Определение № 492 от 01.10.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 492 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Светозар Люб. Георгиев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600599 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл. ХХІ, вр. чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24 ал. 1, т. 6 и чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат И. Ж. от САК – повереник на частния тъжител В. П. К., срещу Определение № 137 от 23.06.2025 г., постановено по н.ч.х.д. № 359/2025 г. по описа на Районен съд – Ботевград, с което е прекратено наказателното производство на основания: чл.

250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24 ал. 1, т. 6, поради недопустимост на второ по ред наказателно производство, относно същите факти и лица, след постановения от прокурора отказ за образуване на досъдебно производство и чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, тъй като подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 3 НПК и е просрочена.

В жалбата се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличието на визираните в процесуалния закон, предпоставки за прекратяване наказателното производство от частен характер. В частност, се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е спазен преклузивният шестмесечен срок по чл. 81, ал. 3 НПК, тъй като същият започва да тече не само от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, но и от датата на последното произнасяне на прокурора, в случая прокурора от ВКП с постановеното от него постановление от 27.01.2025 г. и тъй като тъжбата е подадена в съда на 23.05.2025 г. счита, че срокът е спазен. Сочи се още, че със самото подаване на жалба до Софийска окръжна прокуратура против отказ на прокурор да образува досъдебно производство, съдържаща описание на престъплението и то в рамките на срока, преклудиращ правото на тъжителя да инициира образуването на наказателно производство от частен характер, жалбата макар и адресирана по прокуратурата е постъпила в срок в орган на съдебната власт и срокът по чл.

81, ал. 3 НПК следва да се счита спазен.

1

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

След извършена предварителна проверка, с постановление от 01.11.2023 г. на прокурор от Районна прокуратура – Ботевград е отказано да се образува досъдебно производство и съответно е прекратена пр.пр. № 1619/2023 г. по описа на РП – Ботевград с предмет възникнал на 19.09.2023 г. скандал между съседи – В. П. К. и съпругата му А.С.К., от една страна, и Ц.В.К. и П.Ц.Ц., от друга, поради липса на престъпление от общ характер, като изрично е посочено, че в хода на проверката са събрани данни за нанесени удари на лек автомобил марка “О.“, модел „А.К.“ с рег. № СО **** ВМ, което деяние евентуално изпълнява състав на маловажен случай на противозаконно повреждане на чужда движима вещ – престъпление по чл. 216, ал. 4 НК.

Това постановление на Районна прокуратура – Ботевград е било обжалвано от частния тъжител В. П. К. и съпругата му А.С.К. по реда на чл.

213 НПК пред Софийска окръжна прокуратура, която с постановление от 19.01.2024 г. е отменила обжалваното постановление, с което е отказано да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 1619/2023 г. по описа на РП – Ботевград и е дала указания за извършване на допълнителна проверка по преписката.

С постановление от 17.05.2024 г. на прокурор от Районна прокуратура – Ботевград отново е постановен отказ да се образува досъдебно производство и съответно е прекратена пр.пр. № 1619/2023 г. по описа на РП – Ботевград.

Това постановление на РП – Ботевград е било проверено по реда на чл. 213 НПК и е било потвърдено от всички по-горестоящи прокуратури, като последният постановен акт е постановление от 27.01.2025 г. на прокурор при ВКП, което е окончателно.

Наказателното производство пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК – по частна тъжба от 23.05.2025 г., в която са изложени твърдения, че на 19.09.2023 г. Ц.В.К. и П.Ц.Ц. в съучастие, като съизвършители, противозаконно са повредили чужда движима вещ – лек автомобил марка “О.“, модел „А.К.“ с рег. № СО **** ВМ, собственост на частния тъжител В. П. К. – престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

В стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание съдията-докладчик в първоинстанционния съд е счел, че с подадената тъжба след постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, недопустимо се образува второ по ред наказателно производство, относно същите факти и лица, което е в нарушение на изискванията на процесуалния закон – заобикаляне на забраната non bis in idem. Съдът е счел и че подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл.

81, ал. 3 НПК, тъй като е изтекъл шест месечен срок, от когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

С Разпореждане № 575 от 27.05.2025 г. съдът е дал указания на тъжителя за отстраняване на недостатъци на тъжбата, включително за обосноваване спазването на шест месечния срок от узнаване за извършеното престъпление.

2

С посоченото разпореждане на тъжителя е било изрично съобщено, че при неизпълнение на указанията в дадения от съда срок тъжбата ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено.

В указания от съда срок на 19.06.2025 г. е постъпила молба – допълнение към тъжбата, подадена от тъжителя чрез повереника му – адв. И. Ж. от САК, в която излага твърдения, че шестмесечният срок за депозиране на частната тъжба тече от постановление на прокурор при ВКП от 27.01.2025 г., с което е отказал да образува досъдебното производство по пр. пр. № 1619/2023 г. по описа на РП – Ботевград, поради което счита, че законовият срок за спазен.

С обжалваното определение съдията-докладчик в първоинстанционния съд е приел, че нередовностите на тъжбата не са били отстранени, поради което и в рамките на правомощията си по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил наказателното производство, образувано по тъжбата на пострадалия В. П. К..

За прецизност тук следва да се поясни, че в стадия „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“, когато първоинстанционният съд прекратява наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, се произнася с разпореждане, което подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора (чл. 250, ал. 4 НПК). С други думи обжалваният съдебен акт, с който е прекратено наказателното производство от частен характер, неправилно е наименуван „определение“ вместо „разпореждане“.

Настоящата съдебна инстанция не споделя съображенията на първоинстанционния съд, че наличието на постановление за отказ за образуване на досъдебно производство поради липса на престъпление от общ характер препятства последващо провеждане на производство от частен характер за същите факти. Разпоредбата на чл. 24 ал. 1, т. 6 НПК не предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице, за същото престъпление, е постановен отказ да се образува досъдебно производство. И това е така, доколкото наказателнопроцесуалният принцип „non bis idem” забранява едно лице да бъде наказателно преследвано за деяние, за което има влязъл в сила акт, с който е осъдено или оправдано. По своята правна природа постановлението за отказ да са образува досъдебно производство не е от тази категория актове, тъй като подлежи на обжалване пред горестоящата прокуратура, без това да е обвързано с какъвто и да било срок, т.е. няма нужния стабилитет и не се ползва с последиците на неотменимостта /в този смисъл Р. № 60160/2021 г. на ВКС, 1 н.о./.

Освен това, известно е, че целта на забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние, е да не се допусне повторение на приключила наказателна процедура. Така, изхождайки от целта на предварителната проверка, която предхожда отказа за образуване, респ. образуването на досъдебното производство – събиране на достатъчно данни за извършено престъпление, без да се извършват следствени действия и да се събират доказателства чрез способите в НПК, с основание може да се приеме, че по своето естество предварителната проверка не може да бъде приравнена 3 на наказателно или на административнонаказателно производство, което и разпоредбата на чл. 24 ал. 1, т. 6 НПК също не прави /в този смисъл Р. № 60160/2021 г. на ВКС, 1 н.о./. В този смисъл не може постановлението за отказ да се образува досъдебно производство да се приравнява по правни последици на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както е приел първоинстанционният съд.

Неправилно е прекратяването на наказателното производство и на следващото посочено от първоинстанционния съд основание, а именно това по чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК урежда две отделни хипотези, установяващи началната дата, от която започва да тече преклузивният срок за подаване на тъжба до съда, като в актуалната си редакция същата регламентира период от шест месеца, считано от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК. След измененията, публикувани в ДВ бр. 7 от 2019 г., когато в хода на досъдебното производство се установи, че деянието се преследва по желание на пострадалия чрез подаване на тъжба до съда, производството се спира и пострадалият има шест месечен срок да депозира тъжбата си. В противен случай, досъдебното производство се прекратява.

Предходните редакции установяваха срок, в който пострадалото лице може да подаде своята тъжба, след като досъдебното производство вече е прекратено.

Въпреки че всяка една от редакциите на разпоредбата относно обсъжданата втора хипотеза, визира вече образувано досъдебно производство, разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК следва да бъде тълкувана разширително, тъй като регламентира права на страна в процеса.

В този смисъл, съдебната практика е константна, че обстоятелството, относимо за решаване на въпроса от кога започва да тече преклузивният срок, в който пострадалото лице следва да подаде тъжба за преследване на престъпление от частен характер, е не само денят на узнаване за извършеното престъпление, но и датата, на която тъжителят е узнал за произнасянето на прокурора, който приема, че не са налични основания да се образува наказателно производство за дело от общ характер. От гражданите не може да се изискват знания за характера на наказателното дело, което следва да се образува. Достатъчно е те да сезират компетентен орган, който може да се прецени дали се касае за престъпление от общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение. След като прокуратурата е преценила, че не са налице основания за образуване на досъдебно производство, от този момент за пострадалия започва да тече преклузивният срок по чл. 81, ал. 3 НПК (реш. № 1 от 9.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 673/2009 г., НК, II н. о.). Едва след постановяването на акта на прокурора, пострадалото лице, ако смята, че срещу него е извършено престъпление, може да реализира правото си на защита, депозирайки частна тъжба до компетентния съд.

Единствено и само той може да възбуди наказателно преследване на престъпления от частен характер и да определи обема на защита, която търси, описвайки фактическите обстоятелства в тъжбата. Тази практика остава важима и при последните изменения на процесуалния закон, доколкото в 4 противен случай би се накърнило именно правото на защита на частния тъжител.

В конкретния случай по делото липсват доказателства, удостоверяващи датата, на която на частният тъжител е връчено постановлението от 27.01.2025 г. на прокурор при ВКП, т.е. липсват доказателства, удостоверяващи датата, на която пострадалият е узнал за последното произнасяне на прокурора, но е сигурно, че постановлението е получено най-рано на датата на постановяването му – 27.01.2025 г., предвид на което шестмесечният срок по чл. 81, ал. 3 НПК не е изтекъл преди 23.05.2025 г. – датата на депозиране на тъжбата пред първоинстанционния съд.