Решение № 10147 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10147 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110130421 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на „........... ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: ............., срещу В. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ............. с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № ........: 1./ 857,93 евро, с левова равностойност 1 677,96 лева - главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. ............., абонатен № ........, в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 138,22 евро, с левова равностойност 270,34 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 19.01.2023 г., 3./ 1,44 евро, с левова равностойност 2,82 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 11.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5474/2023 г. на СРС, 29 състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът, в качеството си на наемател на процесния имот по договор със Столична община, е бил потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в исковия период, поради което е бил обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество.

Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната 1 топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на цената на потребената ТЕ през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Спорът между страните относно дължимостта на процесните суми е бил уреден чрез сключено на 01.08.2022 г. извънсъдебно споразумение, с което ответникът е признал изцяло задълженията си и е изразил воля за разсроченото им плащане. Поради преустановяване на плащанията по уговорения между страните погасителен план, извънсъдебното споразумение помежду им е било прекратено и за непогасената част от задълженията по него ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с изразено становище за неоснователност на исковете. Счита, че исковите претенции следва да се отхвърлят, тъй като видно от ангажираните с исковата молба доказателства отношенията между страните са били уредени извънсъдебно чрез сключване на споразумение. Моли за отхвърляне на исковете.

С определение № 8702/04.03.2026 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца дружеството „............“ ЕООД.

С молба от 14.04.2026 г. третото лице изразява становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № ........: 1./ 857,93 евро, с левова равностойност 1 677,96 лева - главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. ............., абонатен № ........, в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 138,22 евро, с левова равностойност 270,34 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. 19.01.2023 г., 3./ 1,44 евро, с левова равностойност 2,82 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 11.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5474/2023 г. на СРС, 29 състав.

Основателността на предявения иск за цена на потребена ТЕ изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По делото е приложено заповедно дело № 5474/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от което се установява, че на 31.01.2023 г. „........... ЕАД е депозирала пред СРС 2 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. И. П., ЕГН **********, за следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № ........: 1./ 1 677,96 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. ............., абонатен № ........, в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, 2 . / 270,34 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 19.01.2023 г., 3./ 2,82 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 11.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5474/2023 г. на СРС, 29 състав. Претендират се и разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 28.03.2025 г. по ч. гр. д. № 5474/2023 г. на СРС, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски.

Препис от заповедта по чл. 410 ГПК е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

С разпореждане от 07.05.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен идентитет.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както вече се посочи, императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на 3 ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

В процесния случай не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че процесният недвижим имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира имотът/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Безспорно по делото е, че ответницата В. И. П. не е собственик на процесния топлоснабден имот, представляващ ............, находящ се в гр. ............, абонатен № ............

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за наем по чл.

22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община от 10.07.2005 г., сключен между Столична община – ..........., в качеството на наемодател, и В. И. П., в качеството на наемател, по силата на който наемодателят предоставя за ползване под наем, а наемателят приема да ползва под наем общинско жилище, находящо се в гр. ............., срещу заплащане на месечна наемна цена. Съгласно уговореното в чл. 1, т. 2 от договора, същият се сключва като безсрочен, а съгласно чл. 5.3. наемателят се задължава да заплаща редовно наемната цена, такса смет и всички консумативни вноски, свързани с ползването на общинското жилище.