Решение № 3688 от 17.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3688 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330109569 по описа за 2025 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 19 и чл. 21 от ЗПК.

Ищцата В. Д. К. ЕГН **********, с адрес: гр. ****, чрез адв. *** със съдебен адрес: ***, е предявила против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *** г. Претендира присъждане на разноски и определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ищцата твърди, че по силата на процесния договор ответникът й предоставил потребителски кредит в размер на 2 000,00 лв., със срок за погасяване 36 месеца, при годишен лихвен процент 41,00 %, дневен лихвен процент 0,11 % и посочен годишен процент на разходите 48,93 %. По погасителния план общата сума, дължима по кредита, възлизала на 3 506,03 лв., от които 2 000,00 лв. главница и 1 506,03 лв. договорна лихва.

Наред с кредита бил закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ срещу възнаграждение в общ размер на 2 200,00 лв., разсрочено за плащане заедно с погасителните вноски. Така общото задължение по кредита и допълнителните услуги възлизало на 5 706,03 лв. Ищцата поддържа, че това възнаграждение представлява скрит разход по кредита, който не е включен в обявения ГПР, макар да е известен на кредитора още при сключването на договора и да се заплаща едновременно с погасителните вноски.

1

Според ищцата клаузите за допълнителните услуги заобикалят забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за събиране на такси и комисиони за действия по усвояване и управление на кредита.

Услугата „Фаст“ се свеждала до приоритетно разглеждане на искането и изплащане на кредита, а услугата „Флекси“ – до възможност при определени условия да се отлагат или намаляват погасителни вноски. Тези действия били част от основната дейност по отпускане и управление на кредита и не обосновавали отделно възнаграждение, още повече в размер, надхвърлящ размера на отпуснатата главница.

Поддържа се още, че договорът не съдържа вярна и пълна информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, поради което не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Според ищцата невключването на възнаграждението за пакета услуги в ГПР създава невярна представа за икономическата тежест на кредита и препятства възможността на потребителя да сравни предложението с други кредитни продукти.

Ищцата се позовава и на противоречие с добрите нрави, като сочи значителна нееквивалентност между престациите. При предоставена главница от 2 000,00 лв. договорените лихви и възнаграждения възлизали общо на 3 706,03 лв. Счита, че чрез формалното отделяне на част от цената на кредита като „допълнителни услуги“ се постига заобикаляне на максималния размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и несправедливо облагодетелстване на кредитора.

Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез *** Г. С. С.-К., оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че договорът е сключен в изискуемата писмена форма, по ясен и разбираем начин, съдържа всички законови реквизити и е подписан от ищцата заедно с общите условия, погасителния план и преддоговорната информация.

Ответникът сочи, че годишният лихвен процент от 41,00 % е фиксиран и не противоречи на добрите нрави. Излага съображения, че небанковите финансови институции осигуряват кредитен ресурс при по-висока цена и поемат повишен риск при кредитиране на лица, които често не могат да получат банково финансиране. Според ответника законът не установява максимален размер на възнаградителната лихва, а ограничението е въведено чрез максималния ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който според посоченото в договора не е надвишен.

По отношение на услугите „Фаст“ и „Флекси“ ответникът твърди, че те са незадължителни, заявени доброволно от потребителя и не са условие за отпускане на кредита. Поради това възнагражденията за тях не представлявали общ разход по кредита и правилно не били включени в ГПР. Ответникът поддържа, че „Фаст“ осигурява приоритетно разглеждане на искането, а „Флекси“ предоставя допълнителна възможност за промяна на погасителния план при настъпване на определени условия.

Ответникът възразява и срещу твърденията за неравноправност и заобикаляне на закона, като сочи, че потребителят е получил пълна информация и е подписал отделните договорни документи. Поддържа, че дори възнагражденията за допълнителните услуги да следва да 2 бъдат включени в ГПР, евентуалното надвишаване на прага по чл. 19, ал. 4 от ЗПК би довело единствено до недължимост на сумите над допустимия размер, а не до недействителност на целия договор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *** се установява, че същият е сключен на *** г. между ответното дружество като кредитор и ищцата като кредитополучател. По договора е предоставена и усвоена сума в размер на 2 000,00 лв., преведена на *** г. по посочена от ищцата банкова сметка.

Кредитът е договорен за погасяване на 36 месечни анюитетни вноски – 35 вноски по 97,39 лв. и една последна вноска от 97,38 лв. Посочени са годишен лихвен процент 41,00 %, дневен лихвен процент 0,11 % и ГПР 48,93 %. Общата сума, дължима по кредита, е 3 506,03 лв., включваща главница 2 000,00 лв. и договорна лихва 1 506,03 лв.

В раздел VI от договора е отразено закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ срещу общо възнаграждение 2 200,00 лв., платимо на 36 месечни вноски – 35 вноски по 61,11 лв. и една изравнителна вноска от 61,15 лв. С включването на това възнаграждение общото задължение на ищцата възлиза на 5 706,03 лв., от които 2 000,00 лв. главница, 1 506,03 лв. договорна лихва и 2 200,00 лв. възнаграждение за допълнителни услуги.

От представените анекси се установява, че с Анекс № *** г. е отложен падежът на една вноска, като ГПР е посочен в размер 46,10 %; с Анекс №*** г. са отложени падежите на три вноски, като ГПР е посочен в размер 38,37 %; а с Анекс № *** г. е отложен падежът на още една вноска, като ГПР е посочен в размер 37,51 %. Годишният лихвен процент е запазен в размер 41,00 %.

По делото е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от*** М.

П. М.. Заключението е компетентно, обосновано и изготвено след проверка на материалите по делото и счетоводните данни при ответника. Поради това съдът го кредитира изцяло.

Според експертизата при изчисляването на посочения в договора ГПР 48,93 % като разход е включена единствено договорната възнаградителна лихва. Възнаграждението от 2 200,00 лв. за „Фаст“ и „Флекси“ не е включено. Самостоятелно това възнаграждение оскъпява кредита с 36,67 % годишно, съответно с 3,05 % месечно спрямо размера на главницата.

Експертизата установява, че ако възнаграждението за пакета допълнителни услуги бъде включено в годишния процент на разходите, действителният ГПР към датата на сключване на договора е 132,84 %. След анексите изчисленият по този начин ГПР е съответно 129,72 %, 121,51 % и 119,10 %. Тези стойности многократно надхвърлят посочените в договора и анексите стойности.

От заключението се установява още, че до 22.06.2026 г. ищцата е заплатила общо 3 343,57 лв., от които 928,71 лв. са отнесени за главница, 1 045,93 лв. за договорна лихва, 1 283,31 лв. за пакета допълнителни услуги, 25,62 лв. за лихва за забава и 60,00 лв. за такси по тарифата.

3

При така установените факти, съдът намира предявения иск за основателен.

Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.

Ищцата има качеството „потребител“, а ответното дружество – „кредитор“ по смисъла на закона. Поради това, договорът е подчинен на специалните императивни правила на ЗПК, които имат за цел потребителят предварително да получи ясна, точна и съпоставима информация относно действителната цена на кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да посочва годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат използваните допускания. ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК обхваща всички разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи, преки или косвени, включително лихви, комисиони, възнаграждения и разходи от всякакъв вид, които са известни на кредитора и са свързани с договора.

Решаващо е не наименованието, което страните са дали на конкретното плащане, а неговата икономическа функция и връзката му с кредитното правоотношение. Когато възнаграждение е уговорено едновременно с кредита, известно е на кредитора, включено е в общия погасителен план и се плаща на същите падежи като кредитните вноски, то представлява част от общата цена, която потребителят трябва да заплати във връзка с кредита.

В случая услугите „Фаст“ и „Флекси“ са уговорени в самия договор и възнаграждението за тях е разсрочено заедно с погасителните вноски. „Фаст“ се отнася до приоритетното разглеждане и изплащане на кредита, а „Флекси“ – до възможността за изменение на погасителния план. Тези действия са неразривно свързани с предоставянето, усвояването и управлението на кредита.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Формалното им обозначаване като „допълнителни услуги“ не променя характера им. Нещо повече, възнаграждението за тях е 2 200,00 лв. при главница 2 000,00 лв., което показва, че то не е съразмерно на конкретна допълнителна престация, а изпълнява функцията на допълнителна цена за предоставения кредит.

Не може да бъде споделено възражението на ответника, че услугите са изцяло доброволни и поради това разходът за тях не следва да участва в ГПР. От съдържанието на договора и единния погасителен план се установява, че задължението за възнаграждението е възникнало едновременно с кредитното правоотношение, неговият размер е предварително определен и плащането му е обвързано с погасителния период. При тези обстоятелства разходът е известен на кредитора и е част от общата финансова тежест за потребителя.

Невключването му в ГПР води до съществено несъответствие между обявената и действителната цена на кредита. Посоченият ГПР от 48,93 % създава впечатление, че общото оскъпяване е в границите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, докато експертизата установява действителен ГПР 132,84 %. По този начин потребителят не е получил вярна информация, позволяваща му да прецени икономическите последици от договора и да сравни кредитното 4 предложение с други предложения на пазара.

Възражението, че евентуалното надвишаване на максималния ГПР води единствено до недължимост на сумата над законовия предел, не отчита конкретния порок на договора. В случая не се касае само до отделна клауза, която предвижда разход над допустимия размер, а до невярно посочване на задължителен реквизит на договора – действителния ГПР и общата дължима сума. Нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е изрично санкционирано с недействителност по чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза, която има за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Чрез отделянето на възнаграждението за „Фаст“ и „Флекси“ от посочения ГПР се постига именно резултат на заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като съществена част от цената на кредита е представена извън общия разход по кредита.

При преценката съдът съобразява и принципа на добросъвестност. Свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД не е неограничена, а се упражнява в рамките на повелителните норми и добрите нрави. Съотношението между главницата от 2 000,00 лв. и възнаграждението от 2 200,00 лв. за услуги, свързани с отпускането и управлението на кредита, разкрива значителна нееквивалентност. Уговорката води до сигурно облагодетелстване на кредитора независимо от действителното ползване и обема на конкретна услуга.