Решение № 21196 от 20.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21196 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110145257 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Н. С., адрес: гр. С...... срещу Б. Б. Н., ΕΓΗ **********, адрес: град С...... и М. З. Н., ЕГН **********, адрес: град С......, с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца В УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ сумата от 5752.14 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С......, абонатен номер ***** за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., мораторна лихва за забава в размер 965.95 лева за периода от 15.09.2022 г. до 16.07.2024 г., както и сумата в размер на 36.18 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2021 г. до м.04.2023 г. и 8.72 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба 31.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАКТО СЛЕДВА:

ЗА М. З. Н., ЕГН **********, адрес: гр. С......, ½ от задължението, а именно: сумата от 2876.07 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., мораторна лихва за забава в размер 482.97 лева за периода от 15.09.2022 г. до 16.07.2024 г., както и сумата в размер на 18.09 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2021 г. до м.04.2023 г. и 4.36 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба 31.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите,

ЗА Б. Б. Н., ΕΓΗ **********, адрес: гр. С......, ½ от задължението, а именно: сумата от 2876.07 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., мораторна лихва за забава в размер 482.97 лева за периода от 15.09.2022 г. до 16.07.2024 г., както и сумата в размер на 18.09 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2021 г. до м.04.2023 г. и 4.36 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба 31.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

1

Ищецът твърди, че ответниците М. З. Н. и Б. Б. Н., в качеството си на собственици на топлоснабдения имот, са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Това им законово качество произтича от факта, че имотът им в сградаетажна собственост е присъединен към абонатна станция. Вследствие на този законов статут, за тях възниква задължението да заплащат доставената топлинна енергия.

Търговските взаимоотношения между страните се уреждат от Общите условия (ОУ) на ищеца, които са одобрени от КЕВР и имат силата на договор. Ответниците не са се възползвали от правото си да предложат различни условия, поради което действащите ОУ са влезли в сила спрямо тях. Съгласно тези ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните си задължения в 45-дневен срок, като при забава дължат обезщетение в размер на законната лихва. За процесния период от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. ответниците са потребили, но не са заплатили доставената топлинна енергия. Разпределението на енергията в сградата се извършва от лицензиран търговец – „Д.“ ООД. Ищецът е начислявал прогнозни месечни вноски, а след края на всеки отоплителен сезон „Д.“ ООД е изготвяла изравнителни сметки на база реално отчетените данни от уредите за дялово разпределение. Тези сметки са показали задължения за доплащане от страна на ответниците. Ищецът претендира, че общият размер на дължимата главница за топлинна енергия е 5752.14 лв., а за услугата дялово разпределение – 36.18 лв. Начислената мораторна лихва върху тези главници е съответно 965.95 лв. и 8.72 лв. Ищецът твърди, че ответниците носят разделна отговорност за задължението, всеки при квота от ½. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя като писмени доказателства СУ за отказ от наследство, решение на СРС, постановления за налагане на възбрана, нотариален акт, договор за извършване на услугата топлинно счетоводство, протокол от общо събрание, общи фактури, извлечение от сметки, Общи условия и други. Прави доказателствени искания за допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците оспорват исковете по основание и размер. Ответниците твърдят, че представените доказателства не установяват по категоричен начин тяхното качество на потребители на топлинна енергия. Оспорват кореспонденцията между претендираната стойност и реално доставеното количество енергия. Правят възражение за погасяване на вземанията по давност. Сочат, че ищецът не е представил документи за собственост, от които да се изведе качеството им на клиенти на топлинна енергия. Позовават се на ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, като изтъкват, че ищецът не е доказал наличието на договорно правоотношение, например чрез открита индивидуална партида. Считат, че представените фактури и извлечения от сметки са частни документи, съставени от ищеца, и като такива не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. Подчертават, че ищецът, като търговец, носи тежестта да докаже реалната доставка на топлинна енергия, което не е сторено, тъй като липсват протоколи за отчет на индивидуалните уреди или за неосигурен достъп. Оспорват и размера на претенцията, тъй като не са представени доказателства за показанията на общия топломер и индивидуалните уреди, нито че приложените цени са действащите за периода. Относно претенциите за мораторна лихва, ответниците твърдят, че ищецът не е доказал датата, от която изпадат в забава, а именно датата на публикуване на изравнителните сметки, както е предвидено в ОУ. За услугата дялово разпределение твърдят, че забавата настъпва след покана, каквато не е представена по делото. Ето защо молят за отхвърляне на исковете. Молят за присъждане на разноски.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да 2 докажат погасяване на задълженията.

По отношение на договорната връзка между страните.

Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на потребители.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответниците зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че те са собственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот.

Видно от представения нотариален акт за собственост на жилище по реда на чл. 55г от ЗПИНМ, от 25.04.1974г., Б. С. Н. и Д. Й. Н. придобили процесния недвижим имот.

Видно от представеното по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки Б. С.

Н. починал на 09.04.2009г. и оставил наследници съпругата си М. З. Н. дъщерите си Ю. Б. О. и Т. Б. Я. и сина си Б. Б. Н..

По делото са представени удостоверения от депозиран отказ от наследство от което е видно, че Ю. Б. О. и Т. Б. Я. са Ю. Б. О. и Т. Б. Я. са се отказали от наследството на Б. С. Н..

Следователно наследници на Б. С. Н. са М. З. Н. и Б. Б. Н..

При това положение съдът намира, че ответниците са станали собственици на процесния имот и като такива имат качеството на потребители на топлинна енергия.

Съгласно правилото на чл. 30, ал.2 ЗС частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното следователно за целите на настоящото производство от представените доказателства се установява, че М. З. Н. и Б. Б. Н. двамата заедно притежават ½ идеална част от процесния имот или по ¼ идеална част от процесния имот.