Решение № 261191 от 13.11.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12085/2019
- Вид
- Решение № 261191
- Подписан
- 13.11.2020
- Състав
- ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 41, ал. 1 · Закон за защита на животните
- чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните
- § 5 · Закон за защита на животните
Р Е
Ш Е Н
И Е гр.София, 13.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12085 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.06.2019 год., постановено по гр.дело №73257/2017 год. по описа на СРС, ГО, 118 с-в, С.о. е осъдена да заплати на П.С.К. по искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 750 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – ухапване от безстопанствено куче на 10.07.2017 год. в гр.София, кв.Княжево, на ул.“Княжевска“, между бул.“Цар Борис ІІІ“ и площад „Сред село“ и сумата от 223.51 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и изследвания, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2017 год. до окончателното им изплащане, като искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 238.50 лв. и ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 2 196.33 лв.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника С.о.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че ответникът не е изпълнил задълженията си по Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ за предотвратяване на агресивното поведение на кучета към хора и животни, настаняване безстопанствените кучета в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, както и че представените писмени доказателства за дейността на приют за безстопанствени кучета и приложената Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, не могат да обосноват освобождаването й от отговорност по конкретния случай, тъй като от показанията на свидетелите се установявало, че не е овладяна популацията и кучетата са много и се движат на глутница и са агресивни. Напълно погрешно първоинстанционният съд бил приравнил станалия инцидент на противоправно бездействие и неизпълнение от страна на ответника. От представените писмени доказателства се установявало, че били предприети множество действия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета, изпълнявала се Общинската програма и животните се настанявали в приюти, поради което не можело да се сложи знак на равенство между бездействие и недостатъчни действия. Отговорността по чл. 49 ЗЗД била за чужди виновни противоправни действия или бездействия при или по повод изпълнението на възложени задължения. Когато натоварения субект, на когото била възложена работата, бил действал правомерно отговорността не можело да бъде осъществена; т.е. когато ответникът бил изпълнил задълженията си, вменени му със закон, не можело да се ангажира отговорността му по предявения иск. Липсата на противоправно поведение на длъжностни лица на възложителя на работата, когато те действали при условията на обвързана компетентност и в съответствие със закона, изключвало ангажиране на отговорността им. При непозволено увреждане се презюмирала не отговорността изобщо, а само вината, която била един от елементите на фактическия състав. Съгласно действалата към датата на инцидента Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012-2016 год. С.о. работела по метод: здрави и неагресивни безстопанствени кучета се кастрирали, ваксинирали, обезпаразитявали и се връщали на място; на евтаназия се подлагали доказано агресивни и болни животни. Тази принципна политика била залегнала в ЗЗЖ и се изразявала в хуманното ограничаване и намаляване на популацията на безстопанствените кучета, а не тяхното избиване. Следователно самото съществуване на безстопанствени кучета не било противоправно и допускането му не означавало неизпълнение на законови задължения, а и самият закон предвиждал, че след обезпаразитяването им безстопанствените кучета се връщат от местата, от които са взети. Отговорността на ответника не можело да бъде ангажирана при наличие на безспорно установеното по делото изпълнение на вменените задължения и мерки от ЗЗЖ и Закона за ветеринарно-медицинската дейност /ЗВМД/. В настоящия случай нямало доказано бездействие, а въпросът доколко били ефективни и адекватни предписаните от закона мерки и предприетите от ответника такива и дали са постигнати целите и задачите на програмата, бил ирелевантен за спора. Законодателят бил предвидил вземането на конкретни мерки, но не бил възложил постигането на конкретна цел и не бил въздигнал непостигането й в противоправно бездействие.
Законодателят бил възложил на кметовете на общини да вземат мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, а не бил предписал постигането на липсата на такива в града. Неправилно СРС бил приел, че претърпените от ищцата вреди и станалият инцидент сами по себе си обуславяли наличието на противоправно неизпълнение. В тази насока следвало да се има предвид Решение №488 от 07.02.2012 год. на ВКС по гр.дело №899/2010 г., ІV г. о., ГК. В случая липсвала целенасочена противоправна дейност – действие или бездействие, от което в непосредствена причинна връзка да са настъпили вредите.
Наличието на вреди не създавало основание на пострадалия да иска обезщетение и само когато те били последица на противоправни действия или бездействия възниквало задължение за заплащане на обезщетение на пострадалия. Освен това в Решение №368 от 18.11.2015 год. на ВКС по гр.дело №2045/2015 год., ІV г. о., ГК, било прието, че „само по себе си обстоятелството, че безстопанствените кучета са проявили непредизвикана агресия и са наранили човек не означава бездействие на общината и неизвършване на предписаните от закона действия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета.“ Нямало противоправно бездействие на общината, тъй като тя била реализирала конкретни действия по изпълнение на вменените й по закон задължения по отношение на безстопанствените кучета, поради което не можело да се направи извод, че служителите на С.о. са бездействали противоправно /в този смисъл Решение №308 от 03.01.2018 год. на ВКС по гр.дело №1068/2017 год., ІV г. о., ГК. Поведение, което се осъществявало въз основа на регламентираните в закона задължения, било правомерно и ако целта, която поставял закона не била постигната, не можело да се носи отговорност за непозволено увреждане, защото нямало противоправно бездействие. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че самото настъпване на вредите е винаги последица от непредприети мерки или недостатъчност /безрезултатност/, поради което и без значение са представените от ответника доказателства за дейностите, извършени в изпълнение на задълженията по ЗЗЖ. Не бил извършен задълбочен анализ на представените по делото писмени доказателства, в които била отразена дейността на ответника във връзка с изпълнение на задълженията му както по ЗВМД, така и по ЗЗЖ, отчетени били различните насоки, в които се била развивала дейността на общинската администрация, посочени били броят през годините на безстопанствените кучета, които са уловени, обезпаразитени, кастрирани и върнати по местата от които са взети. На следващо място сочи, че необосновано СРС бил приел, че твърдените вреди са били причинени от нападение от безстопанствено куче, като освободил ищеца от каквито и да било процесуални задължения по делото относно доказването на едно от съществените обстоятелства по делото, а именно механизма на станалия инцидент, както и че инцидента е причинен от безстопанствено куче. Механизмът на инцидента не бил доказан по делото. И двамата разпитани свидетели не били очевидци на инцидента и не могли да установят как е станал той. Липсвали ясни и категорични доказателства относно безстопанствения характер на кучетата, които ищцата твърдяла, че са я нападнали, а доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство била нейна. Разпитаният свидетел Д.К.посочвал, че имало няколко кучета, които не са имали стопанин. Тези показания обаче не доказвали, че кучетата са безстопанствени. Липсвало описание на кучетата, както и някакви индивидуализиращи белези, от които да се направи извод, че са бездомни. Отделно от това същия свидетел посочвал, че хората, които стопанисвали околните магазини хранели тези кучета. Към момента на инцидента кучето се намирало в района, в който било хранено от хората от пазара и не било безнадзорно, в която хипотеза само се ангажира отговорността на Общината. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответницата по жалбата П.С.К. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Поддържа, че ответникът по иска бил този, който трябвало да докаже възраженията си за изпълнение на нормативните задължения по ограничаване и контрол на популацията на бездомните/безстопанствените кучета. По настоящото дело С.о. представила писмени доказателства, които по никакъв начин не доказвали действителното изпълнение на нормативните задължения на Общината, а само обстоятелството, че има приета програма, план за действие по отношение на конкретния проблем. Всички представени от ответника доказателства /програми и отчети/, освен че не доказвали реално изпълнение, се отнасяли и за период най-късно до 2016 год. Процесното непозволено увреждане било настъпило 10.07.2017 год., като нито един от представените документи не доказвал какви действия били реално извършени от Общината конкретно в периода 2017 год., още по-малко за района на кв.Княжево в частност. Предмет на спора не било дали С.о. е извършила някакви действия по овладяване на популацията изобщо и по принцип, а дали тя е предприела ефективни, адекватни мерки, дали е изпълнила задължението си действително да овладее популацията на безстопанствените кучета, които са проблем за всички квартали в град София, т.е. дали е предприела необходимите адекватни и правилни действия и какъв е резултатът от тях – в този смисъл Решение №368 от 18.11.2015 год. на ВКС по гр.дело №2045/2015 год., ІV г. о., ГК и Решение №488 от 07.02.2012 год. на ВКС по гр.дело №899/2010 год.
По делото липсвали и ангажирани от ответника гласни доказателства в подкрепа на защитната теза за конкретно проведени мероприятия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета в района на кв.Княжево. Следователно налице било противоправно бездействие на С.о. по действително изпълнение на задълженията по ЗЗЖ и по полагане на дължимата адекватна грижа за надзор, мониторинг и овладяване на безстопанствените кучета. Съгласно ЗЗЖ и по-точно в разпоредбите на чл. 40а, ал. 2, т. 9 и 10, програмата за овладяване на популацията трябвало да предвижда мониторинг на средата чрез индикатори за изпълнение и съответно коригиращи действия при констатиране на несъответствия при изпълнение на програмата. В този смисъл, след като имало оплаквания от граждани на София за нападения от кучета, имало и други заведени дела срещу Общината, явно имало агресивни безстопанствени кучета, които нападат хората и следвало да бъдат предприети промени на заложените преди години програми и мерки от Общината. На следващо място сочи, че първоинстанционният съд бил изпълнил своите задължения, като разгледал и обсъдил всички представени от страните гласни и писмени доказателства поотделно и в съвкупност, в т.ч. тези, които били представени от ответника, и бил съобразил всички обстоятелства по делото, за да постанови своето решение. Механизмът на инцидента и обстоятелствата около него били доказани главно и пълно от ищцата – представените от нея доказателства си кореспондирали и се допълвали, като описвали точно и ясно механизма на инцидента. Доказана била и причинно-следствената връзка между настъпилия инцидент и причинените травматични увреждания. Последните се установявали от медицинската документация, представена по делото и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Категорични данни за датата и мястото се съдържали в показанията на свидетелите, като свидетелят Д.К.бил непосредствен очевидец на инцидента, който при приближаването си към пострадалата бил видял как човек разгонва трите кучета, които го били нападнали. Същият бил сигурен, че това са бездомни кучета, които е виждал в района и преди. Показанията на свидетеля К.се допълват и от показанията на пристигналата в последствие свидетелка А.Т.-Д.. Наличието на надзор от страна на гражданите било възможно само по отношение на собствените им домашни животни, а не и по отношение на безстопанствени кучета. За последните надзорът е задължение на С.о. и съответните лица, на които е възложила въпросната дейност по овладяване на популацията, не и на гражданите на София. Това задължение за надзор над безстопанствените кучета е вменено на Общината изрично в чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. А след като кучетата били без стопани, не били домашни животни, то те били безнадзорни и безстопанствени. В този смисъл доказано било, че нападението е осъществено именно от безстопанствени, безнадзорни кучета. Заключението по съдебно-медицинската експертиза установявало връзката между извършеното лечение на процесиите увреждания и приложените по делото разходни документи за лечение и медицински консумативи, кактои че ищцата била изпитвала силни болки и страдания и др., като особено важно в настоящия случай било, че не ставало въпрос за обикновено ухапване от бездомно куче, а за тежък инцидент – ожесточено нападение на три освирепели кучета, водещо до разкъсвания по тялото на пострадалата. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.