Решение № 394 от 23.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично при закрити врати заседА.е на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Димитринка Анг. И. като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100902211 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по молба по чл.625 ТЗ.

Молителят „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, твърди, че е създадено с цел производство и търговия с други и аксесоари, покупка на стоки или други вещи с цел препродажба и др. Твърди, че в началото на 2020г. е развивало нормална търговска дейност и дори е реализирало печалба, но с оглед на пандемията от Ковид 19 през 2021г. и в настоящата 2022г. е реализирало големи загуби. Твърди, че причина за това, освен пандемичната обстановка, е и наличието на нелегална търговска дейност, нелоялни практики, които обстоятелства са направили молителя неконкурентноспособен. Твърди, че затрудненията му започнали през 2021година, когато дружеството е изпитало затруднения в обслужване на текущите си задължения към своите съдоговорители, включително и плащане на задълженията си към НАП, включително данъци, осигурителни вноски ДОО, НЗОК, за които представя справка. Твърди, че притежавА.те от него активи са недостатъчни и трудно ликвидни, за да покрие задълженията си, Твърди, че към 2022 година непокритите му задължения са около 180 000лв., като тези задължения не могат да бъдат погасени и порддди това, че от началото на 2022 година дружеството не осъществява търговска дейност. Последното плащане, което молителят е извършил било през януари 2022 година и след това плащА.ята са спрени. Ето защо моли съда, след като установи тези обстоятелства, да открие производство по несъстоятелност, респ. свръхзадълженост, като при преценка за липса на средства, да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ.

Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства, поотделно и в 1 съвкупността им, намери за установено следното:

По делото съдът констатира след извършена от него служебна справка по партидата на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, че дружеството е вписано в ТРРЮЛНЦ на 04.06.2020година.

Към молбата страната е представила счетоводен баланс на дружеството към 30.11.2022 година; ОПР към същата дата; оборотна ведомост към същата дата; опис на кредиторите си към датата на подаване не молбата по чл.625 ТЗ, като в този опис е посочен като най-голям кредитор на дружеството- НАП, което има вземА.я за данъци в размер на 107 670,72лв.; за осигуровки в размер на 54 247,48лв. и за осигурителни вноски по НЗОК в размер на 18 037,97лв.

По делото е представена справка на задълженията на дружеството към НАП, касаеща периода юли 2020- юни 2022 година, от която става ясно, че за посочения период от време молителят дължи суми по справка-декларация образец 6, данък ДДС, данък ЗПКО- въз основа на подадените декларации, като общият размер на дълга е сумата от 176 432,74лв., а с лихвите към края на юни 2022 година – 201 812,99лв.

По делото е представен опис на активите на молителя към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ, изчерпващ се с 12 броя тениски на обща стойност от 229,99лв.

Представените а ГФО на дружеството за периода от неговото създаване до датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ.

По делото е допусната и изслушана СФСЧИЕ, изготвена от вещото лице А. Т..

Видно от представеното по делото заключение, което е прието от съда като годно доказателствено средство, се установява, че от периода на своето възникване дружеството„С.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, не отчита дълготрайни материални активи /ДМА/, а структурата на краткотрайните активи на дружеството през изследвА.я период е променлива. Тази променливост се изразява в това, че през 2020г. основен дял в краткотрайните активи заемат паричните средства – 81,25%, а през 2021 година- основен дял заемат краткосрочните вземА.я – 92,74%. Вещото лице сочи, че за този период молителят не е от отчитал вземА.я с период на събиране под 1 година.

Структурата на пасивите е следната:

Основен дял в пасивите заемат задълженията на молителя към НАП за данъци и осигурителни вноски, а качество на кредитори на дружеството са „А1 Т.“ ЕООД с вземане от 157,35лв.; „А.Е.Д.К.“ ЕООД с вземане от 240лв. и „М.****“ ЕООД в размер на 2 300лв.

Вещото лице е установило, че дължимите от молителя данъци и осигуровки е главница от 176 432,74лв. към датата на изготвяне на заключението, а размерът на лихвата е 25 380,25лв.

По отношение на коефициентите за ликвидност в периода 2020-2022 година е посочило, че КОЛ за 2020 е 2,50, а КБЛ, КНЛ са 2,48, а КАЛ – 2,03; за 2021 година КОЛ, КБЛ и КНЛ са 1,54, КАЛ за тази година е0,11; за 2

2022година – всички коефициенти са 0,11.

Коефициентите за финансова автономност за периода 202-2022г. са, както следва: за 2020 г. – 1,50; за 2021 г. – 0,54 и за 2022 г. – минус 0,99.

В дадените пред съда обяснения относно причина за получаване на тези коефициенти вещото лице пояснява следното: дружеството не е предоставило на вещото лице никакви регистри, а представената по делото оборотна ведомост, сочи за 2021 година вземА.я в размер над 200 хил.лв., които се отчитат като вземА.я от доставчици, които противоречи на счетоводната практика Въз основа на представените по делото доказателства вещото лице не е успяло да установи съществуване на тези вземА.я, поради което предполага, че това са дадени аванси, а след като име аванси, това означава, че молителят дължи нещо по стопанска операция. Другото, което вещото лице е установило за 2021 година са так. нар. други разходи, които са в сходен размер на вземА.ята. Посочените като приходи от продажби не са счетоводно обосновА. и не става ясно как са формирА., въз основа на какво, като не намира обяснение и на обстоятелството защо при тези приход дружеството е останало задължено към НАП и спира да обслужва тези дългове. Твърди, че дружеството е спряло да обслужва задълженията още през 2020 г., независимо от това, че е отчело огромни парични средства.

Вещото лице сочи, че счетоводството на молителя е водено нередовно, не са представени инвентаризационни описи, нито хронологични регистри, за да може по счетоводен път да бъде удостоверена една сделка, а инвентаризация на каса / относно паричните средства на каса/, която следва да се прави всеки ден, може да удостовери наличие на паричните средства в касата, а отчетът на касата се обективира в касовата книга, каквито документи не са представени.

От събрА.те от съда служебно доказателства не се установява молителят да има вещни права върху недвижимости или МПС/ ППС.

При така установеното съдът достига до следните изводи:

Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуалноправни и материално-правни.

По процесуалните предпоставки:

Подадената молба намира правното си основА.е в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.

За уважаването и следва да са налице предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки – сезирА.ят съд е надлежен по смисъла на разпоредбата 3 на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна процесуална легитимация.

Твърдението на молителя е, че има задължения, които попадат в обхвата на нормата на чл.608 ТЗ, представляващи задължения към държавата, които не е в състояние да заплати, макар да са изискуеми, тъй като не разполага с имущество.

Относно описА.те по- горе задължения и техния характер.

Касае се за публични по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 ДОПК задължения.

Установените задължения са за данъци, които са свързА. с осъществяваната от търговеца дейност, поради което попадат в обхвата на нормата на чл.608, ал.1, т.2 ТЗ. Тези задължения са изискуеми, тъй като следва да бъдат заплатени в месеца, който следва възникването им.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържА.ето, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм. - ДВ. бр. 1 от 03.01.2020 г.), работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове - осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6.

Съгласно т. 2 от същата разпоредба на Наредбата, в декларацията образец 6 се вписва общият размер на сумите за дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително увеличената осигурителна вноска за фонд "Пенсии" в размера на вноската за универсален и/или професионален пенсионен фонд, здравното осигуряване, фонд "ГарантирА. вземА.я на работниците и служителите " за всички лица, подлежащи на осигуряване.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО , осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Съгласно чл. 158, изр. първо от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7, т.е. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Съгласно чл. 40, т. 1 и т. 2 от ЗЗО , здравноосигурителната вноска на осигуреното лице се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Аналогична е уредбата и в действащата след отмяната на горепосочената наредба, уредбата и в действащата от 03.01.2020г. Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържА.ето, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите.

4

ВземА.ята за задължителни осигурителни вноски, каквито са процесните задължения, са публични вземА.я съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 ДОПК, както са публични вземА.ята и за лихви върху вземА.ята по чл.162, ал.2, т.1 ДОПК, съгласно нормата на чл.162, ал.2, т.9 ДОПК.

Следователно задължено лице да плати тези публични вземА.я е търговското дружество, както е посочено от НАП и в справката за актуални към 04.03.2022 година задължения на дружеството, настоящ молител.

Относно това дали тези задължения са свързА. с търговската дейност на молителя.

С оглед на факта, че задължено лице по тези вземА.я на държавата е търговското дружество, а тези задължения са възникнали въз основа на облигационни (напр. договор за възлагане на управление, сключен от дружеството с управителя на същото) или трудови правоотношения, по които дружеството е страната, съдът приема, че тези задължения са свързА. с осъществяваното от дружеството търговска дейност и това е така, тъй като договорът за възлагане на управление, макар и подчинен на разпоредбите на гражданското право и поради това, непопадащ в обхвата на нормата на чл.286 ТЗ, се сключва за целите на извършваната от търговско дружество търговска дейност. Необходимостта на неговото съществуване е свързано със задължителните оргА. на това дружество, един от които е управителят.

Управителят, като волеизразяващ орган на дружеството, в чиито компетенции е управленската дейност на предприятието – оргА.зиране и ръководство на дейността му. Това е органът, чрез който дружеството влиза в правоотношения с другите правни субекти и въз основа на чиито решения осъществява оперативната си дейност, поради което се явява неразделна и необходима част от структурата на ООД-то. Неговото съществуване гарантира участието на дружеството в търговския оборот.