Решение № 207 от 10.08.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Ихтиман, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20261840100625 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от Ф. Г. Р. от гр. Ихтиман против Г. А. Б. от гр. Ихтиман за защита от домашно насилие. В молбата се твърди, че двамата съжителствали на семейни начала, но заради системната употреба на алкохол от страна на ответника двамата се разделили. След раздялата им той постоянно идвал на вратата на жилището на молителката и притеснявал нея и съседите й.

В съдебно заседание молителката поддържа молбата за защита, като иска да бъде забранено на ответника да я приближава.

Ответникът по молбата Г. Б. не оспорва твърденията на молителката, като твърди, че причината да я посещава е, за да се съберат.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, и във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от Ф. Р., с която тя е декларирала, че идва пред вратата на дома й и я притеснява.

В съдебно заседание молителката уточнява, че последното идване на Б. пред дома й е на 13.07.2026 г., когато е тропал по вратата й.

Съгласно приложената по делото справка за съдимост ответникът е неосъждан, а съгласно справката от ЦПЗ-София област – не се води на психиатричен отчет.

От справката на РС-Ихтиман е установено, че между страните не е имало образувани други производства във връзка с молба за защита срещу домашното насилие Молбата на Ф. Р. за издаване на заповед за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН пред Ихтиманския районен съд от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

1

Защита по реда на ЗЗДН се предоставя от съда, когато по делото се установи акт на физическо, психическо или сексуално насилие, съответно опит за такова насилие, както и принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от лице, посочено в чл. 3 от ЗЗДН спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство, в интимни отношения, или които обитават едно жилище.

В случая от неоспорената от ответника молба за защита се установява, че страните са били в съпружеско съжителство и следователно молителката е сред лицата, които могат да търсят, съответно срещу които могат да се предприемат мерки за защита срещу домашно насилие.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Когато има подобна декларация доказателствената тежест се прехвърля на ответника, който следва да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията или разколебаване относно нейната доказателствена сила.

Ответникът не оспорва твърденията на молителката за това, че след раздялата им е ходил до дома й и е тропал по вратата й, като твърди, че поведението му е било продиктувано от желанието му да се съберат и да продължат да живеят заедно Според съда действията на Г. Б. съобразно разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, представляват акт на психическо насилие спрямо жената, с която е живял на съпружески начала. Макар да не е налице непосредствен физически контакт с пострадалата, поведението на ответника е насочено пряко към нейното психическо спокойствие и лична неприкосновеност. Тропането по вратата, особено когато е настойчиво и продължително има заплашителен и въздействащ характер. Следва да се има предвид, че жилището представлява основното пространство, в което лицето има легитимно очакване за спокойствие и сигурност. Настойчивото блъскане или тропане по входната врата представлява демонстрация на натиск и упражняване на контрол, която по естеството си е годна да предизвика страх, тревожност и чувство за безпомощност у пострадалата.

В този смисъл съдът намира, че молбата на Ф. Р. за защита срещу домашно насилие е основателна и следва да бъде уважена.

Относно мерките за защита, които да наложи, съдът взе предвид събраните по делото данни за личността на извършителя, обстоятелствата около проявата на домашното насилие и действията, с които то е обективирано, поради което настоящият състав прецени, че за постигане на максимален предупредително-възпиращ и превантивен ефект спрямо ответника, следва да му наложи мерките, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, като Б. да бъде задължен занапред да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да му бъде забранено да приближава молителката, както и жилището й.

Съдът намира, че налагането на тези мерки би било достатъчно за постигане целта на закона, а именно предотвратяване за в бъдеще на подобно поведение от страна на ответника под угрозата от носене на наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 НК, предвиждаща наказателна отговорност за лице, което не изпълни заповед за защита от домашното насилие.

Относно срока, през който на Б. да му бъде забранено да приближава молителката, съдът приема, че следва да бъде определен за 6 месеца, през който срок ответникът следва да преосмисли своето поведение.

2

Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗДН и с оглед изхода на делото, съдът осъди ответника да заплати и държавна такса за производството в размер на 15,34 евро.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Г. А. Б. от гр. Ихтиман ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, спрямо Ф.

Г. Р. ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на Г. А. Б. от гр. Ихтиман ЕГН ********** да приближава Ф. Г. Р.

ЕГН ********** , както и жилището за срок от шест месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на Ф. Г. Р. ЕГН ********** .

ОСЪЖДА Г. А. Б. от гр. Ихтиман ЕГН ********** да заплати държавна такса за производството, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, в размер на 15,34 евро.

ПРЕПИС от решението да се връчи на Началника на РУ-МВР-Ихтиман на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.

Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните, като обжалването не спира изпълнението на заповедта за защита, на основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3