, досежно тези обстоятелства може да се направи законосъобразна преценка дали мотоциклетът е представлявал опасност за обвиняемия, с която същият е следвало да се съобрази, дали реакцията на обвиняемия е била адекватна и законосъобразна според евентуално възникналата опасност, дали е извършено нарушение на чл. 25 ЗДвП и/или на други норми от ЗДвП-например – чл. 20, ал.2, чл. 21 ЗДвП и др.

Надлежно и безпротиворечиво изложение на гореизложените обстоятелства в прокурорското постановление липсва.

В случая следва да се напомни, както е посочено и в Разпореждането по АНД 8064/2019г., че не става въпрос за доказателствен дефицит, който би могъл да бъде преодолян от съда чрез събиране на релевантните доказателства. Не става въпрос и за необоснованост на прокурорското 5 постановление, която съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с ТР 2/2002 ОСНК и ТР 6/2018г. ОСНК не представлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на предходен процесуален стадий. Налице е липса в сезиращия съда документ на изложение на фактически обстоятелства, относими към преценката за съставомерност на деянието, който пропуск е неотстраним от съда.

В тази връзка следва да се припомни, че е безспорно и в теорията и в практиката че мотивираното постановление в производството по глава 28 от НПК е аналога на обвинителния акт в общото наказателно производство, който определя както фактическите и правни рамки на извършеното, така и предмета на доказване в процеса. Мотивираното постановление следва да очертае инкриминираното деяние, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, а така също и връзката между деяние и извършител. Срещу тези факти обвиняемият трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци от фактическа страна на вмененото деяние се явява същностен елемент от правото на защита на дееца. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на обвиняемия със сезиращия съда акт, доколкото по този начин обвиняемият бива поставен в положение да разбере кои факти обуславят административно-наказателната му отговорност едва, след като наказанието вече е наложено.